Фотограф: Когато разбереш какви демони и какви ангели има в душата на човек, обективът ти става истински
Голямата ми обич след радиото е фотографията. От дете крадях страсти в очите на хората, дейности и от време на време бездействия. За мен най-хубавата фотография е, когато е непринудената страст, а не позьорството. Това сподели фотографът Мариана Гугалова-Гуги в предаването " Един неделен ден по шосето “ на Радио " Фокус “.
Казва, че обича и да рисува, само че фотографията й дава опция да бъде основател и създател, когато предразположи индивида против нея. " Моята снимка е малко друга. Тя е едни 90% логика на психиката и 10% снимка. Когато схванеш какви демони и какви ангели има в душата на човек – това отново е доверие, тогава обективът ти става не внезапен, не мъчителен, а същински, меден “, сподели Мариана Гугалова-Гуги.
Тя описа, че постоянно и дребните, и огромните деца се опасяват от обектива. Предразполага ги благодарение на арт и ароматерапия, след което идва и фототерапията. " В моето студио е един различен, аватарски баснословен свят, в който хората се откъсват от шума в директния и преносния смисъл и влизат в един пейзаж, за който даже не са подозирали. Тогава стартира цапането и рисуването с приказните бои. Много постоянно всеки един цвят ми подсказва вътрешния свят на детето “, описа фотографът.
Прави фамилни фотосесии, фотосесии с бременни, с дами, претърпели домашно принуждение, с глухонеми деца. " Всичко е обичано. Когато е снимка, ти имаш правото да го заснемеш, когато го преживееш през сърцето си. Просто снимаш. В доста от пътешествията съм изпускала моментите със сърце, с цел да бъда крадецът на този залез, на този изгрев, на тази страст. Но идва моментът, в който в този момент към този момент в ателието ми имам опцията постоянно да снимам тези фотографии, наречени " Поколения “ – бабата, дядото, майката, бащата, внуците, правнуците. И няма значение дали те са трето потомство лекари, инженери или архитекти – те са хора на планетата Земя и това семейство се е събрало – това толкоз рядко се случва “, означи Мариана Гугалова-Гуги.
Тези фотосесии са били доста мощно изразени по време на пандемията. " Една част от смислената снимка е да оставиш следата на хартия, в рамка. Част от моите клиенти са странственици от Австралия, Канада, Америка. Пристигат си и това е мотивът да се съберат. Аз по този начин обичам да ги фотографирам – дребните и огромни деца. “
По думите й доста постоянно една от хубавите четки във фотографията се явява светлината. " Дори при портретната фотографията топлата или студена светлина доста постоянно демонстрират другите нюанси на една светеща душа, цветна душа. А пък опаковката под формата на облекла способства за това положение на душата “, добави фотографът.
Казва, че хората са инструмент на Господ и всеки от нас носи божествената парченце. " Бог смирява и кара човек да диша, да се движи към себе си. Да можеш да приказваш красиво за мен е да можеш да мислиш красиво. От там идва и хубостта да направиш апетитен сладкиш – да сложиш щипка обич. Да драснеш книгата и да има най-искреното, сърдечно обръщение. Да заснемеш някой, който е пристигнал с кисело рH и ти с нищо не си отговорен, само че ти правиш по този начин, че да го усмихнеш и предразположиш. Когато срещнеш душа, която се търси, ти идват точните думи и похвати. Може би и природата ми дава доста повече. Това постоянно коства старания и постоянно е една фина нишка, която им граница да не се скъса “, добави Мариана Гугалова-Гуги.
Тя описа за пътешествието си в Непал и Тибет. " То беше странствуване към себе си. Там е цялостно с подправки. Когато душата загладува, стартира да търси местата, в които да нахрани себе си. “
Решението за това странствуване тя взела непринудено. " В сряда взех решението, в петък си купих билета и в събота летях. Беше му пристигнало времето. Част от пътуването ми беше обвързвано с една благотворителна идея за децата сираци на Непал. Години наред бях обвързвана с неправителствени организации, към които непринудено помагах на български домове за деца сираци. Тогава имах повече време, нямах щерка ми и взех решение, че е добре да сверя часовника си какво се случва и там “, описа Гуги.
Казва, че там е разкрила доста обич и събиране в себе си. " Всички странни места, които посетих, бяха селища към пътешествието на Анапурна. На 2, 3, 4 хиляди метра живеят деца по селата, огромна част от които са сираци. Една част от описа ми беше през снимки. Направих няколко изложения, които бяха " Усмивките и лицата на непалските деца “, описа фотографът.
В доста от тези места се оказва, че е била първата бяла жена, стъпила там. Предпочела е по време на пътуването си да не обитава в хотели. Хранела се е дружно с шерпите.
Именно там тя взима решението за огромната смяна в живота си. " В едно от изкачванията на близо 5000 м като едно дежа вю се появи нещо, което беше това малко-голямо момиче, към този момент на 33, накъде продължава живота си. И в един прелестен полусън се яви душата, която по-късно стана бащата на моето дете. И взех това решение, че е време да продължа и да стана мама. И по този начин се е случи – прибирайки се в България, по работа срещнах пътешественика на моя живот и осмислих живота си с тази приказна ангелка Магдалена. “
Казва, че обича и да рисува, само че фотографията й дава опция да бъде основател и създател, когато предразположи индивида против нея. " Моята снимка е малко друга. Тя е едни 90% логика на психиката и 10% снимка. Когато схванеш какви демони и какви ангели има в душата на човек – това отново е доверие, тогава обективът ти става не внезапен, не мъчителен, а същински, меден “, сподели Мариана Гугалова-Гуги.
Тя описа, че постоянно и дребните, и огромните деца се опасяват от обектива. Предразполага ги благодарение на арт и ароматерапия, след което идва и фототерапията. " В моето студио е един различен, аватарски баснословен свят, в който хората се откъсват от шума в директния и преносния смисъл и влизат в един пейзаж, за който даже не са подозирали. Тогава стартира цапането и рисуването с приказните бои. Много постоянно всеки един цвят ми подсказва вътрешния свят на детето “, описа фотографът.
Прави фамилни фотосесии, фотосесии с бременни, с дами, претърпели домашно принуждение, с глухонеми деца. " Всичко е обичано. Когато е снимка, ти имаш правото да го заснемеш, когато го преживееш през сърцето си. Просто снимаш. В доста от пътешествията съм изпускала моментите със сърце, с цел да бъда крадецът на този залез, на този изгрев, на тази страст. Но идва моментът, в който в този момент към този момент в ателието ми имам опцията постоянно да снимам тези фотографии, наречени " Поколения “ – бабата, дядото, майката, бащата, внуците, правнуците. И няма значение дали те са трето потомство лекари, инженери или архитекти – те са хора на планетата Земя и това семейство се е събрало – това толкоз рядко се случва “, означи Мариана Гугалова-Гуги.
Тези фотосесии са били доста мощно изразени по време на пандемията. " Една част от смислената снимка е да оставиш следата на хартия, в рамка. Част от моите клиенти са странственици от Австралия, Канада, Америка. Пристигат си и това е мотивът да се съберат. Аз по този начин обичам да ги фотографирам – дребните и огромни деца. “
По думите й доста постоянно една от хубавите четки във фотографията се явява светлината. " Дори при портретната фотографията топлата или студена светлина доста постоянно демонстрират другите нюанси на една светеща душа, цветна душа. А пък опаковката под формата на облекла способства за това положение на душата “, добави фотографът.
Казва, че хората са инструмент на Господ и всеки от нас носи божествената парченце. " Бог смирява и кара човек да диша, да се движи към себе си. Да можеш да приказваш красиво за мен е да можеш да мислиш красиво. От там идва и хубостта да направиш апетитен сладкиш – да сложиш щипка обич. Да драснеш книгата и да има най-искреното, сърдечно обръщение. Да заснемеш някой, който е пристигнал с кисело рH и ти с нищо не си отговорен, само че ти правиш по този начин, че да го усмихнеш и предразположиш. Когато срещнеш душа, която се търси, ти идват точните думи и похвати. Може би и природата ми дава доста повече. Това постоянно коства старания и постоянно е една фина нишка, която им граница да не се скъса “, добави Мариана Гугалова-Гуги.
Тя описа за пътешествието си в Непал и Тибет. " То беше странствуване към себе си. Там е цялостно с подправки. Когато душата загладува, стартира да търси местата, в които да нахрани себе си. “
Решението за това странствуване тя взела непринудено. " В сряда взех решението, в петък си купих билета и в събота летях. Беше му пристигнало времето. Част от пътуването ми беше обвързвано с една благотворителна идея за децата сираци на Непал. Години наред бях обвързвана с неправителствени организации, към които непринудено помагах на български домове за деца сираци. Тогава имах повече време, нямах щерка ми и взех решение, че е добре да сверя часовника си какво се случва и там “, описа Гуги.
Казва, че там е разкрила доста обич и събиране в себе си. " Всички странни места, които посетих, бяха селища към пътешествието на Анапурна. На 2, 3, 4 хиляди метра живеят деца по селата, огромна част от които са сираци. Една част от описа ми беше през снимки. Направих няколко изложения, които бяха " Усмивките и лицата на непалските деца “, описа фотографът.
В доста от тези места се оказва, че е била първата бяла жена, стъпила там. Предпочела е по време на пътуването си да не обитава в хотели. Хранела се е дружно с шерпите.
Именно там тя взима решението за огромната смяна в живота си. " В едно от изкачванията на близо 5000 м като едно дежа вю се появи нещо, което беше това малко-голямо момиче, към този момент на 33, накъде продължава живота си. И в един прелестен полусън се яви душата, която по-късно стана бащата на моето дете. И взех това решение, че е време да продължа и да стана мама. И по този начин се е случи – прибирайки се в България, по работа срещнах пътешественика на моя живот и осмислих живота си с тази приказна ангелка Магдалена. “
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ