Древните градове на Изтока: Ефес
Град Ефес (лат. Ephesus, гр. Ἔφεσος) в Анатолия (днешна Анадола, Турция) се намира на устието на р. Каистро, на брега на Егейско море. С величественото си градоустройство и блестяща архитектура, както и с огромното благосъстояние на археологически монументи, той съставлява един град-държава - бисер на елинистическия свят, седалище на Храма на Артемида и по-късно мястото, където деятел Йоан и Богородица приключват дните си. Днес той е добре непокътнат и е значима спирка по туристическите направления по егейското крайбрежие на Турция. Археологическите разкопки стартират през далечната 1863 година, когато англичанинът Дж. Т. Ууд разкрива една градска врата и алея за процесии. Той разпознава величествения храм на Артемида Ефеска; неговите старания са продължени от австрийска група археолози, които последователно разкриват основните монументи на града.
Многобройните находки се съхраняват основно в музея на близкия турски град Селджук, както в музея в Измир, в Британския музей и във Виена.
Селището е известно още през ІІ хилядолетие пр.н.е. от текстове на хетитите и наподобява е идентично с Апаса – значим център на хетитите и по-късно на микенската просвета.
Древногръцкият полис Ефес е учреден ок. 1000 година пр.н.е. от йонийски заселници. През 550 година пр.н.е. е високомерен от именития цар на Лидия – Крез, който реалокира селището покрай грандиозното светилище на Артемида. По-късно градът попада под властта на персите, а Алексанър Велики го причислява към новообразуваната си империя към края на 334 година пр.н.е. Един негов правоприемник – Лизимах (през 287 година пр.н.е.), го превзема и измества града надалеч от храма, който потъва измежду мочурливо тресавище. Лизимах построява новия град по ортогонална скица и го пази с дебела крепостна стена. По време на елинистическия интервал Ефес попада под ръководството на разнообразни елинистически владетели, до присъединението му към Рим през 133 година пр.н.е. Тогава той доближава 250 000 души население.
През християнската епоха Ефес се трансформира в мястото, където идват Йоан Евангелист и Богородица. Градът става средище на няколко църковни събора. Разрушен от готите, той още веднъж бива построен на по-малка повърхност, до 655 година, когато е високомерен от арабите, които го обричат на крах. Изоставен е през Х в. Към най-забележителните творения на древногръцките строители човечеството с право причислява храмът на богиня Артемида в град Ефес. Според преданието градежът му продължава 120 години - стартира го популярният в древността строител Херсифрон, градежът е удължен от сина му Метаген и е приключен от надарените архитекти Пеонит и Деметрий.
Многобройните находки се съхраняват основно в музея на близкия турски град Селджук, както в музея в Измир, в Британския музей и във Виена.
Селището е известно още през ІІ хилядолетие пр.н.е. от текстове на хетитите и наподобява е идентично с Апаса – значим център на хетитите и по-късно на микенската просвета.
Древногръцкият полис Ефес е учреден ок. 1000 година пр.н.е. от йонийски заселници. През 550 година пр.н.е. е високомерен от именития цар на Лидия – Крез, който реалокира селището покрай грандиозното светилище на Артемида. По-късно градът попада под властта на персите, а Алексанър Велики го причислява към новообразуваната си империя към края на 334 година пр.н.е. Един негов правоприемник – Лизимах (през 287 година пр.н.е.), го превзема и измества града надалеч от храма, който потъва измежду мочурливо тресавище. Лизимах построява новия град по ортогонална скица и го пази с дебела крепостна стена. По време на елинистическия интервал Ефес попада под ръководството на разнообразни елинистически владетели, до присъединението му към Рим през 133 година пр.н.е. Тогава той доближава 250 000 души население.
През християнската епоха Ефес се трансформира в мястото, където идват Йоан Евангелист и Богородица. Градът става средище на няколко църковни събора. Разрушен от готите, той още веднъж бива построен на по-малка повърхност, до 655 година, когато е високомерен от арабите, които го обричат на крах. Изоставен е през Х в. Към най-забележителните творения на древногръцките строители човечеството с право причислява храмът на богиня Артемида в град Ефес. Според преданието градежът му продължава 120 години - стартира го популярният в древността строител Херсифрон, градежът е удължен от сина му Метаген и е приключен от надарените архитекти Пеонит и Деметрий.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ