Гоце Делчев - само началото на споровете със Северна Македония
Гоце Делчев е единствено началото на огромните разногласия в интерпретанциите за общото минало със Северна Македония. Те отбягват тематиката за Илинденското въстание.
Това съобщи в утринния блок на Българска национална телевизия ръководител на взаимната българо-македонската комисия проф. Ангел Димитров.
По думите му сътрудниците им oт Скопие не са били подготвени за толкоз бързи корекции на предишното.
Започнахме да се съмняваме, че нашите сътрудници схващат контракта за добросъседство, акцентира проф. Димитров.
В самия контракт доста ясно е казано, че има обща история и че разбора би трябвало да бъде строго професионален. Там е маркирано още, че би трябвало да имаме минимум шест срещи, а те споделят, че срещите не може да са повече от шест.
Димитров разясни, че въпреки всичко имат реализирани общи позиции във връзка с някои исторически персони, само че към момента нямат последната дума по бележките в учебниците за интервала на Средновековието.
Очакваме нашите сътрудници да проявят повече отговорност освен като историци, само че и като жители поради политическия подтекст на нашата работа, означи ръководителят на взаимната българо-македонска комисия.
Според него огромният проблеми е настройката на сътрудниците им от Скопие, защото те избягвали до в този момент разискването на значими въпроси на кръгли маси.
По мотив срещата при президента Румен Радев по отношение на поддръжката на България за влизането на Северна Македония в Европейски Съюз, проф. Димитров акцентира, че е била значима и нужна.
Тази среща подсказа, че се изглаждат другите подходи и се доближава до единна позиция, добави той.
Припомняме, предходната седмица президентът свика незабавна консултативна среща по тематиката Северна Македония, откакто стана ясно, че последната среща на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси, която се състоя на 13 септември, беше избрана като " най-безплодната ", защото на нея още веднъж не бе реализирано единогласие по отношение на въпроса с Гоце Делчев. В последно време договарянията за общата история на България и Македония започнаха да буксуват.
Още преди месеци вицепремиерът и водач на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов първи оповести, че комисията за решаването на въпросите за общата история с Македония не работи. Той прикани страната ни да сложи ултиматум на Македония - в случай че те не се примирят с въпросите от общата ни история, България да не поддържа Македония за Европейски Съюз, а през вчерашния ден даже и загатна, че Вътрешна македонска революционна организация може да излезе от ръководството. Според него Македония единствено употребява България за участие в Европейски Съюз и НАТО.
Възлово се оказа отводът на България да одобри двете страни дружно да празнуват празника на именития деятел и идеолог на Вътрешна македонска революционна организация Гоце Делчев на датата 7 октомври, когато костите му са предадени на Скопие от Георги Димитров.
На 1 август 2017 година страната ни подписа със Северна Македония Договор за добросъседство. Две години по-късно на среща на двамата държавни глави в Познан Борисов и Заев бяха единомислещи, че подписването на Договора е довело до позитивен подтик в партньорството сред двете страни и е асъдействало за разрешаване на спора с името на западната ни съседка и сключването на Преспанския контракт - контракта с Гърция, който докара до приемането на името Северна Македония и отпуши пътя на западната ни съседка към Европейския съюз и НАТО. /БНТ
Това съобщи в утринния блок на Българска национална телевизия ръководител на взаимната българо-македонската комисия проф. Ангел Димитров.
По думите му сътрудниците им oт Скопие не са били подготвени за толкоз бързи корекции на предишното.
Започнахме да се съмняваме, че нашите сътрудници схващат контракта за добросъседство, акцентира проф. Димитров.
В самия контракт доста ясно е казано, че има обща история и че разбора би трябвало да бъде строго професионален. Там е маркирано още, че би трябвало да имаме минимум шест срещи, а те споделят, че срещите не може да са повече от шест.
Димитров разясни, че въпреки всичко имат реализирани общи позиции във връзка с някои исторически персони, само че към момента нямат последната дума по бележките в учебниците за интервала на Средновековието.
Очакваме нашите сътрудници да проявят повече отговорност освен като историци, само че и като жители поради политическия подтекст на нашата работа, означи ръководителят на взаимната българо-македонска комисия.
Според него огромният проблеми е настройката на сътрудниците им от Скопие, защото те избягвали до в този момент разискването на значими въпроси на кръгли маси.
По мотив срещата при президента Румен Радев по отношение на поддръжката на България за влизането на Северна Македония в Европейски Съюз, проф. Димитров акцентира, че е била значима и нужна.
Тази среща подсказа, че се изглаждат другите подходи и се доближава до единна позиция, добави той.
Припомняме, предходната седмица президентът свика незабавна консултативна среща по тематиката Северна Македония, откакто стана ясно, че последната среща на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси, която се състоя на 13 септември, беше избрана като " най-безплодната ", защото на нея още веднъж не бе реализирано единогласие по отношение на въпроса с Гоце Делчев. В последно време договарянията за общата история на България и Македония започнаха да буксуват.
Още преди месеци вицепремиерът и водач на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов първи оповести, че комисията за решаването на въпросите за общата история с Македония не работи. Той прикани страната ни да сложи ултиматум на Македония - в случай че те не се примирят с въпросите от общата ни история, България да не поддържа Македония за Европейски Съюз, а през вчерашния ден даже и загатна, че Вътрешна македонска революционна организация може да излезе от ръководството. Според него Македония единствено употребява България за участие в Европейски Съюз и НАТО.
Възлово се оказа отводът на България да одобри двете страни дружно да празнуват празника на именития деятел и идеолог на Вътрешна македонска революционна организация Гоце Делчев на датата 7 октомври, когато костите му са предадени на Скопие от Георги Димитров.
На 1 август 2017 година страната ни подписа със Северна Македония Договор за добросъседство. Две години по-късно на среща на двамата държавни глави в Познан Борисов и Заев бяха единомислещи, че подписването на Договора е довело до позитивен подтик в партньорството сред двете страни и е асъдействало за разрешаване на спора с името на западната ни съседка и сключването на Преспанския контракт - контракта с Гърция, който докара до приемането на името Северна Македония и отпуши пътя на западната ни съседка към Европейския съюз и НАТО. /БНТ
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ