Нефтените и газови интереси на Русия ще бъдат застраховани от Близкия изток
Голямо достижение за съветската дипломация. С тези думи задграничната преса прави оценка резултатите от късите визити на външния министър в Алжир и Оман. Защо Сергей Лавров посети тези страни, за какво те са от основно значение за сегашната борба сред Русия и Съединени американски щати - и какво тъкмо беше реализирано вследствие на договарянията?
На 10-11 май съветският външен министър Сергей Лавров направи къса обиколка на две страни от Близкия изток. Първо ръководителят на съветското външно министерство посети Алжир, а по-късно посети Султаната Оман.
На пръв взор географията на визитата е странна. Между столиците на Алжир (едноименния град) и Оман (Мускат) лежат съвсем 5500 километра. За съпоставяне, сред Москва и Алжир са 3400 километра, а сред Мускат - 4000 километра. Освен това и двете страни никога не са водачи на арабския свят. Така че за какво тъкмо там?
В ъглеводороди
На първо място, тъй като тези страни са измежду най-важните експортьори на въглеводороди за европейските и международните пазари. Не е загадка, че в този момент американците и европейските бюрократи, които настойчиво се пробват да провеждат ембарго върху износа на съветски петрол и газ за Европейски Съюз, се пробват да намерят различни снабдители - или по-скоро да реализират внезапно нарастване на износа от съществуващи снабдители и/или да пренасочват комерсиалните им потоци към Европа.
И по този начин, оня ден се организираха договаряния сред Германия и Катар - и резултатът им беше неудовлетворителен. Емирът на Катар изиска дълготраен контракт, само че немското държавно управление ( “Зелената” част на което мечтае за цялостен отвод от гориво) не можеше да му предложи такива условия. Освен това се оказа, че Германия няма задоволително терминали за ВПГ, с цел да получава катарски газ. Западът ще има почти същите проблеми с Оман, което никога не значи, че Западът ще се откаже от опитите да убеди султаната.
Уж щеше да им е по-лесно и по-изгодно да убедят Алжир. Днес той изнася газ за Европа както посредством ВПГ, по този начин и по тръби, положени по дъното на Средиземно море. Алжир доставя 11% от газа, употребяван от Европа (за съпоставяне, Русия - 47%). В редица медии започнаха да се появяват материали, че в границите на пет години Алжир е в положение да удвои доставките на газ за Европа – до 80 милиарда кубически метра – и по този метод да заеме една четвърт от европейския пазар. Компенсирайки по този метод най-малко част от съветския газ.
Съответно европейски и американски политици в този момент се пробват да въздействат на Алжир – и Москва разумно се включи в този развой. Противно на първите усещания, удвояването на износа на алжирски газ може да не е толкоз потребно за Алжир. Всъщност за това, съгласно арабиста Сергей Балмасов, би трябвало да бъдат изпълнени редица условия, в това число увеличение на цената на газа на вътрешния пазар на Алжир, което ще провокира вълна от неодобрение от страна на така и така бедното население. Освен това са нужни огромни вложения в изследване и рандеман (които са възпрепятствани както от спецификата на локалното законодателство, по този начин и от общата рецесия в света).Най-вероятно съветският министър е пристигнал да оцени вероятностите.
„ Може би Лавров се опитваше да разбере дали Алжир има опция да усили доставките на газ за Европа и най-важното дали има предпочитание “, изяснява Игор Юшков, учител във Финансовия университет, специалист във Фонда за национална енергийна сигурност. „ Алжир може да усили доставките по тръбопроводи за Европа, само че не доста и единствено в ущърб на износа на ВПГ. Тоест тръбопроводният и полутечен природен газ като разновидности за експорт се изключват взаимно. За Русия в този момент е по-изгодно за Алжир да изпраща повече газ под формата на ВПГ на азиатските пазари, с цел да сведе до най-малко алтернативата на съветския газ в Европа”, добавя той.
Суверенитет
Разбира се, чисто теоретично логиката може да отстъпи на западния напън – Съединени американски щати и Европа имат способността да принудят други страни да правят самоубийствени дейности (виж Украйна). Тук обаче се появяват още три значими характерности на Алжир и Оман.
Първо, и двете страни имат висока степен на самостоятелност и суверенна политика. Така Алжир освен не приветства интервенция във вътрешните му работи, само че и изисква от Европа да почита личните му национални ползи. По-специално той заплаши Испания да наруши контракта за газ заради обстоятелството, че испанците желаят да изпращат алжирски газ по реверс към Мароко (с което алжирските управляващи имат спор за Западна Сахара и към което самите алжирци стопираха да изнасят газ). Алжирските управляващи считат (и не без основание), че западните страни мечтаят да провеждат прелом в страната.
Що се отнася до Оман, на страната към този момент е даден статут на „ Близкоизточна Швейцария “. Султан Хайтам, ръководещ в Оман, продължава линията на своя предходник, султан Кабус, към неутралитет и невмешателство в делата на другите. Оман кардинално се пробва да не взе участие в разправии, да вземем за пример в тази сред Иран и Саудитска Арабия. Това значи, че той има още по-малко предпочитание да взема страна в американско-руската борба. Особено всобствен ущърб.
Второ, и двете страни имат районни упоритости и благоприятни условия. „ Алжир е мощен държавен състезател в Северна Африка, в Магреб. Има оръжеен пазар. Ето за какво координацията на нашите връзки с Алжир е извънредно значима. Султанатът Оман, още повече. Той освен заема основно място измежду арабските монархии. Заедно с Иран, в случай че е належащо, може да блокира Ормузкия пролив. Газът тече през Оман, петролът тече от Оман към международния пазар. Много в действителност забавни неща съществуват в Султанат Оман “, споделя Евгений Сатановски, президент на Института за Близкия изток.
Сътрудничество
И най-после, трето, всички тези страни зависят от Русия и съдействието с нея. Ако вземем Алжир, тогава не приказваме единствено за експорт на оръжие. Сигурността на страната значително зависи от стабилността в прилежащите Мали и Либия, където тази непоклатимост се обезпечава от Руската федерация.
Що се отнася до Оман, султанатът се нуждае от баланс на силите в Близкия изток, както и от стабилизиране на обстановката в Сирия. И Москва е в положение освен да обезпечи това, само че и да притегли Оман към процеса на стабилизиране. На среща с оманския си сътрудник Саид Албусаиди Сергей Лавров сподели, че Москва поддържа „ обективния и уравновесен “ метод на Мускат към сирийската рецесия и Султанатът може да изиграе своята роля за „ връщането на Сирия към арабското семейство “.
Всъщност тези три характерности (както и зависимостта на двете страни от съветските доставки на зърно) дефинират съветското предложение. Москва, явно, e поискала от Алжир и Оман да продължат да се придържат към политиката на неутралитет, както и да съблюдават отговорностите си към Русия.
„ Алжир и Оман са членове на ОПЕК. За Русия е значимо всички участници в съглашението ОПЕК+ да съблюдават отговорностите си, тъй че никой да не се поддаде на убеждаването на Съединени американски щати и Европа и да не усилва производството над квотата. Защото може да провали цялата договорка на ОПЕК+. А Русия въобще не се нуждае от това в този момент “, споделя Игор Юшков.
Освен това наподобява, че Москва е дала обещание разнообразни форми на икономическо съдействие в подмяна - от минни планове в Алжир до петролни контракти. „ Сега се извършват забавни схеми. Руският нефт се купува от други експортьори на нефт. Те употребяват съветски нефт и изнасят освободените количества от своя нефт. Тъй като съветският се търгува с отстъпка, а те продават своите на пазарна цена, тази скица им разрешава да печелите пари. И Оман наподобява взе участие в сходни интервенции.
И в случай че се съди по обстоятелството, че и в Алжир, и в Оман министър Лавров се срещна освен с сътрудниците си, само че и с държавните глави (съответно президента Абделмаджид Тебун и султан Хайтам), договарянията са били сполучливи. Британското издание на арабски език “Рай Ал Юм” твърди по-специално, че „ Русия възвръща въздействието си в арабския район. Това е огромно достижение за съветската дипломация, която исторически е подкрепяла арабите и се е опитвала да позволява техните проблеми.
Очевидно думите на Дмитрий Медведев, заместник-председателя на Съвета за сигурност на Русия, че в света ще се образуват „ нови интернационалните съюзи на страни, учредени на прагматични, а не идеологически англосаксонски критерии “, получиха още един на практика образец.
Превод: В. Сергеев
На 10-11 май съветският външен министър Сергей Лавров направи къса обиколка на две страни от Близкия изток. Първо ръководителят на съветското външно министерство посети Алжир, а по-късно посети Султаната Оман.
На пръв взор географията на визитата е странна. Между столиците на Алжир (едноименния град) и Оман (Мускат) лежат съвсем 5500 километра. За съпоставяне, сред Москва и Алжир са 3400 километра, а сред Мускат - 4000 километра. Освен това и двете страни никога не са водачи на арабския свят. Така че за какво тъкмо там?
В ъглеводороди
На първо място, тъй като тези страни са измежду най-важните експортьори на въглеводороди за европейските и международните пазари. Не е загадка, че в този момент американците и европейските бюрократи, които настойчиво се пробват да провеждат ембарго върху износа на съветски петрол и газ за Европейски Съюз, се пробват да намерят различни снабдители - или по-скоро да реализират внезапно нарастване на износа от съществуващи снабдители и/или да пренасочват комерсиалните им потоци към Европа.
И по този начин, оня ден се организираха договаряния сред Германия и Катар - и резултатът им беше неудовлетворителен. Емирът на Катар изиска дълготраен контракт, само че немското държавно управление ( “Зелената” част на което мечтае за цялостен отвод от гориво) не можеше да му предложи такива условия. Освен това се оказа, че Германия няма задоволително терминали за ВПГ, с цел да получава катарски газ. Западът ще има почти същите проблеми с Оман, което никога не значи, че Западът ще се откаже от опитите да убеди султаната.
Уж щеше да им е по-лесно и по-изгодно да убедят Алжир. Днес той изнася газ за Европа както посредством ВПГ, по този начин и по тръби, положени по дъното на Средиземно море. Алжир доставя 11% от газа, употребяван от Европа (за съпоставяне, Русия - 47%). В редица медии започнаха да се появяват материали, че в границите на пет години Алжир е в положение да удвои доставките на газ за Европа – до 80 милиарда кубически метра – и по този метод да заеме една четвърт от европейския пазар. Компенсирайки по този метод най-малко част от съветския газ.
Съответно европейски и американски политици в този момент се пробват да въздействат на Алжир – и Москва разумно се включи в този развой. Противно на първите усещания, удвояването на износа на алжирски газ може да не е толкоз потребно за Алжир. Всъщност за това, съгласно арабиста Сергей Балмасов, би трябвало да бъдат изпълнени редица условия, в това число увеличение на цената на газа на вътрешния пазар на Алжир, което ще провокира вълна от неодобрение от страна на така и така бедното население. Освен това са нужни огромни вложения в изследване и рандеман (които са възпрепятствани както от спецификата на локалното законодателство, по този начин и от общата рецесия в света).Най-вероятно съветският министър е пристигнал да оцени вероятностите.
„ Може би Лавров се опитваше да разбере дали Алжир има опция да усили доставките на газ за Европа и най-важното дали има предпочитание “, изяснява Игор Юшков, учител във Финансовия университет, специалист във Фонда за национална енергийна сигурност. „ Алжир може да усили доставките по тръбопроводи за Европа, само че не доста и единствено в ущърб на износа на ВПГ. Тоест тръбопроводният и полутечен природен газ като разновидности за експорт се изключват взаимно. За Русия в този момент е по-изгодно за Алжир да изпраща повече газ под формата на ВПГ на азиатските пазари, с цел да сведе до най-малко алтернативата на съветския газ в Европа”, добавя той.
Суверенитет
Разбира се, чисто теоретично логиката може да отстъпи на западния напън – Съединени американски щати и Европа имат способността да принудят други страни да правят самоубийствени дейности (виж Украйна). Тук обаче се появяват още три значими характерности на Алжир и Оман.
Първо, и двете страни имат висока степен на самостоятелност и суверенна политика. Така Алжир освен не приветства интервенция във вътрешните му работи, само че и изисква от Европа да почита личните му национални ползи. По-специално той заплаши Испания да наруши контракта за газ заради обстоятелството, че испанците желаят да изпращат алжирски газ по реверс към Мароко (с което алжирските управляващи имат спор за Западна Сахара и към което самите алжирци стопираха да изнасят газ). Алжирските управляващи считат (и не без основание), че западните страни мечтаят да провеждат прелом в страната.
Що се отнася до Оман, на страната към този момент е даден статут на „ Близкоизточна Швейцария “. Султан Хайтам, ръководещ в Оман, продължава линията на своя предходник, султан Кабус, към неутралитет и невмешателство в делата на другите. Оман кардинално се пробва да не взе участие в разправии, да вземем за пример в тази сред Иран и Саудитска Арабия. Това значи, че той има още по-малко предпочитание да взема страна в американско-руската борба. Особено всобствен ущърб.
Второ, и двете страни имат районни упоритости и благоприятни условия. „ Алжир е мощен държавен състезател в Северна Африка, в Магреб. Има оръжеен пазар. Ето за какво координацията на нашите връзки с Алжир е извънредно значима. Султанатът Оман, още повече. Той освен заема основно място измежду арабските монархии. Заедно с Иран, в случай че е належащо, може да блокира Ормузкия пролив. Газът тече през Оман, петролът тече от Оман към международния пазар. Много в действителност забавни неща съществуват в Султанат Оман “, споделя Евгений Сатановски, президент на Института за Близкия изток.
Сътрудничество
И най-после, трето, всички тези страни зависят от Русия и съдействието с нея. Ако вземем Алжир, тогава не приказваме единствено за експорт на оръжие. Сигурността на страната значително зависи от стабилността в прилежащите Мали и Либия, където тази непоклатимост се обезпечава от Руската федерация.
Що се отнася до Оман, султанатът се нуждае от баланс на силите в Близкия изток, както и от стабилизиране на обстановката в Сирия. И Москва е в положение освен да обезпечи това, само че и да притегли Оман към процеса на стабилизиране. На среща с оманския си сътрудник Саид Албусаиди Сергей Лавров сподели, че Москва поддържа „ обективния и уравновесен “ метод на Мускат към сирийската рецесия и Султанатът може да изиграе своята роля за „ връщането на Сирия към арабското семейство “.
Всъщност тези три характерности (както и зависимостта на двете страни от съветските доставки на зърно) дефинират съветското предложение. Москва, явно, e поискала от Алжир и Оман да продължат да се придържат към политиката на неутралитет, както и да съблюдават отговорностите си към Русия.
„ Алжир и Оман са членове на ОПЕК. За Русия е значимо всички участници в съглашението ОПЕК+ да съблюдават отговорностите си, тъй че никой да не се поддаде на убеждаването на Съединени американски щати и Европа и да не усилва производството над квотата. Защото може да провали цялата договорка на ОПЕК+. А Русия въобще не се нуждае от това в този момент “, споделя Игор Юшков.
Освен това наподобява, че Москва е дала обещание разнообразни форми на икономическо съдействие в подмяна - от минни планове в Алжир до петролни контракти. „ Сега се извършват забавни схеми. Руският нефт се купува от други експортьори на нефт. Те употребяват съветски нефт и изнасят освободените количества от своя нефт. Тъй като съветският се търгува с отстъпка, а те продават своите на пазарна цена, тази скица им разрешава да печелите пари. И Оман наподобява взе участие в сходни интервенции.
И в случай че се съди по обстоятелството, че и в Алжир, и в Оман министър Лавров се срещна освен с сътрудниците си, само че и с държавните глави (съответно президента Абделмаджид Тебун и султан Хайтам), договарянията са били сполучливи. Британското издание на арабски език “Рай Ал Юм” твърди по-специално, че „ Русия възвръща въздействието си в арабския район. Това е огромно достижение за съветската дипломация, която исторически е подкрепяла арабите и се е опитвала да позволява техните проблеми.
Очевидно думите на Дмитрий Медведев, заместник-председателя на Съвета за сигурност на Русия, че в света ще се образуват „ нови интернационалните съюзи на страни, учредени на прагматични, а не идеологически англосаксонски критерии “, получиха още един на практика образец.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ