Фрида Кало - иконата, превърнала се във Вселена!
Гордо изправена, облечена с фолклорна носия и индиански украшения. Гъсти, подписани вежди. Погледът й по едно и също време притегля и дистанцира. Това е митичният облик на Фрида Кало, дъщерята на мексиканската гражданска война, една от легендите на 20 век, положила началото освен на ново направление в живописта, само че и в модата и стила на живот.
Родена на 6 юли 1907 година в Койоакан, Мексико в фамилията на немския евреин Вилхем Кало и испанката с индианска кръв Матилда Калдерон Гонзалес. На 6-годишна възраст се разболява от полиомиелит, левият й крайник изсъхва и тя остава неработоспособен за цялостен живот. Мечтае да стане доктор, с цел да лекува телата и душите на хората, увличайки се с младежка пристрастеност по Фройд. Фрида е първата мексиканка, минала курс по психоанализа. На 18 години става жертва на злополука и е подложена на тежка интервенция.
Прикована към леглото, със мощни болки, с железна шина на гръбначния дирек, тя стартира да рисува от досада и самотност. Това ново занятие я свързва с Диего Ривера. Той е гневен поддържник на болшевиките в Русия, само че и прочут занаятчия на фрески, синтезирали фовистични и експресионистични детайли с митологията на маите и изкуството на ацтеките. 20 години по-възрастен от Фрида, Ривера става най-важната фигура в живота й – два пъти се дами за него, връзката им минава през пристрастеност и изменничества. На физическата болежка тя се опълчва с екстравагантност, дрога, алкохол, безчет връзки с мъже и дами.
Фрида Кало основава поредност от автопортрети. Тя е художничката, рисувала най-вече себе си: в народен костюм или гола, тайнствено далечна или с отворени рани. В картините си съчетава ярките цветове и простите форми на латиноамериканското изкуство със сюрреалистични техники. " Често са ме питали за това упорито наличие на автопортрета. Когато над главата ти е единствено твоят облик, той се трансформира в натрапчива концепция. Да рисувам означаваше да се избавям от него ". Живопис като автотерапия. Автопортретите й са пейзажи на душата на границата сред действителността и съня. Пикасо, Дюшан и Кандински й се възхищават. " Нито ти, нито аз, можем да нарисуваме една глава като Фрида Кало " – написа Пикасо до Ривера през 1939 година
През същата година в изложба " Рено " в Париж се открива изложбата " Всичко за Мексико ", на която са показани нейни произведения. Автопортретът й, наименуван " Поставяне в рамка ", е закупен от Лувъра. В каталога на изложбата Андре Бретон написа: " Изкуството на Фрида Кало е панделка, завързана на бомба ". Хуан Миро я приветства, Макс Ернст я обсипва с възторжени думи. За нея приказват всички, а елегантният й жанр очарова парижката аудитория. Силно впечатлена е и Елза Скиапарели, моделиерката, известна с неконвенциалния си жанр, която постанова детайли на изненада и потрес. Тя основава особено за Фрида роклята " Мадам Ривера ". И Жан - Пол Готие отдава респект на незабравимата мексиканка. Една от есенните му сбирки носи името й – по подиума гордо и свободно се движат манекенки със подписани тъмни вежди, като че ли оживяло копие на художничката.
Натюрмортът с кървавочервени дини носи белезите на мъка (в края на живота си Кало рисува легнала, в непрекъсната възбуденост от морфина). Платното, оценено на 1,5 млн. $, евентуално е направено за първата й независима галерия напролет на 1953 година За откриването тя идва на носилка.
" Моите картини са нарисувани грижливо, не незадълбочено, а с самообладание. Посланието на моята живопис е болката ". Така изяснява камерните си платна художничката, претърпяла 35 интервенции. През последните 10 години от живота си Фрида води съкровен дневник, цялостен с рисунки, мемоари, писма до Диего и спонтанна лирика. В него изкуствоведите търсят шифъра към някои от творбите й. Умира на 13.07.1954 година на 47 години.
Днес обликът й е ентусиазъм за модата, хубостта, лайфстайла и изкуството. Но тя, също като картините си, не може да бъде сложена в рамка, нито би понесла да стои спокойно върху нечия стена... Фрида Кало е Вселена – безконечна, необятна и неразгадаема!
Фрида - вдъхновението...
„ Бях привикнала да имам вяра, че съм най-странната жена на света. Но след това се замислих, че на тази Земя има толкоз доста хора и все някъде съществува друга жена, която се усеща по същия метод, както аз. Е, в случай че си някъде там и те има, и четеш това, знай, че не си сама – аз съм същата странница като теб. "
„ Когато си решен да си отидеш, не е задоволително просто да напуснеш, би трябвало да останеш надалеч. За да успееш, тренирай сърцето си, както се тренира куче. "
„ Сърцето ми е с размерите на Аризона, само че за жалост, надалеч не толкоз изсъхнало. "
„ Пия, тъй като се пробвах се да удавя тъгите си, само че гадните копелета се научиха да плуват. "
„ Наричат ме сюрреалист, само че аз в никакъв случай не рисувам кошмарите си, нито красивите си сънища. Рисувам единствено действителността... моята. "
„ Трагедията е най-смехотворното нещо на света. "
„ Обичам да рисувам цветя, тъй като в картините те в никакъв случай не увяхват. "
„ Крака – защо са ми те, когато имам криле? "
„ Иска ми се да можех да върша това, което ми харесва, без да се тормозя от завесата на лудостта. Бих желала да аранжирам цветя по през целия ден, да обичам, да се дръзвам, да рева, да изпитвам болежка... Ако можех да изградя собствен личен свят, той щеше да е в цялостно единодушие с всички останали светове. И в никакъв случай не бих ги определила като „ ненормални ", единствено тъй като те са разнообразни от моя. "
„ Нищо не е безусловно. Всичко се трансформира, всичко се движи, всичко се върти, всичко лети и все в миналото си отива. "
Източник: libvar.bg
