За тиквите с любов
Готова съм! Най-накрая съм подготвена да опиша тази история – суперзабавна, надълбоко проницателна и ненадейно остроумна. Тъй като се познавам обаче, най-добре се пригответе за сълзливо признание за разрушено женско сърце.
И да! Той е отговорен.
Не че е наклонност, но няма метод да е отговорна Тя. Винаги по този начин се случва. Някой различен ти е отговорен, когато се изгубиш в любовта. Някой различен ти е отговорен, когато ти към този момент не си ти. В твоето тяло се заселва някакъв чужденец, чийто език не приказваш, чиято просвета не познаваш. Ама видиш ли, тоя си седи там – мели си на смотания език, трови те с кофти храна и още по-кофти мисли. Няма отърване, братче! Започваш да се чувстваш като в класическа приказка – принц става на жаба, момченце – на птица, огледалата ти приказват... Само че нито си на пет, нито си ял гъби. Чудиш се какво става, изпадаш в суматоха, нервна рецесия и така нататък
Спокойно! Обяснявам. Като на петгодишно, с цел да стане ясно: любовта, един тип, се трансформира в тиква. В някои случаи за секунда, тъкмо в среднощ, в други лишава години. В някои случаи тиквата е хубав халоуински фенер – оранжев облак светлина, който не ти дава да схванеш какъв брой е зле ситуацията. В други – мазни пържени тиквички, от които ти става неприятно на стомаха и стартира да ти се повръща. Но повярвайте, вместо да се отправите към WC-то, най-добре си събирайте куфарите и изчезвайте от тая тиквена приказка.Същото сполетява и нашата героиня – Силвана Василева, в резюме Силва. Та Силва постоянно гостува на гаджето си, в което е извънредно влюбена. Полага доста старания, с цел да поддържа хармоничната им връзка. Даже поставя всичките старания, на които е способна. Ходи на лекции понякога, само че пък постоянно търка плочките в банята. Не помни по кое време за последно е чела книга, само че пък постоянно пие бира пред блока със знайни и незнайни комшии. Миналия учебен срок последно си купи нови облекла, само че за сметка на това най-малко един път в седмицата цялостни хладилника.
Усилията й са възнаградени. Всичко върви добре. Той си я харесва и без нови парцалки, литература не разискват по този начин или другояче. А и панелката е задоволително устойчива, с цел да закриля любовта им от досадния всемирски живот. Вярно, плаче за ремонт, само че... Широкият свят няма по какъв начин да го види. Няма по какъв начин да види и олющената багра на Силвиното сърце, нито запушения канал на разсъдъка й.
Силва има фантазии. Една от тях, несъмнено, е да откри своята половинка, с която дружно да се опълчват на житейските ветрове и да градят взаимно щастието... Е, не тъкмо в тая панелка, но и тя става, кво пък...
Силва желае да върви на спектакъл най-малко един път месечно, само че и на концертче на квартална тайфа става, кво пък...
Силва желае да пътува, да опознае родината, да я обикне, след това да обикне и Европата, и целия свят. За начало да виси ежеседмично по паркове и градинки й се коства добре, кво пък...
Силва доста обича да прави обич с гаджето си – правилно, не се случва всеки ден. По едно време и един път седмично стопира да се случва, но изморено е момчето, кво пък... Да не е сексът най-съществен?
И да! Той е отговорен.
Не че е наклонност, но няма метод да е отговорна Тя. Винаги по този начин се случва. Някой различен ти е отговорен, когато се изгубиш в любовта. Някой различен ти е отговорен, когато ти към този момент не си ти. В твоето тяло се заселва някакъв чужденец, чийто език не приказваш, чиято просвета не познаваш. Ама видиш ли, тоя си седи там – мели си на смотания език, трови те с кофти храна и още по-кофти мисли. Няма отърване, братче! Започваш да се чувстваш като в класическа приказка – принц става на жаба, момченце – на птица, огледалата ти приказват... Само че нито си на пет, нито си ял гъби. Чудиш се какво става, изпадаш в суматоха, нервна рецесия и така нататък
Спокойно! Обяснявам. Като на петгодишно, с цел да стане ясно: любовта, един тип, се трансформира в тиква. В някои случаи за секунда, тъкмо в среднощ, в други лишава години. В някои случаи тиквата е хубав халоуински фенер – оранжев облак светлина, който не ти дава да схванеш какъв брой е зле ситуацията. В други – мазни пържени тиквички, от които ти става неприятно на стомаха и стартира да ти се повръща. Но повярвайте, вместо да се отправите към WC-то, най-добре си събирайте куфарите и изчезвайте от тая тиквена приказка.Същото сполетява и нашата героиня – Силвана Василева, в резюме Силва. Та Силва постоянно гостува на гаджето си, в което е извънредно влюбена. Полага доста старания, с цел да поддържа хармоничната им връзка. Даже поставя всичките старания, на които е способна. Ходи на лекции понякога, само че пък постоянно търка плочките в банята. Не помни по кое време за последно е чела книга, само че пък постоянно пие бира пред блока със знайни и незнайни комшии. Миналия учебен срок последно си купи нови облекла, само че за сметка на това най-малко един път в седмицата цялостни хладилника.
Усилията й са възнаградени. Всичко върви добре. Той си я харесва и без нови парцалки, литература не разискват по този начин или другояче. А и панелката е задоволително устойчива, с цел да закриля любовта им от досадния всемирски живот. Вярно, плаче за ремонт, само че... Широкият свят няма по какъв начин да го види. Няма по какъв начин да види и олющената багра на Силвиното сърце, нито запушения канал на разсъдъка й.
Силва има фантазии. Една от тях, несъмнено, е да откри своята половинка, с която дружно да се опълчват на житейските ветрове и да градят взаимно щастието... Е, не тъкмо в тая панелка, но и тя става, кво пък...
Силва желае да върви на спектакъл най-малко един път месечно, само че и на концертче на квартална тайфа става, кво пък...
Силва желае да пътува, да опознае родината, да я обикне, след това да обикне и Европата, и целия свят. За начало да виси ежеседмично по паркове и градинки й се коства добре, кво пък...
Силва доста обича да прави обич с гаджето си – правилно, не се случва всеки ден. По едно време и един път седмично стопира да се случва, но изморено е момчето, кво пък... Да не е сексът най-съществен?
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ