Големият въпрос е каква обществена поръчка ще даде българският народ

Големият въпрос е каква социална поръчка ще даде българският народ на своя политически хайлайф. Дали поръчка за предвидимост или поръчка за смяна, дали поръчка след това да се сформира някакво държавно управление, отгоре-отгоре, или поръчка да се върви на нови избори.

С тези думи изпълнителният шеф на „ Галъп Интернешънъл “ Първан Симеонов разяснява пред БНР предстощия избор на 4 април. Според него следизборната акция ще е по-интересна от предизборната. Той не изключва напрежение в самия избирателен ден, в това число митинги, поради изнервената конюнктура.

Кампанията ни се коства вяла, тъй като не можем да я разпознаваем от общия избирателен декор, в който живеем от лятото насам, сподели Първан Симеонов в изявление за националното радио.

Не ми се има вяра тези избори да са грандиозно по-различни на тематика почтеност от всевъзможни други избори, акцентира още той. И посочи, че национални избори по този метод мъчно се крадат и обръщат. На локални избори е друго, тъй като там по-малки масиви гласове могат да повлияят.

Коронавирусът направи по този начин, че при започване на акцията имаше даже по-бодри упования за интензивност. Сега изборите попадат в най-високите точки или в платото, както приказват от Щаба, на случаите. Няма по какъв начин да преценим тъкмо каква ще е интензивността. Тя може да варира в доста нестабилни параметри, доста устойчиво да варира, акцентира социологът.

Симеонов разяснява и последното изследване на „ Галъп “, извършено по поръчка на БНР.

Седем партии влизат в новия парламент, в случай че изборите бяха през днешния ден. На базата на резултатите могат да се чакат гласоподаватели в необятен диапазон към интервала сред 2,6 и 2,9 милиона души.

Декларативната интензивност на база действително пребиваващи в страната гласоподаватели е 50%, само че съгласно формалните описи тя се чака да е сензитивно по-ниска - да вземем за пример, в диапазон по-близък до 40%.

Прогнозите за интензивност обаче са извънредно сложни и не са изключени съществени съмнения отвън тези граници. Минимален дял от гласувалите се чака да отбележат „ Не поддържам никого “.

Гласовете, подадени за партии, обединения и претенденти, в случай че изборите бяха през днешния ден, демонстрират следната картина в последните дни на акцията:

За ГЕРБ/СДС биха дали своят вот 28,2%, за Българска социалистическа партия - 20,8%. Това са първите две обединения.

За „ ИТН “ се чакат 12,9%, а за Движение за права и свободи – 12,7%. На този стадий е на практика невероятно да се дефинира коя от двете партии ще приключи на третото място – всичко зависи от другите видове готовност при двете партии.

„ Демократична България “ с 6,1%, групировката „ Изправи се! Мутри, вън! “ с 5,2% и Вътрешна македонска революционна организация с 4,4% са близо между тях, а не са и надалеч от евентуалния борд. Изгледите на тези обединения зависят напълно от последните дни и дори последните часове, както и от величината на бариерата и степента на „ неотстъпчивост “ не електоратите.

Това се седемте обединения, които биха били в Народното събрание, в случай че изборите са в този момент.

Последните дни и часове обаче могат да нанесат промени. Например, обединението Воля-НФСБ е с 3% и ще се надява на вероятно по-ниска преграда и предвидим избор.

С 1,6% е „ Възраждане “, с 1,4% – АБВ, с 1,3% е групировката на Цветан Цветанов, с 0,6% е „ Атака “ и така нататък За други партии евентуално ще гласоподават 1,8%.

Изследването, извършено за Българското национално радио в интервала 24-31 март, е измежду 1013 пълнолетни българи и демонстрира структурата на електоралните настройки.