Знаете ли за Луис и Кларк, пионерите на Дивия запад?
Голямото странствуване на Запад на двама откриватели – Мериуедър Луис и Уилям Кларк – през 1804-1806 година е първата американска експедиция, прекосила територията сред Атлантическия и Тихия океан и върнала се назад. Тя е подчинена на една огромна цел – откриването на път по вода от Източния бряг на Съединени американски щати до Тихия океан. Походът разкрива за младите Съединени щати един нов свят и пътища за агресия, по които в продължение на век потеглят хиляди заселници, водени от жадност за нов живот и щастливо бъдеще. Акцията е подкрепена финансово от президента Томас Джеферсън.
В резултат на сполучливата задача на Луис и Кларк американците получават по-големи познания за географията на Запада под формата на карти на огромните реки и планински вериги. Наблюдавани и разказани са над 178 растения и 122 типа и подвида животни. Насърчена е търговията. Поставено е началото на дипломатически връзки с доста локални индиански племена. Засилена е американската рекламация към територията Орегон.
Уилям Кларк и Мериуедър Луис, портрети от Чарлс Уилсън Пийл
Когато потеглят на път, Луис е на 35, а Кларк – на 39 години. И двамата са някогашни военни, в армията се сприятеляват и мечтаят за взаимно командване на експедиция на Запад. През май 1804 година отпред на група от 50 души пътешествениците поемат от Сейнт Луис на запад към Мисури. Луис учи геологията, флората и фауната на непознатите земи, а Кларк прави карта на течението на река Мисури.
Инструкциите на президента са да се откри контакт и другарски връзки със мощното и огромно индианско племе на сиуксите. Сиуксите янктон посрещат добре белите откриватели, само че сиуксите тетон мъчно се съгласяват те да минат през земите им. Групата прекарва зимата в територията на племето мандани. Мисури замръзва, а температурата пада до -18 градуса по Целзий, мъжете се прехранват от лов на дивеч и бизони.
През лятото пионерите на Дивия запад са още веднъж само че път и доближават огромните водопади на Мисури. След преход от единствено деветнадесет километра за цялостен месец през водопадите членовете на експедицията се срещат с индианците шошони. Те им обезпечават оседлани коне и групата поема към Скалистите планини.
През октомври 1805 година тя доближава брега на река Колумбия и с лодки се спуска по течението й, като най-после идва на крайбрежието на Тихи океан. Там прекарва идната зима.
Трасето на експедицията
Обратният път е извънредно тежък. През март белите срещат съпротивата на индианците чинук. Пътешествениците не съумяват да прекосят планинската верига Битър Рут и стопират в Травълърс Рест. Тук двамата водачи се разделят, Луис поема към река Мариас, а Кларк се насочва към Йелоустоун.
Първата част води тежки боеве с племето на сиксикау (черните ходила) и при отстъплението си белите изминават 190 км за 24 часа. Кларк се сблъсква с индианците кроу (гарвани), които му открадват половината коне. Двете половини на експедицията още веднъж се събират (по случайност), още веднъж минават през земите на племето мандани и най-после отново водят сражения с тетон сиуксите.
По течението на Мисури спътниците изминават приблизително по 100 километра дневно и на 23 септември 1806 година се връщат в отправната точка, Сейнт Луис. От началото на пътешествието са минали две години и никой в града не е очаквал да ги види живи.Тази първа задача на белите откриватели е и първият сериозен конфликт с Дивия Запад. За коренното население – индианците, последвалото нахлуване на Съединени американски щати се трансформира в същинска злополука. Белите напредват неудържимо, жадни за нови земи и благосъстояние. Териториите на червенокожите понижават, битката им е обезверена, само че обречена на крах. Експанзията на Съединените щати на Запад трансформира етническата картина в граничните региони и става причина за американизирането на новите земи. Голямата “Американска фантазия ” става знак на самостоятелност и чувство за неограничени благоприятни условия.
В резултат на сполучливата задача на Луис и Кларк американците получават по-големи познания за географията на Запада под формата на карти на огромните реки и планински вериги. Наблюдавани и разказани са над 178 растения и 122 типа и подвида животни. Насърчена е търговията. Поставено е началото на дипломатически връзки с доста локални индиански племена. Засилена е американската рекламация към територията Орегон.
Уилям Кларк и Мериуедър Луис, портрети от Чарлс Уилсън Пийл
Когато потеглят на път, Луис е на 35, а Кларк – на 39 години. И двамата са някогашни военни, в армията се сприятеляват и мечтаят за взаимно командване на експедиция на Запад. През май 1804 година отпред на група от 50 души пътешествениците поемат от Сейнт Луис на запад към Мисури. Луис учи геологията, флората и фауната на непознатите земи, а Кларк прави карта на течението на река Мисури.
Инструкциите на президента са да се откри контакт и другарски връзки със мощното и огромно индианско племе на сиуксите. Сиуксите янктон посрещат добре белите откриватели, само че сиуксите тетон мъчно се съгласяват те да минат през земите им. Групата прекарва зимата в територията на племето мандани. Мисури замръзва, а температурата пада до -18 градуса по Целзий, мъжете се прехранват от лов на дивеч и бизони.
През лятото пионерите на Дивия запад са още веднъж само че път и доближават огромните водопади на Мисури. След преход от единствено деветнадесет километра за цялостен месец през водопадите членовете на експедицията се срещат с индианците шошони. Те им обезпечават оседлани коне и групата поема към Скалистите планини.
През октомври 1805 година тя доближава брега на река Колумбия и с лодки се спуска по течението й, като най-после идва на крайбрежието на Тихи океан. Там прекарва идната зима.
Трасето на експедицията
Обратният път е извънредно тежък. През март белите срещат съпротивата на индианците чинук. Пътешествениците не съумяват да прекосят планинската верига Битър Рут и стопират в Травълърс Рест. Тук двамата водачи се разделят, Луис поема към река Мариас, а Кларк се насочва към Йелоустоун.
Първата част води тежки боеве с племето на сиксикау (черните ходила) и при отстъплението си белите изминават 190 км за 24 часа. Кларк се сблъсква с индианците кроу (гарвани), които му открадват половината коне. Двете половини на експедицията още веднъж се събират (по случайност), още веднъж минават през земите на племето мандани и най-после отново водят сражения с тетон сиуксите.
По течението на Мисури спътниците изминават приблизително по 100 километра дневно и на 23 септември 1806 година се връщат в отправната точка, Сейнт Луис. От началото на пътешествието са минали две години и никой в града не е очаквал да ги види живи.Тази първа задача на белите откриватели е и първият сериозен конфликт с Дивия Запад. За коренното население – индианците, последвалото нахлуване на Съединени американски щати се трансформира в същинска злополука. Белите напредват неудържимо, жадни за нови земи и благосъстояние. Териториите на червенокожите понижават, битката им е обезверена, само че обречена на крах. Експанзията на Съединените щати на Запад трансформира етническата картина в граничните региони и става причина за американизирането на новите земи. Голямата “Американска фантазия ” става знак на самостоятелност и чувство за неограничени благоприятни условия.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ