Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова

Готова ли е българската стопанска система за еврото и каква основна информация би трябвало да имаме поради, когато планираме персоналните си финанси за идната година?  

На помощ в подготовката за присъединението на България към еврозоната от 1 януари 2026 година идва знаковият справочник от уважавания икономист и създател на над 20 книги доцент Йосиф Аврамов.

Книгата ще бъде показана публично на 23 септември от 18:30 ч. в Литературен клуб „ Перото “, а дружно с създателя в диалога ще се включи и икономистът Николай Василев. 

Написан на всекидневен и наличен език, този потребен справочник събира на едно място отговорите на най-належащите въпроси и дава значими и практични препоръки, както за самостоятелните жители, по този начин и за представителите на дребния и междинния бизнес. 

Изданието прави равносметка на дългия път, критериите и предпоставките, които доведоха до приемането на еврото у нас. В книгата също са систематизирани ограниченията, които Националният проект за въвеждане на еврото планува по отношение на обществената администрация, превалутирането, налозите, лихвите и скъпите бумаги. 

В „ България и еврото “ на доцент Аврамов читателите ще открият: 
Имаме ли обвързване за преподписване на трудови контракти, договорите с банките, застрахователните компании и доброволните пенсионно-осигурителни фондове?Ще се превалутират ли автоматизирано пенсиите, банковите сметки? А какво ще стане с санкции, налози, акцизи, такси?Как се чака да се отрази еврото на растежа на заплати, Брутният вътрешен продукт, кредитния рейтинг, инвеститорския интерес към страната и откриването на работни места?Анализ на доводите на съперниците на еврото.В кои страни ще използваме валутата без потребност от продан?Какво планува Националният проект за въвеждане на еврото в Република България?Комуникационната тактика за информация и гласност на присъединението на България към еврозоната – нейните преимущества и аргументирана рецензия на минусите ѝ?Кои нормативни актове би трябвало да имаме поради като жители и като притежатели на компании?Какъв е интервалът на двойно обозначаване на цените?Какъв е интервалът на двойно обращение на лв. и еврото?В какви периоди ще се обменят парите в брой и къде? Ще ни коства ли нещо?Какви удобства, гаранции и сигурност за компаниите ще донесе еврото?Как ще повлияе на туризма?Как ще се отрази на активността на банките?Как наподобяват евромонетите и евробанкнотите и по какъв начин да разпознаваме подправени евробанкноти? За какви елементи и отбрани да следим?Предложения на създателя за бъдещите юбилейни български евромонети – по какъв начин българските знаци ще бъдат припознати от всички жители в еврозоната.
„ България и еврото “ оборва някои от най-често публикуваните легенди към последствията, които приемането на еврото ще докара за страната ни (като т. нар „ гръцки сюжет “ и опасенията за галопираща инфлация). Подкрепен с обстоятелства от дългогодишната си кариера на икономист, доцент Йосиф Аврамов показва, че влизането на България в еврозоната ще докара до финансова непоклатимост, както за обществения, по този начин и за банковия бранш. 

Написана за да успокои читателя и да му даде верните принадлежности, с цел да взима осведомени решения, тази книга ще бъде е скъп асистент в планирането на персоналните финанси за години напред. 

Йосиф Аврамов е доцент по финанси и банково делo и лекар по стопанска система.
Йосиф Аврамов. Снимка " Сиела "

През 2025 година той е зает с интернационален план в Института по осведомителни и информационни технологии към Българска академия на науките, както е и теоретичен началник на докторант в Института по математика и информатика. Й. Аврамов е също бизнесмен, съветник, трейдър, както и създател на съдружие, записано в социална изгода – Консултантски център по европейски стратегии „ Люлин “, и фондация, записана в частна изгода – Международен фонд „ Център по приватизация и задгранични вложения в България “, както е и съпредседател на Националната предприемаческа и занаятчийска камара. Членува и в два креативен съюза – Съюза на учените в България и Съюза на българските публицисти. Лектор е в Института за обществена администрация при Министерския съвет, който е издал три от неговите книги. Работил е в Българска народна банка, в Министерството на финансите, както и като шеф на ръководство „ Финанси и вложения “ в Министерството на науката и висшето обучение, а също и като старши консултант в Икономическата комисия на 36-ото Народно заседание. Автор е на 24 книги, сред които: „ Силата на парите “ – в две издания, като второто издание в два тома излезе напролет на 2025 година и съдържа раздел за еврото и България, „ Корпоративни финанси “, „ Банков надзор “, „ Митнически и данъчен надзор “, „ Теория и история на парите и заема “, „ България в преддверието на еврозоната “, „ Финансов инженеринг в телекомуникациите “, „ Еврото – утрешните ни пари “, „ Данъчен и митнически надзор “ и други, както и на стотици публикации в реномирани научни издания и в периодическия щемпел.

* * *

Из „ България и еврото “ от доцент Йосиф Аврамов
Снимка " Сиела "

Българската стопанска система и българският консуматор следва да се възползват от следните съществени преимущества от въвеждането на еврото: постоянна валута; ниска инфлация; ниски лихвени проценти; бистрота на цените; унищожаване на разноските за продан на валута; по-интегрирани финансови пазари с уместно равнище на контролиране и надзор; по-ефикасна икономика; рамка на по-стабилни обществени финанси; по-силен глас на Европейски Съюз в международната икономика; улеснение на интернационалната търговия и действителен знак на европейската еднаквост. Фирмите от еврозоната, които се разплащат в евро са по-малко уязвими на световни валутни съмнения.

От значително значение е, че на заетите в индустриалната сфера и администрацията, както и на обслужващия ги счетоводен личен състав, трудовите контракти, в които възнаграждението е изписано в български лв. не следва да се преподписват. От 1.01.2026 година заплатите, а също и сумите по цивилен контракти, автоматизирано ще се преизчисляват в евро по курс 1,95583 лева

Във връзка с това е належащо да се уточни също, че:

1. Няма предпоставки левът да се обезцени, до момента в който България влезе в еврозоната и параметрите на валутния ръб до тогава няма да бъдат нарушени. България има постоянна макроикономическа позиция и положително положение на настоящата и финансовата сметки. При тези индикатори левът освен стои устойчиво, само че даже може да се допусне, че е недооценен по отношение на еврото. В поддръжка на това е признатото изменение на Закона за Българска народна банка при започване на 2020 година

2. В България ще се заплащат по-ниски лихви по заеми и по-ниски разноски за преводи, т.е. при равни други условия ще има повече пари.

3. България ще генерира привличане на повече вложения, както задгранични, по този начин и локални. Въвеждането на еврото ще усъвършенства дълготрайните вероятности за икономическия напредък. България ще има мощна интернационална валута и устойчива парична непоклатимост, открита от паричната политика и надзора над банките от ЕЦБ. Тези политики ще се водят професионално и няма да е подвластна на вътрешни политически интриги. Това сигурно ще усъвършенства бизнес климата и институционалните условия в страната, респективно и доверието на локалните и задгранични вложители към България.

4. Еврото не е панацея за решението на всички стопански проблеми в България, само че сигурно влизането в еврозоната ще даде мощен тласък за промени и старания за възстановяване на конкурентоспособността посредством по-силни институции, ефикасна администрация, гъвкаво трудово законодателство. Тези промени трябваше да се случат от дълго време и без тях мъчно страната ни ще се отмести от последните места в класациите на страните от Европейски Съюз, в множеството от които е на последно място. Също и няма да има опция да се възползва от изгодите, които участието в еврозоната дава, а те са обилни.

5. Няма предпоставки България да последва образеца на Гърция и такива изказвания са напълно неточни. Още преди приемането на еврото Гърция през 2002 година имаше огромни фискални дефицити и равнища на дълг, много над Маастрихтските критерии в композиция със структурни проблеми и неефективната администрация. Финансовата рецесия през 2007/2008 година в допълнение утежни обстановката. България от години поддържа строга финансова дисциплинираност и от дълго време дава отговор на критериите за дълг и недостиг. Ето за какво сравнението със обстановката в Гърция не е уместна за България.

Правителството на България, в случай че не желае нашата страна и отсега нататък да е в периферията на Европейски Съюз, а да е сътрудник с страните от еврозоната, както и да взе участие във вземането на решенията дружно с тях и в случай че желае по-тясна интеграция с Европейски Съюз, то участието ѝ в еврозоната е най-естествената стъпка в тази посока. Това следва да стане най-важното събитие за България след приемането ѝ в Европейски Съюз. Позитивите за България от влизането ѝ в еврозоната могат да се отнесат към три съществени групи – стопански, банкови (в това число финансовия пазар) и имиджови. Трудно е да се оцени коя от трите е най-важна.

Икономическите позитиви, които ще донесе влизането в еврозоната са най-малката група от общите облаги, макар че за тях се приказва най-вече. В тях влизат: повече вложения, търговия и туризъм, както и нараснал кредитен рейтинг, по-ниски лихви и инфлация. Аграрният бранш получава дотации от Европейски Съюз, индустриалният бранш изнася продукцията си в страните членки.

На второ място, в България към момента има браншове, като финансовия пазар, които са много неразвити. Логичен е въпросът по какъв начин обаче брокерските компании, пенсионните сдружения, асетмениджърите (управителите на фондове) усещат това? Капиталовият пазар на Румъния към българския е в съответствие 10 към 1, в случай че двете страни влязоха дружно в Европейски Съюз. След 2019 година и Северна Македония има по-голям финансов пазар от българския.

Третата група позитиви не е допустимо да се мерят в съответни цифри, само че по принцип имат най-голяма стойност и са свързани с интернационалния имидж, авторитет и престиж на страната, като стане част от евро-зоната.

В книгата създателят си е сложил и сложната задача да разсее една необятно тиражирана митологема за хипотетичната сякаш огромна инфлация, когато ще настане при влизането в еврозоната. Опасност от изкуствено нарастване на цените няма, защото на пазара господства конкуренция, даже в противен случай – цените на някои артикули като бялата техника да вземем за пример би трябвало да се намалят и да се уеднаквят с тези в страните от еврозоната.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.