Град Бяла черква е един от символите на Възраждането в

Град Бяла църква е един от знаците на Възраждането в България. Това е мястото, където е основано първото селско читалище в България, учредено от Бачо Киро със звучното име „ Селска обич “. Всичко в Бяла църква е обвързвано с учителя, бунтовника, поета и революционера Бачо Киро, повел 101 белочерковци в Априлското въстание и епичните борби в деветдневната епопея при Дряновския манастир. Днес локалните хора са издигнали Бачо Киро на пиедестала на почитта, уповават се на героизма му по пътя си към бъдещето.



Възрожденският дух в дребното градче Бяла църква в централна Северна България е непреклонен. Срещам го на всички места - в достолепните монументи, в гостоприемните хора и изключително у една дребна жена, която виждам пред музея:

„ Казвам се Анка Гецова, родена съм в Бяла църква в 1930-а година. След два месеца върша 92. Обаче още от дребна родея за Бяла църква, обичам я и по-късно към този момент и в читалището, и в хора съм пяла, и в театралната натрупа съм била. Където е било за Бяла църква, съм дала всичко. Бях ръководител на Съвета на дамите 20 години . Най-скъпо ми е хората и мястото, които да ги обичам. Пак потеглям, до момента в който някои си почиват у дома, аз не мога. То ми идва от вътре, би трябвало да дойда. За Бяла църква всичко бих дала “. 



А в музея, където ме води 91-годишната жена, се връщам 145 години обратно в епопеята на Априлското въстание. Самият музей е основан преди 45 години, когато и Бяла църква е оповестена за град. Автентични дрехи, фотоси от освободителното придвижване оръжия, историята на Бачо Киро са в основата на музейните сбирки, сподели за БНР шефът Анастасия Георгиева:

„ В музеят се пазят истински оръжия, саби, пушки, каракулаци, които са подарени на музея от наследници на въстаници, взели участие в боевете в Дряновския манастир. Тук се пази и антропологична възстановка на главата на Бачо Киро, направена по неговия череп. Костите на Бачо Киро се съхраняват в църквата „ Св. Димитър “ в Бяла църква от Освобождението до през днешния ден . Тази антропологична възстановка на главата на Бачо Киро е дело на проф. доктор Йордан Йорданов. Тук имаме една библия и старопечатни книги, върху които е почеркът на Бачо Киро, а също по този начин и направеното потекло на рода на Бачо Киро, което наблюдава поколенията от майката на Бачо Киро до днешните генерации “.



От родословието може да се наблюдава, че внук на Бачо Киро се сродява с внучка на Александър Дюма-син. Наследници на бележития белочерковец са оперната прима Александрина Пендачанска и композиторът Андрей Дреников. В Бяла църква няма живи директни роднини на учителя, просветителя, революционера и поета Бачо Киро, само че за белочерковци той е равностоен на икона:

„ Помнят се още и всички, даже които не са кореняци белочерковци, помнят и се гордеят, тъй като го учат в учебно заведение, даже и аз съм наследничка на двама четници. Хората са родолюбци. Много от тях не живеят тук, само че има такава наклонност хората да се гордеят “.

„ Това си е в кръвта, в рода, в наследството. Като се каже Бачо Киро нещо трепва от вътрешната страна, все едно, че казваш мама, баща. Герой е бил ".

„ Това е горделивост, че имаме подобен съселянин и малко са хората като Бачо Киро и като преподавател, и като странник, и като стихотворец, а за невероятната му безрезервност и подготвеност да почине - какъв брой са българите? “.

„ Всички потомци на Бачо Киро се гордеят с това, както и аз. Винаги се споделя, че сме потомци на Бачо Киро и че сме от Бяла църква. Народът тук е неповторим, той си пази всичко благо и родно. Духът е доста непокътнат за всичко “.



Не митове, истини се описват в Бяла църква за героизма на Бачо Киро, когато повежда мъжете от селото към четата на поп Харитон и Дряновския манастир, споделя летописецът на възрожденското градче 91-годишната Анка Гецова:

" Той е неотразим човек. Той е можел всичко - преподавател. Още от дребен, от 16 години е бил преподавател, макар че е безпаричен, той е обичал хората. От Илия Волен има прекрасен роман, когато Бачо Киро ги извел на поляната и един огромен камък на средата и той споделил: „ Можете ли да обърнете един камък? “ и показал едно дете. То се помъчило - не може.  Втори да пристигна, трети и най-сетне всичките го обърнали и споделя: „ Така и ние ще обърнем всичко, с цел да можем българите да се освободят от турците и да бъдем свободни. Вижте каква е тревата - бледозелена, тъй като постоянно е била под камъка и подтисната. Ето това желаеме - да се надигнем, както тревата ще се изправи от слънцето “. 



Освен че е страж на паметта за Бачо Киро музеят в Бяла църква е и средище за локалните хора и една от просветителните институции в градчето, споделя шефът Анастасия Георгиева:

„ Музеят в Бяла църква взе участие в организацията освен на всички тържества и празнувания във връзка Априлското въстание и други значими събития в нашата история, организираме доста просветителни стратегии, ориентирани към възпитаници и към деца от детските градини, свързани с проучването, с паметта за нашия роден край . Подготвяме изложения, мобилни изложения, краткотрайни изложения с експонати от фонда на музея. Популяризираме по всевъзможен метод нашата история и минало, прожектиране на филми, срещи на поколенията “.

А поколенията в Бала църква се събират, с цел да тачат и помнят Бачо Киро и историята и да чертаят бъдещето си.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.