Грижи за българско гонче
Гончетата са извънредно потребни ловни кучета, без които нито един лов на диви животни не може да мине сполучливо. Затова всеки ловджия е заинтригуван от това да поставя подобаващи грижи за своя питомец и скъп асистент, с цел да сътвори животно с темперамент и хъс за лов.
Силното, със здрава костна система гонче, леко и издръжливо, съобразително и самоуверено рядко е единствено естествена даденост. Тези качества се основават с помощта на грижите за гончето.
Българското гонче не прави огромна разлика във връзка с напъните, полагани от стопанина за него спрямо другите ловни кучета. То е скромно животно, което ще се задоволи с разходки и бягане на открито, ще бъде щастливо в своята къщурка, направена на двора на къщата особено за него, с цел да го пази от климатичните промени.
Сресването и избърсването с влажна забрадка на тялото, не доста честото къпане и инспекцията на ушите и очите за евентуални инфекции са изцяло задоволителни, в случай че кучето живее единствено като домакински любим.
Грижите за едно работещо ловно куче като българското гонче обаче са много повече. Освен комфорта на неговия дом - колибката му, грижите изискват доста строго спазвана диета, най-много през есенно-зимния сезон, когато животното се приготвя за присъединяване в ловни походи. Мазнините и въглехидратите би трябвало да се усилят в менюто, както и минералите и аминокиселините. Това ще даде нужните сили на най-ценния асистент в лова.
След привършване на ловния излет всеки притежател е длъжен на своя четириног другар. Правилата, по които се поставят грижи за българското гонче, са наложителни. Необходимо е незабавно да се почисти косъма на кучето. С гребен или четка се отстраняват полепнали тръни, тиня или бодили.
С хавлиена забрадка би трябвало да се избърши цялото тяло на гончето с изключително внимание на долната част - от шията до гръдния панер и корема, както и вътрешната страна на ушите.
Снимка: BG Macedonia Задължително би трябвало да се ревизират ушите на животното. Често в тях попадат семенца от треви или други растения. Те провокират раздразнение на роговицата и сълзене на окото. Може и да се получи инфектиране.
Много деликатно би трябвало да се прегледат лапите на гончето. Често сред пръстите му се забиват тръни, лапите се нараняват при бягане, получават се огромни драскотини или други рани, които незабавно би трябвало да се обработят с йод и антибиотичен крем.
Ако ловът е бил в студено или мокро време, добре е незабавно след почистването на животното да се даде топла храна, към 30 % от дневната му дажба. Така почистено и затоплено гончето ще може да се възвърне за идващия лов.
Всички тези грижи при развъждането на българското гонче имат освен здравен резултат, само че и психически. Те заздравяват връзката сред кучето за лов и неговия собственик, основават доверието, по този начин нужно за сполучлив лов.
