Град Мелник е с незабравима хубост! Най-малкото ни градче има

Град Мелник е с незабравима красота! Най-малкото ни градче има през днешния ден едвам 385 поданици, само че все пак славата му е огромна! Известно е с естествени хубости, упойващи виновност, вълшебни ястия. Съзрем ли го за първи път, оставаме с възприятието, че сънуваме пъстър баснословен сън! Сред обилната естествена живопис на пясъчните пирамиди - мелове, закриляни от Пирин и Беласица, се открояват красиви каменни къщи с червени покриви.

От 1968 година Мелник е един от българските градове-музеи, за което специфични заслуги има кметът Иван Козарев. Нашествията през вековете и двете войни не оставят тук камък върху камък, само че в годините на социализма селището се възражда.

Разположено е по крайбрежията на Мелнишката река - ляв приток на Струма. Отстои на 22 км от гр. Сандански и на 7 км от Роженския манастир. Надморската височина от 437 м. и преходно-средиземноморският климат вършат селището планински курорт още в древността. Тук в миналото се заселили медите - тракийското племе, от което произлиза фамозният Спартак. Името Мелник е от славянската дума " мел " - бяла глина, креда, от която са близките скали.

Според античните пътешественици Ал Идриси и Евлия Челеби през ХI-ХII в. градът е фамозен и в България, и във Византия. Нивите му били добре обработени.

Много владетели имал Мелник. В града били заточени и цели родове на мирски и духовни сановници, на византийски аристократи. Останките от величествени къщи приказват за имотни заточеници от свитата на цар Калоян и на византийските императори. През ХIII в. Алексей Слав - племенник на Калоян, Петър и Асен, е шеф на Западните Родопи и прави Мелник столица на своето притежание. Тогава градът е обкръжен със стени замъци. В покрайнините му са и двата манастира: " Св. Богородица Спилеотиса " и " Св. Харалампий ". Днес от тях са останали единствено руини. А в златните си времена градът бил икономическо и духовно средище. Наброявал е 25 хиляди поданици, над 1,300 къщи и 70 черкви.

След 1395 година, когато България е превзета от Османската империя, Мелник е център на кааза от Кюстендилския санджак. Евлия Челеби го разказва като оживена паланка с каменни просторни едноетажни и двуетажни къщи, покрити с керемиди, с домашни бани и уредени лозя и градини. През ХVII и ХVIII в. настава крах на селището, само че през ХIХ в. стартира бурно развиване на културната и просветната активност, на винопроизводството и тютюнопроизводството. Крупните мелнишки търговци изнасят по целия свят вино и тютюн. Тук живеят българи, които са усвоили и гръцкия език. Селището е с три мъжки и едно девическо учебно заведение.

През времето на Възраждането градът е оживен. Има богата библиотека. Рилският манастир получава великодушни дарения от локалните търговци - негови поклонници. Те доставят манастира с маслини, сапун, обувки, хайвер, зехтин и всевъзможни други артикули.

От това време са някои от огромните каменни къщи - Кордопуловата, Болярската и Пашовата - през днешния ден монументи на културата.

Кордопуловата къща, наричана още Цинцаровата, е най-голямата средновековна къща във възрожденски жанр на Балканския полуостров. Тя е под номер 4 в Списъка на 100-те национални туристически обекти. Построена е в 1754 година Предполага се, че къщата и митрополитската църква " Св. Николай " са строени от един и същи занаятчия. Собственикът е Манолис Кордопулис, който учи винопроизводство във Франция. Връщайки се, той развива и модернизира бранша. Кордопулис дава леговище на Яне Сандански, само че турците, които напущат града през 1912 година, го убиват сега, когато Войводата влиза с четата си в Мелник. Къщата остава в ръцете на Агнеса - негова сестра или държанка, която се омъжва за Георги Цинцаров. Затова къщата има и друго име - Цинцаровата. През 70-те - 80-те години на предишния век е реставрирана от арх. Георги Лабов. Днес е частен музей, а притежател е Никола Паспалеев - потомък на Гавраил, осиновен племенник на Цинацарови.

Музеят се посещава от над 30 хиляди туристи годишно. Тази превъзходна къща е била предопределена за винопроизводство, предпазване и търговия на виновност, които се правели от епохи от лози, импортирани в миналото от Сирия. Днес разнообразието на лозите е огромно. Най-известна е " необятната мелнишка ". Вина се вършат от прясно грозде и от засушено - с огромна продължителност. Те отлежават в огромни бъчви в фамозните мелнишки мазета тунели в пясъчните хълмове.

И Кордопуловата къща има ръчно прокопани тунели с дължина 150 м. В големи бъчви там отлежават над 300 тона вино. Къщата има четири етажа, два от които са каменни. Седем вътрешни стълби водят до етажите и мансардите. Жилищната повърхност е 300 кв.м., прозорците са 24, в две редици, а стъклата са венециански - с красиви стъклописи. Под еркерните прозорци са миндерите, застлани с китеници.

Пашовата къща, Ибрахимбеговата, Бейската са възрожденски монументи на културата. От 1968 година Пашовата е исторически музей на града. В началото на ХIХ в. Ибрахим бей построява комплекс от здания. Двете са жилищни - харемлък за дамите и селямлък за мъжете. Имало е още хазна и икономически здания. Запазен е единствено харемлъкът.

Къщата е триетажна, с приземие, промеждутъчен и жилищен етаж. Таваните и долапите са резбовани, а комините й са архитектурно знамение! След 90-те години къщата е реституирана, а Историческият музей на града с 5 хиляди експоната, показващи бита в Пиринска Македония и историята на винопроизводството, се мести в друга къща. От години Пашовата къща се разрушава.

Туристически обекти са още Болярската къща, Музеят на виното, черквата и платото " Св.Никола ", Славовата цитадела, Параклисът, пясъчните пирамиди.

Днес Мелник няма детска градина, учебно заведение, аптека, поща. Няма от кое място да се купят вестници, списания, книги. Има компликации със заплащането на комунални услуги. Какво ще е бъдещето на града?