- Господин Ножаров, България е на прага на нова ковид

- Господин Ножаров, България е на прага на нова коронавирус вълна и много бизнеси са обезпокоени от следващ локдаун и стесняване на икономическата интензивност. Как ще се развива стопанската система ни в тази пандемична конюнктура? 

- За въздействието на Коронавирус върху стопанската система към този момент има насъбрана емпирична информация, която дава опция за известни прогнози. Като оставим настрани известните към този момент проблеми в туристическия и транспортния отрасъл, към най-засегнатите браншове можем да прибавим просвета, спорт и развлечения.

Силно наранени са и някои производства, които на пръв взор не са директно свързани с въздействието на пандемията върху потреблението, като добив на железни руди и произвеждане на химични артикули и други от преработващата индустрия. Това е по този начин, тъй като пандемията раздра интернационалните вериги на доставки. 

Това, което ще отличава тази четвърта вълна на вируса, е, че част от страните в Европейски Съюз ще са ваксинирали на 50-70% от своето население. В този случай евентуално ударът върху българските производства, участващи в интернационалните вериги на доставки, няма да е толкоз мощен от позиция на търсене на тяхната продукция. Но може да се окаже по този начин, че поради ниския ритъм на имунизиране на популацията в България нашите предприятия да имат поръчки, само че да нямат разполагаема работна мощ, с която да ги изпълнят. Така всичко ще зависи от тяхната финансова обезпеченост. В тази връзка българските компании към момента имат потребност от държавна поддръжка, включително и от Плана за възобновяване и резистентност.

Що се отнася до браншовете туризъм и превоз, те в никакъв случай няма да бъдат същите както преди пандемията. Отрасълът туризъм от ден на ден ще е подложен на отрицателното въздействие на смяната на климата и даже и летният туризъм ще би трябвало да направи обилни вложения, с цел да се приспособи. А транспортът тепърва ще премине през зелена трансформация с високи екологични условия, като той ще бъде един от първите, в които ще се вкарат самостоятелни механически средства. Очакваната четвърта вълна на пандемията единствено в допълнение утежнява нещата в тези два бранша.

Но би трябвало да се подчертае, че най-големият губещ от нова вълна на пандемията ще бъде дребният бизнес, който е всеобщ в България и би трябвало да получи по-адекватна от досегашната поддръжка. Това е по този начин, тъй като дребният бизнес нормално няма запаси за посрещане на шокове. Малките компании нямат и задоволителен потенциал за присъединяване в разнообразни стратегии и фондове за безплатно подкрепяне. Т.е. те би трябвало да наемат специалисти, само че това са разноски, които не всички може да си разрешат. Малкият бизнес няма и ликвидност, с цел да желае някакви заеми.

- В същото време в претекстовете към импортирания в Народно събрание от служебния кабинет законопроект за актуализация на бюджета за тази година има доста оптимистични упования - за растеж на Брутният вътрешен продукт от 3.5% при 2.7% в началото предстоящи, за по-голям растеж на износа, на потреблението... Реалистични ли са тези упования?

- Очакванията за по-висок растеж на Брутният вътрешен продукт, на износа, на потреблението са реалистични, само че това не е задоволително успокоително. Трябва да разграничаваме номиналния от действителния растеж на икономическите индикатори. Спокойно можем да приказваме за номинален растеж на Брутният вътрешен продукт, само че той ще се дължи в огромна степен на проинфлационни фактори. Нека не забравяме, че последната макроикономическа прогноза на Българска народна банка планува 3.5% инфлация за 2021 година, до момента в който инфлацията през предходните години беше под 2%.

В допълнение към проинфлационните фактори би трябвало да посочим, че известното възобновяване на някои браншове след шока от предходната година, също формира ръста на Брутният вътрешен продукт. Също така пандемията докара до увеличено търсене на куриерски услуги, онлайн търговия, софтуерно произвеждане, изключително гейминг промишлеността. Очакванията за инфлация и нулевите лихви по депозитите раздвижиха имотния пазар.

- По-високите данъчни доходи в бюджета, които регистрира служебното държавно управление, също ли се дължат на инфлацията? Или на фактически подобрена събираемост на налози? 

- Чисто статистически основните доходи в бюджета се дължат най-много на проинфлационни фактори и частично на по-добра събираемост. Само повишаването на горивата от 1.60 на 2.15 лева за предходната година може да изясни растеж в Данък добавена стойност от над 30% на годишна база по отношение на заложените авансово доходи. Ръстът в приходите от налога върху приходите е най-малко 13% и се обяснява с увеличените заплати в обществения бранш (общо 10%, а в някои звена и 30%). Тук включваме заплатите на учители и на здравни служащи на първа линия.

В същото време съвсем липсва промяна в постъпленията от акциз. Това демонстрира, че не можем да приказваме за увеличено ползване, нито за някакво видимо възкръсване на стопанската система.

Повишената събираемост също има прочут конвенционален темперамент. Правилата за приемане на помощи в изискванията на пандемия принудиха много компании от сивия бранш да минат на ярко. Фирмите имат по-високи стимули да са правилни към фиска, с цел да получат помощи. Разбира се, не може да се отхвърли, че и Национална агенция за приходите полага усилия за по-висока събираемост. Но времето на деяние на служебното държавно управление е доста малко и е мъчно да се мери ефектът от тези дейности.

- Има ли риск пред стопанската система ни, в случай че и този път не бъде образувано държавно управление и се отиде към нови избори?

- Честите политически промени постоянно въздействат отрицателно на бизнес-цикъла. Виждаме го и в други страни от Европейски Съюз. Най-показателният образец за отрицателните резултати от честите избори е Планът за възобновяване и резистентност. Всяко държавно управление, което пристигна на власт, стартира да го трансформира и най-после ще се окажем последната страна в Европейски Съюз, която не го е внесла. Такъв образец можем да дадем и с енергийната политика на България - тя се лута във всевъзможни направления през последните 30 години.

Две неща са нужни, с цел да не може политическите промени да оказват съществено отрицателно въздействие върху стопанската система. Първо, да се одобряват дълготрайни национални стратегически документи с необятен публичен и политически консенсус. Второ, да се премине в действителност към програмно бюджетиране, при което всяка една активност, всяко едно министерство си слагат цел и действителни знаци за нейното реализиране. 

- Националният проект за възобновяване върви към следващ ремонт, както излиза наяве от поръчките на Има Такъв Народ. Вие какво мислите за разновидността на служебния кабинет?

-  Този проект към този момент би трябвало да бъде финализиран, без значение на рецензиите към него. Ако не бъде финализиран и изпратен публично до края на септември - пари през 2021 година няма да получим по него.

Последния вид на проекта от 30 юни 2021 година е доста по-добър от предходните. В него има и доста дефекти, само че колкото и да се преработва – постоянно ще има недоволни. Прави усещане, че „ кръговата стопанска система “ е изпаднала от проекта. Може би нямаме административен потенциал тя да бъде създадена и в действителност това е доста комплицирана материя. Но българският бизнес ще загуби конкурентно преимущество, в случай че не получи пари в тази тенденция.

На последващо място, нисковъглеродната стопанска система е необичайно създадена. Акцентира се върху ограничения за понижаване на излъчванията от бита и обществения бранш, само че това не е нисковъглеродна стопанска система. Парите за просвета остават върху прекомерно противоречивата идея, стъпила върху подложен на критика модел за изследователските университети. Въпреки тези рецензии, проектът би трябвало незабавно да се завърши и да се изпрати до края на този месец август по опция.

- Какви би трябвало да са целите в бюджета за следващата година поради пандемията и желанието за възобновяване на стопанската система от нея?

- Приоритетите на бюджета за следващата година би трябвало да са промени в обществения бранш. Ако се проучва успеваемостта на обществената администрация, могат да се спестят близо 2 милиарда лв. годишно. Има неефективни администрации, има неефективни обществени услуги, има неефективни обществени разноски, има опция за бързо въвеждане на цифрови обществени услуги в доста области, които не са усвоени.

Разбира се, също по този начин пари за трансформиране на стопанската система. Зелената договорка и нисковъглеродната стопанска система притискат енергетиката ни, също и нашата промишленост. Време е за незабавни и стратегически решения и те би трябвало да тръгнат първо от бюджета за следващата година.