„Горили в мъглата“ вече е на 30!
„ Горили в мъглата “ стана на 30 години и това е мотив да си спомним този 80-арски филм, даващ централна роля на жена актриса, която и по сюжет би трябвало. Е, да, това е Сигорни (така се произнася) Уийвър, потвърдила се към този момент с гений, непримиримост, податливост към обмислен риск и твърдоглавие в „ Пришълецът “ и „ Ловци на духове “. Режисира Майкъл Аптид, след това снимал „ Нел “ с Джоди Фостър и паметния сериал „ Рим “, а номинациите за „ Оскар “ са пет.
Въпреки малко неуместното заглавие (което подухва асоциации с плосък екшън), това е роман за Даян Фоси (Сигорни Уийвър), смела и предприемчива жена с неясно и красиво лице, която даже не е антрополог или какъвто и да е академик, само че отпътува за Конго (после Руанда) сама, внезапно променяйки живота си, с цел да учи навиците на горилите (тогава изчезващ вид) за National Geographic почти без пари. Калявайки характера си и демонстрирайки стоманени правила и мощна воля, тя съумява да спре бракониерите, да резервира популацията, да се сприятели със свирепи горили (чието днешно битие се дължи частично на нея).
Постига го благодарение на локалния лидер Сембагаре (Джон Омира Милуви), ухилен, бодър и почтен мъж към 40-те. Въпреки озлоблението на локалните (ловът на горили е единственото им препитание), безразличието или даже враждебноста на управляващите и алчността на европейските и американски прекупвачи. Налага ѝ се даже да се показа за „ червенокоса магьосница “, с цел да впечатли племето и да разсъни почит и дистанциран боязън.
В този идеалистичен поход за малко до нея е на National Geographic Боб Кембъл (Браян Браун, тогава звезда поради „ Птиците умират сами “), неустрашим и дръзновен хубавец със необятни плещи и топла усмивка. Той обаче е женен и Даян не търпи взаимни отстъпки, когато на неговото заричане да държат връзка отвръща с:
„ Ако в този момент си тръгнеш, в никакъв случай не се връщай! “
Такива като нея трансформират света, само че рядко имат благополучен персонален живот, даже изобщо живот, тъй като си основават могъщи и безскрупулни врагове. Наградата им е безконечна следа в историята.
Автор: Бистра Андреева
Въпреки малко неуместното заглавие (което подухва асоциации с плосък екшън), това е роман за Даян Фоси (Сигорни Уийвър), смела и предприемчива жена с неясно и красиво лице, която даже не е антрополог или какъвто и да е академик, само че отпътува за Конго (после Руанда) сама, внезапно променяйки живота си, с цел да учи навиците на горилите (тогава изчезващ вид) за National Geographic почти без пари. Калявайки характера си и демонстрирайки стоманени правила и мощна воля, тя съумява да спре бракониерите, да резервира популацията, да се сприятели със свирепи горили (чието днешно битие се дължи частично на нея).
Постига го благодарение на локалния лидер Сембагаре (Джон Омира Милуви), ухилен, бодър и почтен мъж към 40-те. Въпреки озлоблението на локалните (ловът на горили е единственото им препитание), безразличието или даже враждебноста на управляващите и алчността на европейските и американски прекупвачи. Налага ѝ се даже да се показа за „ червенокоса магьосница “, с цел да впечатли племето и да разсъни почит и дистанциран боязън.
В този идеалистичен поход за малко до нея е на National Geographic Боб Кембъл (Браян Браун, тогава звезда поради „ Птиците умират сами “), неустрашим и дръзновен хубавец със необятни плещи и топла усмивка. Той обаче е женен и Даян не търпи взаимни отстъпки, когато на неговото заричане да държат връзка отвръща с:
„ Ако в този момент си тръгнеш, в никакъв случай не се връщай! “
Такива като нея трансформират света, само че рядко имат благополучен персонален живот, даже изобщо живот, тъй като си основават могъщи и безскрупулни врагове. Наградата им е безконечна следа в историята.
Автор: Бистра Андреева
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ