България ще бъде засегната от горещи вълни все по-често и силно
Горещите талази засягат все по-често и изключително мощно по-южните страни в Европа, каквато е и България. С всеки 2 до 3 градуса повишение на температурите през лятото се удвоява честотата на интервалите с рисково горещи дни по нашите ширини. Това заяви климатологът доктор Зорница Спасова по време на онлайн събитие на тематика „ Защо горещите талази в Европа и у нас зачестяват? “, проведено от платформата " Климатека ".
Според изследване на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от 2021 година се следи доста изместване към по-високи температури след 1981 година Освен това е открито, че продължителността и интензивността на рисковите горещини се усилват през последните десетилетия.
Броят на горещите дни нараства с 3,5 на всяко десетилетие в 90% от изследваните станции. Всички извънредно горещи интервали при прагове от 38 и 40 градуса се появяват след средата на 80-те години. Въпреки че горещите талази са присъщи за юли и август, честотата им през юни и септември нараства доста след 1985 година
В изследване е направено съпоставяне сред два интервала (1961-1980 година и 1981-2019 г.) и са изследвани 36 метеорологични станции в извънпланинската част на България. Разгледан е броят на дните, в които оптималната температура доближава и надвишава 32 градуса.
Феноменът, който преди е бил присъщ главно за южните елементи на страната, към този момент може да бъде регистриран, въпреки и рядко, и в останалите райони. Най-често засягани от горещи талази области в страната са Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол и Стара Загора в Южна България и Плевен, Русе и Велико Търново в Северна България.
Най-горещото място в страната е долината на река Струма на юг от град Кресна, където продължителността на обособените топлинни събития с оптималната температура над 40 градуса доближава 6-8 поредни дни. През 2012 година там е бил следен 96-дневен интервал с оптимални температури над 32 градуса, което на практика обгръща целия летен сезон, оповестява БТВ.
Най-малко наранени от горещи талази в България са планинските региони и някои обособени крайбрежни зони, високите полета в Западна България, хълмистите и нископланински региони и Черноморието.
В международен мащаб всяка година има към 489 000 смъртни случая, свързани с жегата, за интервала 2000-2019 година като единствено по време на горещата вълна през 2003 година в Европа има повече от 70 000 умряли. Броят на хората, изложени на горещи талази, се е нараснал с към 125 милиона сред 2000 година и 2016 година
В момента към 30% от популацията на света живее в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури през най-малко 20 дни от годината. Прогнозите са, че до края на века процентът ще нарасне.
Дори в случай че парниковите излъчвания бъдат фрапантно понижени, ще бъдат застрашени 48% от международното население, а в случай че няма понижаване на излъчванията, рискът от свързани с жегата заболявания или гибел ще обхване към 74% от международното население.
Най-тежко наранени ще са страните от Средиземноморието и Източна Европа, като свързаната с топлината свръхсмъртност в Източна Европа е съвсем пет пъти по-висока от междинната за света.
Европа е най-бързо затоплящият се континент, като стоплянето е с съвсем 1°C по-голямо от световното нарастване. Годишният брой на рисково горещите дни се усилва с по 10 на десетилетие в Югоизточна Европа и Скандинавския полуостров от 1960 година насам.
Горещи талази, за които при започване на този век се е считало, че могат да зародят два пъти на столетие, се чака да се случват два пъти на десетилетие. Според изследвания доникъде на века в Европа ще умират годишно 85 000 души поради горещи талази.
