Българските избори криволичиха между идилията и кошмара
Големият опит завърши. На 11 юли българските гласоподаватели гласоподаваха с машини в множеството секции в страната и в към една трета от секциите в чужбина. Няколкото седмици на акция преди този момент бяха запълнени с масирани полицейски акции и гневна политическа агитация. За цялостна оценка на изборите е прекомерно рано, само че можем да си създадем някои заключения.
Най-напред хубавите неща – машинното гласоподаване показва скъпи преимущества пред класическия избор с хартиени бюлетини. Изключително елементарно е, щом един път схванеш логаритъма. И, което е по-важно, машината не разрешава да сбъркаме при подаването на вота - няма недействителни бюлетини, гласът на гласоподавателя няма да бъде износен. За съпоставяне – през 2017 година, когато за последно правихме избори напълно с хартиени бюлетини, имахме 169 000 невалидни гласа, а в предни години – доста повече.
Улесни се работата на секционните изборни комисии (СИК) – след края на гласуването членовете им разпечатаха машинните протоколи, попълниха секционните протоколи с резултатите, взеха си флашките от устройствата и поеха към районните комисии. А там за първи път от години нямаше припаднали хора, гневни протести и жални апели за помощ към външния свят. За десетките хиляди мъже и дами, ангажирани с изборите,
това беше извънредно мечтана опция
на денонощията на бодърствуване и безсилие в предишното
Така разказани, отминалите избори звучат напълно идилично. Е, не бяха. Най-напред – пропагандата. Цялата си предизборна акция някогашните ръководещи от ГЕРБ разпростряха под опасността за „ народна власт по венецуелски/мадуровски ”. Така колоритно водачът им Бойко Борисов описваше скрит план за операция на машините от страна на Има Такъв Народ и Демократична България в интерес на „ диктатурата ” на президента Румен Радев. Шантаво, нали? Хората обаче са склонни да имат вяра и на по-налудничави неща. Едва ли в миналото ще разберем какъв брой гласоподаватели са били отблъснати от гласоподаване поради сходни тайни схеми.
След това идват страхът и терзанието. Много хора се уплашиха от устройствата – къде да гледаш, какво да натиснеш, няма ли да се объркаш и да се изложиш. Потекоха медийни разкази, че в Турция да вземем за пример и търсят такива с хартиени бюлетини. Логично е да предположим, че и мнозина в страната са предпочели да пропуснат изборите затова. Смущението и несигурността от новостите е нещо обикновено и човешко. Проблемът беше, че този боязън беше експлоатиран политически – герберите оповестиха, че това е повода за извънредно слабата изборна интензивност. Няма безусловно никакви доказателства, че е по този начин. Лошото е, че няма и обстоятелства, които да оборят сходни изказвания.
На трето място,
на 11 юли всички погледи бяха вперени в машините
През целия избирателен ден се сипеха медийни информации и партийни тъжби (от ГЕРБ) – тук блокирало устройство, там се развалило, гласоподаватели чакат и нервничат, секционните комисии бездействат. Брояхме секциите, в които поради механически проблеми се мина към хартиени бюлетини – сутринта бяха 5, вечерта 50. Непрекъснатото раздуване на това число оставяше усещането, че цялата изборна система скърца и всеки миг ще се разпадне. Реално видяно обаче, от близо 11 000 машини! Напълно търпим, изцяло предстоящ %. Но на герберския страх очите са огромни, а на суматохата – още повече.
После – невероятната интензивност на Министерство на вътрешните работи преди и по време на изборите. Арести на обвинени в търговия с гласове, „ профилактики ” на престъпния контингент, засилен надзор в ромските махали – вътрешният министър Бойко Рашков, че силовото ведомство този път ще предотврати изборните закононарушения, а няма да ги улеснява и прикрива, както постоянно го упрекват. От ГЕРБ безкрайно повтаряха, че в действителност става въпрос за полицейски напън върху партийните им деятели, без да излиза наяве кои са тези партийни деятели в " Столипиново " и " Факултета ".
Борисов разви безусловно погрешната теза,
че гласовете от ромските махали са били преориентирани от ГЕРБ към други партии. Не, акциите на Министерство на вътрешните работи просто стопираха купения избор, който преди течеше към ГЕРБ и Движение за права и свободи. Така гласуването в гетата съвсем изцяло спря. От Движение за права и свободи също се оплакаха, че са били унизени от Министерство на вътрешните работи. По същите аргументи.
Баш ГЕРБ и Движение за права и свободи да плачат от полицейщина, не е съществено. В тази история Бойко Рашков въпреки всичко позволи една сериозна неточност - как му хрумна да се в самия завършек на акцията? Толкова ли не осъзнава, че като висше длъжностно лице, освен това служебно, а не в партийно държавно управление, не може да демонстрира по този начин очевидно кой политик му харесва?
И стигаме до Централната изборна комисия (ЦИК), която, повече или по-малко, движеше всичко. Трудно е да се опише какъв брой им беше тежко на комисарите, които трябваше да провеждат за два месеца избори с машинно гласоподаване в страната и в чужбина. За сходно гигантско мероприятие би трябвало да са написани подробни правила в Изборния кодекс. Това беше работата, която „ ИТН ” трябваше да свърши в предния парламент, откакто желаеше коренно да промени изборната технология. Написаха в ИК тезиси, не правила, че машинен избор би трябвало да се организира по света и у нас и – хайде на избори! ЦИК да се оправя с останалото!
Трябва да се признае – като цяло, ЦИК се оправи
Успяха да обезпечат спомагателни машини, макар „ Сиела Норма ”. Разработиха нужните процедури. Стиковаха се с външното министерство, с цел да обезпечат превоза, инсталирането и поддръжката на устройствата в задграничните секции. Всеки, който е наблюдавал от близко работата на ЦИК за това малко време, освен това без пълноценна законова уредба, е наясно какъв брой доста е свършено.
Справиха се и с друга огромна задача – да провеждат вота в чужбина с рекорден брой (близо 800) изборни секции. Подготовката не протече нито бързо, нито безпрепятствено, само че в изборния ден нямаше напрежение и кавги, което споделя нещо положително за основаната организация. А в това време комисарите направиха частични и нови локални избори, организираха машинни проби, образования, осведомителни акции, представителна извадка от контролните разписки.
Сега – към тъмната страна. ЦИК работеше в изискванията на.
Това отравяше атмосферата в комисията
и пречеше на работата, в това число с другите ведомства. Външният министър Светлан Стоев изостави дипломатическия такт и за ЦИК. Вината е на политиците – „ ИТН ” толкоз бързаше да подмени състава на ЦИК преди изборите, че възпроизведе досегашната порочна система, при която членовете й се подбираха напълно на правилото на партийните квоти.
Комисарите се провалиха и в това да отвръщат политическите офанзиви против работата им. Борисов, че софтуерът на машините е манипулиран. ЦИК сякаш разреши на външни наблюдаващи да проследят одитирането на устройствата, пък какво произтече от това, никой не разбра. ГЕРБ нападна комисията и поради непознатите жители измежду техниците, за някои от които стана ясно, че. ЦИК не се опита даже да изясни какво става и доста хора останаха с усещането, че съмнителни чужденци бърникат във вота.
Не се разбра комисиите в чужбина да са получили образование за работа с машините. Как съумяха да се оправят, кой знае. И един проблем, който остана напълно незабележим – негодуванието на доброволците зад граница, че трябваше да чакат безпричинно дълго след края на изборния ден, преди ЦИК да ги разпусне. Това са хора със личен живот, които жертват време и труд по своя воля за изборите, и не трябва да бъдат третирани по този начин.
В умозаключение – изборният ден беше спокоен. Изборният развой не беше. За това са виновни мнозина, само че най-много ГЕРБ (зарада манипулативната си пропаганда), „ ИТН ” (заради нехайството към изборните правила), служебното държавно управление (заради Бойко Рашков с политическите му пристрастия) и ненапълно ЦИК. С машините положихме ново, и то положително, начало. Но уредбата на изборите и на изборната администрация и политическото въздействие върху процеса остават проблематични.
Най-напред хубавите неща – машинното гласоподаване показва скъпи преимущества пред класическия избор с хартиени бюлетини. Изключително елементарно е, щом един път схванеш логаритъма. И, което е по-важно, машината не разрешава да сбъркаме при подаването на вота - няма недействителни бюлетини, гласът на гласоподавателя няма да бъде износен. За съпоставяне – през 2017 година, когато за последно правихме избори напълно с хартиени бюлетини, имахме 169 000 невалидни гласа, а в предни години – доста повече.
Улесни се работата на секционните изборни комисии (СИК) – след края на гласуването членовете им разпечатаха машинните протоколи, попълниха секционните протоколи с резултатите, взеха си флашките от устройствата и поеха към районните комисии. А там за първи път от години нямаше припаднали хора, гневни протести и жални апели за помощ към външния свят. За десетките хиляди мъже и дами, ангажирани с изборите,
това беше извънредно мечтана опция
на денонощията на бодърствуване и безсилие в предишното
Така разказани, отминалите избори звучат напълно идилично. Е, не бяха. Най-напред – пропагандата. Цялата си предизборна акция някогашните ръководещи от ГЕРБ разпростряха под опасността за „ народна власт по венецуелски/мадуровски ”. Така колоритно водачът им Бойко Борисов описваше скрит план за операция на машините от страна на Има Такъв Народ и Демократична България в интерес на „ диктатурата ” на президента Румен Радев. Шантаво, нали? Хората обаче са склонни да имат вяра и на по-налудничави неща. Едва ли в миналото ще разберем какъв брой гласоподаватели са били отблъснати от гласоподаване поради сходни тайни схеми.
След това идват страхът и терзанието. Много хора се уплашиха от устройствата – къде да гледаш, какво да натиснеш, няма ли да се объркаш и да се изложиш. Потекоха медийни разкази, че в Турция да вземем за пример и търсят такива с хартиени бюлетини. Логично е да предположим, че и мнозина в страната са предпочели да пропуснат изборите затова. Смущението и несигурността от новостите е нещо обикновено и човешко. Проблемът беше, че този боязън беше експлоатиран политически – герберите оповестиха, че това е повода за извънредно слабата изборна интензивност. Няма безусловно никакви доказателства, че е по този начин. Лошото е, че няма и обстоятелства, които да оборят сходни изказвания.
На трето място,
на 11 юли всички погледи бяха вперени в машините
През целия избирателен ден се сипеха медийни информации и партийни тъжби (от ГЕРБ) – тук блокирало устройство, там се развалило, гласоподаватели чакат и нервничат, секционните комисии бездействат. Брояхме секциите, в които поради механически проблеми се мина към хартиени бюлетини – сутринта бяха 5, вечерта 50. Непрекъснатото раздуване на това число оставяше усещането, че цялата изборна система скърца и всеки миг ще се разпадне. Реално видяно обаче, от близо 11 000 машини! Напълно търпим, изцяло предстоящ %. Но на герберския страх очите са огромни, а на суматохата – още повече.
После – невероятната интензивност на Министерство на вътрешните работи преди и по време на изборите. Арести на обвинени в търговия с гласове, „ профилактики ” на престъпния контингент, засилен надзор в ромските махали – вътрешният министър Бойко Рашков, че силовото ведомство този път ще предотврати изборните закононарушения, а няма да ги улеснява и прикрива, както постоянно го упрекват. От ГЕРБ безкрайно повтаряха, че в действителност става въпрос за полицейски напън върху партийните им деятели, без да излиза наяве кои са тези партийни деятели в " Столипиново " и " Факултета ".
Борисов разви безусловно погрешната теза,
че гласовете от ромските махали са били преориентирани от ГЕРБ към други партии. Не, акциите на Министерство на вътрешните работи просто стопираха купения избор, който преди течеше към ГЕРБ и Движение за права и свободи. Така гласуването в гетата съвсем изцяло спря. От Движение за права и свободи също се оплакаха, че са били унизени от Министерство на вътрешните работи. По същите аргументи.
Баш ГЕРБ и Движение за права и свободи да плачат от полицейщина, не е съществено. В тази история Бойко Рашков въпреки всичко позволи една сериозна неточност - как му хрумна да се в самия завършек на акцията? Толкова ли не осъзнава, че като висше длъжностно лице, освен това служебно, а не в партийно държавно управление, не може да демонстрира по този начин очевидно кой политик му харесва?
И стигаме до Централната изборна комисия (ЦИК), която, повече или по-малко, движеше всичко. Трудно е да се опише какъв брой им беше тежко на комисарите, които трябваше да провеждат за два месеца избори с машинно гласоподаване в страната и в чужбина. За сходно гигантско мероприятие би трябвало да са написани подробни правила в Изборния кодекс. Това беше работата, която „ ИТН ” трябваше да свърши в предния парламент, откакто желаеше коренно да промени изборната технология. Написаха в ИК тезиси, не правила, че машинен избор би трябвало да се организира по света и у нас и – хайде на избори! ЦИК да се оправя с останалото!
Трябва да се признае – като цяло, ЦИК се оправи
Успяха да обезпечат спомагателни машини, макар „ Сиела Норма ”. Разработиха нужните процедури. Стиковаха се с външното министерство, с цел да обезпечат превоза, инсталирането и поддръжката на устройствата в задграничните секции. Всеки, който е наблюдавал от близко работата на ЦИК за това малко време, освен това без пълноценна законова уредба, е наясно какъв брой доста е свършено.
Справиха се и с друга огромна задача – да провеждат вота в чужбина с рекорден брой (близо 800) изборни секции. Подготовката не протече нито бързо, нито безпрепятствено, само че в изборния ден нямаше напрежение и кавги, което споделя нещо положително за основаната организация. А в това време комисарите направиха частични и нови локални избори, организираха машинни проби, образования, осведомителни акции, представителна извадка от контролните разписки.
Сега – към тъмната страна. ЦИК работеше в изискванията на.
Това отравяше атмосферата в комисията
и пречеше на работата, в това число с другите ведомства. Външният министър Светлан Стоев изостави дипломатическия такт и за ЦИК. Вината е на политиците – „ ИТН ” толкоз бързаше да подмени състава на ЦИК преди изборите, че възпроизведе досегашната порочна система, при която членовете й се подбираха напълно на правилото на партийните квоти.
Комисарите се провалиха и в това да отвръщат политическите офанзиви против работата им. Борисов, че софтуерът на машините е манипулиран. ЦИК сякаш разреши на външни наблюдаващи да проследят одитирането на устройствата, пък какво произтече от това, никой не разбра. ГЕРБ нападна комисията и поради непознатите жители измежду техниците, за някои от които стана ясно, че. ЦИК не се опита даже да изясни какво става и доста хора останаха с усещането, че съмнителни чужденци бърникат във вота.
Не се разбра комисиите в чужбина да са получили образование за работа с машините. Как съумяха да се оправят, кой знае. И един проблем, който остана напълно незабележим – негодуванието на доброволците зад граница, че трябваше да чакат безпричинно дълго след края на изборния ден, преди ЦИК да ги разпусне. Това са хора със личен живот, които жертват време и труд по своя воля за изборите, и не трябва да бъдат третирани по този начин.
В умозаключение – изборният ден беше спокоен. Изборният развой не беше. За това са виновни мнозина, само че най-много ГЕРБ (зарада манипулативната си пропаганда), „ ИТН ” (заради нехайството към изборните правила), служебното държавно управление (заради Бойко Рашков с политическите му пристрастия) и ненапълно ЦИК. С машините положихме ново, и то положително, начало. Но уредбата на изборите и на изборната администрация и политическото въздействие върху процеса остават проблематични.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ