Снежина Петрова преподава поновому „Една българка“
Готови ли са да поиграят с културните щампи – предизвика героинята на Снежина Петрова феновете на моноспектакъла „ Една българка “, основаващ се на едноименния роман на Иван Вазов. Премиерата на постановката, чийто режисьор е Десислава Шпатова, се състоя неотдавна в спектакъл „ Азарян “.
Тъй като представлението е насочено към учениците от междинния курс, готвещи се за Националното външно оценяване след 7-и клас, за консултанти са привлечени екип от просветителни специалисти, огромна част от които създатели на учебници по литература. Именно по този предмет е учител централната героиня, която за начало дава указания на питомците си по какъв начин да попълнят бланката с отговорите на изпитните въпроси (актрисата влиза още в облика на самата Баба Илийца, на майка на седмокласник тройкаджия и прочие). Още от първата дума излиза наяве, че спектакълът ще се домогва до мечтаните резултати, като разчупва и даже разрушава рамките на стандартното мислене. (Защото нали всички ние живеем „ под свода на Вазов “.)
Подвеждаща е мрачноватата визия на Снежина Петрова, облечена по-скоро като даскалка сухарка. „ Изпява си урока “ за „ Една българка “, единствено че в дословния смисъл, като въодушевено рапира, а рефренът е „ Нищо няма да му стане на Вазов “ (например от по-нестандартни подходи към творчеството му). Адаптацията на текста в свободен ритмизиран стих с обичайни претекстове е дело на Петя Хайнрих.
Ако се съди по реакциите в салона, съобразително са напипани и прокарани нови благоприятни условия за включване на изпълнителските и образните изкуства в просветителната система. Спектакълът не пренебрегва главната преживелица за опита на героинята да избави ранения въстаник, само че и не остава при нея. Целта е най-много да се онагледи по какъв начин театърът може да послужи като надграждащ образованието инструмент. Докато минава през сюжета, подрастващият фен, подкрепят от интерактивните медии, обогатява знанията си в разнообразни научни области (видео и аудио постпродукция – Rinkoff). Постановката е завладяваща освен за разчепкващите непредпазливо буквално описа кандидат-гимназисти, само че и за всички, в съзнанието на които Баба Илийца се е запечатала просто като „ онази с кола “. Обхванат е необятен набор от тематики, погледнати през призмата на историята, на българската и старогръцката митология, на древен текстове – тематиката за мястото на индивида в света, за действителността и художествената небивалица, за робството като вътрешно положение и персонален избор.
Що се отнася до играта на Снежина Петрова, в сегашния подтекст може да се дефинира с три думи – класика в жанра.
Тъй като представлението е насочено към учениците от междинния курс, готвещи се за Националното външно оценяване след 7-и клас, за консултанти са привлечени екип от просветителни специалисти, огромна част от които създатели на учебници по литература. Именно по този предмет е учител централната героиня, която за начало дава указания на питомците си по какъв начин да попълнят бланката с отговорите на изпитните въпроси (актрисата влиза още в облика на самата Баба Илийца, на майка на седмокласник тройкаджия и прочие). Още от първата дума излиза наяве, че спектакълът ще се домогва до мечтаните резултати, като разчупва и даже разрушава рамките на стандартното мислене. (Защото нали всички ние живеем „ под свода на Вазов “.)
Подвеждаща е мрачноватата визия на Снежина Петрова, облечена по-скоро като даскалка сухарка. „ Изпява си урока “ за „ Една българка “, единствено че в дословния смисъл, като въодушевено рапира, а рефренът е „ Нищо няма да му стане на Вазов “ (например от по-нестандартни подходи към творчеството му). Адаптацията на текста в свободен ритмизиран стих с обичайни претекстове е дело на Петя Хайнрих.
Ако се съди по реакциите в салона, съобразително са напипани и прокарани нови благоприятни условия за включване на изпълнителските и образните изкуства в просветителната система. Спектакълът не пренебрегва главната преживелица за опита на героинята да избави ранения въстаник, само че и не остава при нея. Целта е най-много да се онагледи по какъв начин театърът може да послужи като надграждащ образованието инструмент. Докато минава през сюжета, подрастващият фен, подкрепят от интерактивните медии, обогатява знанията си в разнообразни научни области (видео и аудио постпродукция – Rinkoff). Постановката е завладяваща освен за разчепкващите непредпазливо буквално описа кандидат-гимназисти, само че и за всички, в съзнанието на които Баба Илийца се е запечатала просто като „ онази с кола “. Обхванат е необятен набор от тематики, погледнати през призмата на историята, на българската и старогръцката митология, на древен текстове – тематиката за мястото на индивида в света, за действителността и художествената небивалица, за робството като вътрешно положение и персонален избор.
Що се отнася до играта на Снежина Петрова, в сегашния подтекст може да се дефинира с три думи – класика в жанра.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ