Оливър Гартланд: Труден баланс между разходите за стимулиране на икономиката и прекомерното задлъжняване
Голяма част от страните членки на Европейския съюз към този момент получиха утвърждение за националните си проекти за възобновяване и развиване. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обикаля столиците им, с цел да показа персонално детайлности за сумата, която ще получат, и задачите, които са сложени в утвърдените от Брюксел проекти. България е измежду страните, които към момента се бавят с проекта си, а мнозина специалисти предизвестяват, че това ще докара до закъснение във възобновяване и догонването на по-богатите западни страни.
На този декор все по-силно се чуват тревожни гласове, че несъразмерните разходи - за поддръжка на растежа, ще доведат Европа до нова дългова рецесия, без да са решени структурните проблеми на европейската стопанска система.
В изявление за „ Събота 150 “ Оливър Гартланд от Център за стопански и бизнес изследвания в Лондон разяснява, че е извънредно мъчно да се откри салдото сред разноските за стимулиране на стопанската система и несъразмерното задлъжняване.
Ще съумеят ли националните проекти да решат дългогодишните структурни проблеми в стопанските системи на страните членки?
Мисля, че значимо да обърнем внимание на обстоятелството, че част от структурните проблеми съществуват отдавна, а ние се възвръщаме от извънредно сложна обстановка във финансов и обществен проект, предизвикана от пандемията. Например, казусът с високите равнища на дълг няма по какъв начин да бъде решен в идващите месеци, изключително като се има поради какъв брой доста отговорности поеха държавните управления през последната година. Най-вероятно те ще продължат да натрупат задължения още известно време. Също по този начин проблеми като застаряването на популацията и влошаващата се демографска конструкция няма по какъв начин да бъдат решени за няколко месеца.
От друга страна, мисля, че пандемията ни предложи избрани благоприятни условия да работим върху решението на казуса с високата безработица, който съществува от финансовата рецесия през 2008 година. Той е доста сериозен в някои от южните страни, които страдат от извънредно високо равнище на безработица. Именно в този момент е доста комфортен миг тези страни да се концентрират върху възстановяване на квалификацията, изключително на младежите, тъй че те да имат опция за по-високо платена работа. Това е пътят към трайно понижаване на безработицата.
Къде обаче е салдото сред превъзмогването на проблемите и трансформирането на стопанската система в по-дигитална и екологосъобразна и високите равнища на задлъжнялост?
Трудно е, тъй като през последната година видяхме невиждано равнище на държавни разноски за да се резервира благосъстоянието на хората и обществения мир. Разбира се, това води до терзания за равнището на задлъжняване, изключително като се има поради, че и преди рецесията в доста страни то бе много високо. В същото време не трябва да забравяме, че сме при започване на процеса по възобновяване на стопанската система. Започнахме да виждаме положителни сигнали, да вземем за пример, с покачването на индустриалното произвеждане и покупателната опция. Току-що отворихме след следващия локдаун и е прекомерно рано да прекратим фискалните тласъци, изключително в обстановката на извънредно ниски лихви.
Струва ми се, че е по-разумно да оставим стопанската система да се възвръща, най-малко до момента в който не доближи до някакво устойчиво равнище. Чак тогава би трябвало да се замислим за понижаване на харчовете, с цел да стартираме и оправянето с дълговия проблем. Трябва да се поучим от уроците от предишното. Мнозина специалисти напомнят, че през 2008 година страните прекомерно бързо стегнаха фискалната и паричната политика. Това не докара до толкоз стабилно възобновяване на европейската стопанска система от финансовата рецесия тогава, колкото в други елементи на света. Ето за какво би трябвало първо в действителност да реализираме възобновяване преди да стартираме да затягаме коланите.
Освен това мисля, че е доста значимо в кратковременен проект да не забравяме, че пандемията към момента е тук и вирусът е измежду нас. В Европа едвам към 50 % от възрастното население е получило най-малко по една доза, а единствено 27 на 100 - две дози от имунизацията против Ковид-19. Напълно е допустимо да се разпространят нови и по-заразни разновидности на вируса. Това от своя страна може да докара до нови ограничавания, тъй че най-малко до края на тази година би трябвало да бъдат непокътнати схемите за поддръжка на работните места и запазването на виталните качества на бизнеса.
Това е тезата и на италианския министър председател Марио Драги, само че през седмицата чухме различен почитан финансист - някогашния финансов министър на Германия Волфганг Шойбле, който ясно насочи вниманието към възходящия дълг.
Това е доста тъничък баланс. Ясно е, че държавните управления нямат неограничени благоприятни условия за поемането на дълг. Задълженията ще би трябвало да се заплащат посредством повече събираемост и спестовност в дълготраен проект. Според мен съществено терзание за дълговото равнище ще настъпи, в случай че схемите за подкрепяне и големите държавни разходи продължат следващата година и даже през 2023-а. Засега обаче те би трябвало да продължат, с цел да не спрем икономическия напредък прекомерно рано.
Мнозина предизвестяват, че възобновяване в Европа ще бъде неравномерно и ще докара до задълбочаване на неравенството - и сред страните, и вътре в самите страни. Вие споделяте ли това терзание?
Има терзание поради някои противоречащи си политически цели и то съществува както на национално, по този начин и на европейско равнище. Това, че проектът „ Следващото потомство Европейски съюз “ се концентрира върху екологичните и цифрови политики, не значи, че би трябвало да загърбим общественото неравноправие. Напротив, политиките би трябвало да работят в една и съща посока. Не би трябвало да се позволява несъгласие в тях. Смятам, че Европейската комисия би трябвало да окаже помощ посредством ясни рекомендации на страните, които не се оправят, с цел да може и те да реализират цялостно и сполучливо възобновяване.
Струва ми се, че би било потребно да се направи мониторинг на политиките по превъзмогване на неравенството и да бъде направена оценка до каква степен са сполучливи. Трябва да се види по какъв начин използването на избрани политики в Европа повлиява общественото неравноправие. Това е изключително значимо, тъй като пандемията разшири ножицата сред небогати и богати. Вижте какъв беше резултатът върху хората - тези, които имат високоплатена и квалифицирана работа, съумяха да я запазят с работа от вкъщи си. Доходите им останаха сигурни, само че защото опциите за разноски понижиха, спестяванията им се усилиха. От друга страна, нископлатените чиновници изгубиха работата си и се наложи да разчитат на държавните схеми и да прибегнат до харчене на спестяванията си.
Интервюто с Оливър Гартланд можете да чуете в звуковия файл.
На този декор все по-силно се чуват тревожни гласове, че несъразмерните разходи - за поддръжка на растежа, ще доведат Европа до нова дългова рецесия, без да са решени структурните проблеми на европейската стопанска система.
В изявление за „ Събота 150 “ Оливър Гартланд от Център за стопански и бизнес изследвания в Лондон разяснява, че е извънредно мъчно да се откри салдото сред разноските за стимулиране на стопанската система и несъразмерното задлъжняване.
Ще съумеят ли националните проекти да решат дългогодишните структурни проблеми в стопанските системи на страните членки?
Мисля, че значимо да обърнем внимание на обстоятелството, че част от структурните проблеми съществуват отдавна, а ние се възвръщаме от извънредно сложна обстановка във финансов и обществен проект, предизвикана от пандемията. Например, казусът с високите равнища на дълг няма по какъв начин да бъде решен в идващите месеци, изключително като се има поради какъв брой доста отговорности поеха държавните управления през последната година. Най-вероятно те ще продължат да натрупат задължения още известно време. Също по този начин проблеми като застаряването на популацията и влошаващата се демографска конструкция няма по какъв начин да бъдат решени за няколко месеца.
От друга страна, мисля, че пандемията ни предложи избрани благоприятни условия да работим върху решението на казуса с високата безработица, който съществува от финансовата рецесия през 2008 година. Той е доста сериозен в някои от южните страни, които страдат от извънредно високо равнище на безработица. Именно в този момент е доста комфортен миг тези страни да се концентрират върху възстановяване на квалификацията, изключително на младежите, тъй че те да имат опция за по-високо платена работа. Това е пътят към трайно понижаване на безработицата.
Къде обаче е салдото сред превъзмогването на проблемите и трансформирането на стопанската система в по-дигитална и екологосъобразна и високите равнища на задлъжнялост?
Трудно е, тъй като през последната година видяхме невиждано равнище на държавни разноски за да се резервира благосъстоянието на хората и обществения мир. Разбира се, това води до терзания за равнището на задлъжняване, изключително като се има поради, че и преди рецесията в доста страни то бе много високо. В същото време не трябва да забравяме, че сме при започване на процеса по възобновяване на стопанската система. Започнахме да виждаме положителни сигнали, да вземем за пример, с покачването на индустриалното произвеждане и покупателната опция. Току-що отворихме след следващия локдаун и е прекомерно рано да прекратим фискалните тласъци, изключително в обстановката на извънредно ниски лихви.
Струва ми се, че е по-разумно да оставим стопанската система да се възвръща, най-малко до момента в който не доближи до някакво устойчиво равнище. Чак тогава би трябвало да се замислим за понижаване на харчовете, с цел да стартираме и оправянето с дълговия проблем. Трябва да се поучим от уроците от предишното. Мнозина специалисти напомнят, че през 2008 година страните прекомерно бързо стегнаха фискалната и паричната политика. Това не докара до толкоз стабилно възобновяване на европейската стопанска система от финансовата рецесия тогава, колкото в други елементи на света. Ето за какво би трябвало първо в действителност да реализираме възобновяване преди да стартираме да затягаме коланите.
Освен това мисля, че е доста значимо в кратковременен проект да не забравяме, че пандемията към момента е тук и вирусът е измежду нас. В Европа едвам към 50 % от възрастното население е получило най-малко по една доза, а единствено 27 на 100 - две дози от имунизацията против Ковид-19. Напълно е допустимо да се разпространят нови и по-заразни разновидности на вируса. Това от своя страна може да докара до нови ограничавания, тъй че най-малко до края на тази година би трябвало да бъдат непокътнати схемите за поддръжка на работните места и запазването на виталните качества на бизнеса.
Това е тезата и на италианския министър председател Марио Драги, само че през седмицата чухме различен почитан финансист - някогашния финансов министър на Германия Волфганг Шойбле, който ясно насочи вниманието към възходящия дълг.
Това е доста тъничък баланс. Ясно е, че държавните управления нямат неограничени благоприятни условия за поемането на дълг. Задълженията ще би трябвало да се заплащат посредством повече събираемост и спестовност в дълготраен проект. Според мен съществено терзание за дълговото равнище ще настъпи, в случай че схемите за подкрепяне и големите държавни разходи продължат следващата година и даже през 2023-а. Засега обаче те би трябвало да продължат, с цел да не спрем икономическия напредък прекомерно рано.
Мнозина предизвестяват, че възобновяване в Европа ще бъде неравномерно и ще докара до задълбочаване на неравенството - и сред страните, и вътре в самите страни. Вие споделяте ли това терзание?
Има терзание поради някои противоречащи си политически цели и то съществува както на национално, по този начин и на европейско равнище. Това, че проектът „ Следващото потомство Европейски съюз “ се концентрира върху екологичните и цифрови политики, не значи, че би трябвало да загърбим общественото неравноправие. Напротив, политиките би трябвало да работят в една и съща посока. Не би трябвало да се позволява несъгласие в тях. Смятам, че Европейската комисия би трябвало да окаже помощ посредством ясни рекомендации на страните, които не се оправят, с цел да може и те да реализират цялостно и сполучливо възобновяване.
Струва ми се, че би било потребно да се направи мониторинг на политиките по превъзмогване на неравенството и да бъде направена оценка до каква степен са сполучливи. Трябва да се види по какъв начин използването на избрани политики в Европа повлиява общественото неравноправие. Това е изключително значимо, тъй като пандемията разшири ножицата сред небогати и богати. Вижте какъв беше резултатът върху хората - тези, които имат високоплатена и квалифицирана работа, съумяха да я запазят с работа от вкъщи си. Доходите им останаха сигурни, само че защото опциите за разноски понижиха, спестяванията им се усилиха. От друга страна, нископлатените чиновници изгубиха работата си и се наложи да разчитат на държавните схеми и да прибегнат до харчене на спестяванията си.
Интервюто с Оливър Гартланд можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ