„Танкове на израелската армия са тук. Изправени сме пред неминуема смърт в град Газа’
Град Газа – Докато виждам през прозореца тази заран, танковете на израелската войска са единствено на няколкостотин метра. Очевидно са достигнали надълбоко в центъра на град Газа през нощта.
Моето двегодишно дете преди малко заспа под прозореца. Буден цяла нощ и ужасяващ от звука на стрелбата, той живее на мляко на прахуляк и зърнени храни през последните четири дни – устните му са сухи.
През последните дни изпитваме възходящо възприятие, че няма да можем да оцелеем още дълго време на бомбардировките от Израел.
Страхът и лишенията са били наши непрекъснати спътници – борим се непрекъснато.
Моите родители, на 60 години, не са приемали ежедневните си медикаменти повече от месец. Те се опълчват на ужаса и заболяването по едно и също време.
Всичките ми опити да изляза и да им взема медикаментите бяха несполучливи. Излизането до аптеката към този момент не е допустимо – и аптеката, и улиците са разрушени.
Експлозиите се доближават с всяка минута
Както стотици други фамилии, ние не можем да напуснем град Газа и да отидем на юг – прекомерно рисково е. Принудени сме да останем от безмилостните бомбардировки на всеки главен път, водещ на юг от линията.
През нощта ние, мъжете, поддържаме маска на нежна мощ, тъй че дамите и децата да имат известна вяра да се усещат релативно сигурни. Наистина всички сме разтревожени и ужасени.
Докато бойните самолети се реят над главите им цяла нощ, звукът от наземни ракети, изстреляни от военни танкове, е още по-ужасяващ: какво ще стане, в случай че бъдем ударени от една?
Експлозиите наближават с всяка минута, разтърсвайки постройката. Със сигурност може да е единствено въпрос на време артилерията да удари стените ни. Ако бъдем изумени, най-вероятно всичките 30 от нас, скупчени в апартамент с две спални – в това число деца, възрастни хора и бягащи съседи – ще бъдат убити.
През деня друга форма на изтезание надига глава, добавяйки към психическата война, която устояваме. Жажда и апетит.
Излизахме да намерим каквото можем – чиста вода или консерви. От няколко дни обаче опцията ни да се придвижваме из квартала стана изцяло невъзможна. Имаме сериозен избор – да останем вътре и гладни или рискуваме да бъдем убити, в случай че излезем.
Ако съумеете безвредно да стигнете до дългата с часове опашка за чиста вода пред филантропичен подслон, имате шанс.
„ Щастливец “, в случай че умреш без страдалчество
Всеки, който получи шанса да се сбогува с околните си, е още по-голям късметлия.
И в случай че умрете без никакви премеждия, вие сте най-големият късметлия от всички.
Цели фамилии са починали по време на наземната инвазия и са били изхвърлени, където са паднали, с цел да кървят до гибел. Няма сигурност на никое място – нито в лечебни заведения, църкви, джамии или учебни заведения.
Това, което преди бяха най-красивите места в Газа, в този момент са подиуми от филм на ужасите. До огромна степен са превърнати в черни парчета.
Израелските сухопътни нахлувания в центъра на града заличиха всеки аспект от живота ни. Боевете освен заплашват живота ни, само че ни принуждават да се борим и с неналичието на храна и вода.
Смъртта е на всички места
Смъртта е на всички места, както и разрушението. Навън по улиците мъртви тела лежат върху руините на разрушени здания.
Нараняванията не получават здравна помощ. Всички здравни заведения и коли за спешна помощ не работят.
Болниците се трансфораха в полесражение, до момента в който израелските войски ги щурмуваха, отказвайки на хиляди цивилни правото им да потърсят здравна помощ.
Военните танкове, ситуирани на земята, дружно със снайперисти на високи здания, са покрили града със боязън и гибел. Очакваме неизбежно прекъсване на телекомуникациите и интернет, което скоро ще ни остави на мрачно.
Докато чакаме да бъдем откъснати, службите за незабавна помощ и екипите на гражданската отбрана, както и елементарните жители, вършат обезверени опити за връзка с външната страна. Новината загатва за допустимо краткотрайно помирение, само че се нуждаем от цялостно преустановяване на огъня.
За повече от 40 дни животът става все по-опасен и нетърпим.
Оцеляването е нашето всекидневие и губим вяра, че можем да продължим даже още няколко дни.
Моето семейство и аз се надяваме в този момент, че в случай че би трябвало да умрем, ще умрем умерено. Ако желаеме да живеем, ние също желаеме да живеем спокойно. Нито една от тези варианти не наподобява евентуална сега.
