Принасям скромна лепта на народния олтар
Големият покровител Димитър Апостолов Ценов (8.I.1852-21.V.1932) е роден в Свищов, един от първите ни търговски градове на Дунава. Учил в Свищов и Търново, по-късно в Брашов, Румъния, само че заради разоряването на татко му напуща гимназията и се завръща в родния си град. Самообразова се и става прочут бизнесмен. Подпомага с парични средства българското националноосвободително придвижване. След Освобождението в 1878 година работи като служител в Министерството на външните работи. Избран е за депутат в IV Велико Народно заседание.
Дълги години търгува със западни и български компании в София. Роден и израснал в комерсиална среда, Димитър Ценов поема и продължава с ревнивост делото на своя жанр. Той е твърдо уверен, че в бъдеще търговията и търговците, " в случай че съумеят да се слагат на висотата, която им прилича, ще бъдат значими фактори освен за развиването и напредъка на нашето стопанство, само че ще имат решаващо значение за ориста на родината ни ".
През целия си живот Д. Ценов мечтае да стане " от малко малко потребен " за напредъка на България. Решава и през 1912 година завещава на българската страна всичкото си движимо и недвижимо имущество - 56,5 млн. златни лв., за разкриване и поддържане на " едно Висше комерсиално учебно заведение в Свищов, по сходство на немските висши търговски учебни заведения и особено на наскоро учреденото Висше комерсиално учебно заведение в Берлин - Handelshochschule ". Желанието му е учебното заведение да бъде " независимо, без значение за себе си ", само че под контрола и управата на държавната власт.
Научните дисциплини, които ще се преподават съгласно наследството, " би трябвало да обхванат: комерсиалните науки, финансовите науки, комерсиалното право, банковото дело, науките по застрахователното дело и прочие ". Преподаването " да се уреди по образеца, проекта и правилата на берлинското Висше комерсиално учебно заведение ".
Завещанието на популярния донор приключва с думите: " Като придавам своята скромна милостиня на националния олтар, приключвам с благопожеланието, щото българският народ да върви безкрай по пътя на културния прогрес и към реализиране на своя блян. Амин. "
Висшето комерсиално учебно заведение в Свищов през днешния ден е Стопанска академия " Димитър Ценов ".
Малцина от читателите знаят каква богата библиотека е имал бележитият покровител, какви разностранни ползи, какъв брой богати познания е имал. В Годишника на Висшето комерсиално учебно заведение от 1938 година открих студията " Библиотеката на Д. А. Ценов " от проф. доктор Димитър Гаврийски (1879-1945), който от откриването на Училището до гибелта си е бил професор по немски език и шеф на Ценовия институт. С прегледа на книгите от библиотеката създателят прави и самобитен вербален портрет на огромния търговец и донор:
" Всички книги в Ценовата библиотека - към 400 тома, са доставяни през разнообразни времена и всеки път съгласно усета и душевните потребности на техния притежател - четем в уводната част на студията. - Само потребностите на неговата душа са давали тенденция при пазаруването на книгите. Духовното му създание постоянно е бягало от площадите на човешките суети, уединявало се е, с цел да влезе в съкровен диалог с някого от обичаните му създатели. И в тази самоволна самотност Ценов е успявал да насочи мислите си към области, непознати на делничния живот на индивида, успокояващи душата и даващи крила за нови полети и творчество. "
На какви езици са книгите от Ценовата библиотека? - въпрос, който, допускам, ще зададе всеки четящ.
Главно на немски, френски и български. Имало две-три книги на съветски език и по една на британски, сръбски, румънски. Ценов прави опит да научи британски, само че не го е научил. За двата огромни европейски езика - немски и френски, можем да кажем с цялостно съображение, че ги е владеел до съвършенство.
Димитър Ценов е бил странник, и то огромен. В туристическия отдел на библиотеката са фамозните пътеводители на Карла Бедекера - за Франция, Париж и покрайнините му, за Лондон, Берлин, Египет, Швейцария и за Южна Германия с Австрия; други пътеводители, от други създатели - за Триест и покрайнините му, Виена и покрайнините й, Наухайм и покрайнините му, за Ница, Монако и Мантон, за цяла Франция и пр.; също една хубава монография за Неапол, неговите покрайнини и Сицилия. Има още десетки скъпи съчинения и за далечни и непознати земи, които персонално не е могъл да посети.
Теорията на политическата спестовност не го е занимавала, интересувал се е от практическата страна на стопанския живот - стопанските последствия от парижките контракти за мира (на немски) и няколко тома по петролната промишленост. Десет са книгите по градинарство и зарзаватчийство.
Димитър Ценов е бил буен ловджия. Много са книгите по лов и лов на риба в неговата библиотека. Има и две книги за развъждането и подготовката на ловното куче. Запазени са 17 годишнини (от 1896 до 1912) на списанието Wild und Hund, хубаво подвързани в томове с по 950 страници. " Естествената история на птиците в Средна Европа " от 11 тома ни подсказва, че е бил и огромен фен на животните. Колко добър ездач е, ни приказват негови фотоси на кон, както и книги за ездата.
Димитър Ценов се е старал да бъде безупречен в светското държание. Десет са книгите в библиотеката за игрите винт, преферанс, вист, пикет, рамс и др.; за дуела и понятието чест, за законодателството по дуелирането; упътвания и препоръки за държане в обществото при всички вероятни случаи в живота на човека; както и 286 писма-образци на френски и британски език.
Исторически, публицистични и художествени книги - основно лирика, също ни подсказват за желанията му към антични и модерни създатели.
Не на последно място са книгите, които ни приказват за рядката обич на Д. Ценов към музиката. Той не се е задоволявал с едно-две слушания на опери и оперети. Набавял си либретата им - 22 на брой (на немски), и ги изучавал добре, с цел да му бъде по-достъпна музиката им при всяко ново посещаване на театъра.
Прегледът на книгите от библиотеката на Димитър Ценов, който е направил проф. доктор Д. Гаврийски, е самобитен вербален портрет на бележития донор. От него читателят научава какви разнородни духовни ползи е имал този невероятен българин: неутолима е била жаждата му за познания, за навлизане в тайните на света!
Дълги години търгува със западни и български компании в София. Роден и израснал в комерсиална среда, Димитър Ценов поема и продължава с ревнивост делото на своя жанр. Той е твърдо уверен, че в бъдеще търговията и търговците, " в случай че съумеят да се слагат на висотата, която им прилича, ще бъдат значими фактори освен за развиването и напредъка на нашето стопанство, само че ще имат решаващо значение за ориста на родината ни ".
През целия си живот Д. Ценов мечтае да стане " от малко малко потребен " за напредъка на България. Решава и през 1912 година завещава на българската страна всичкото си движимо и недвижимо имущество - 56,5 млн. златни лв., за разкриване и поддържане на " едно Висше комерсиално учебно заведение в Свищов, по сходство на немските висши търговски учебни заведения и особено на наскоро учреденото Висше комерсиално учебно заведение в Берлин - Handelshochschule ". Желанието му е учебното заведение да бъде " независимо, без значение за себе си ", само че под контрола и управата на държавната власт.
Научните дисциплини, които ще се преподават съгласно наследството, " би трябвало да обхванат: комерсиалните науки, финансовите науки, комерсиалното право, банковото дело, науките по застрахователното дело и прочие ". Преподаването " да се уреди по образеца, проекта и правилата на берлинското Висше комерсиално учебно заведение ".
Завещанието на популярния донор приключва с думите: " Като придавам своята скромна милостиня на националния олтар, приключвам с благопожеланието, щото българският народ да върви безкрай по пътя на културния прогрес и към реализиране на своя блян. Амин. "
Висшето комерсиално учебно заведение в Свищов през днешния ден е Стопанска академия " Димитър Ценов ".
Малцина от читателите знаят каква богата библиотека е имал бележитият покровител, какви разностранни ползи, какъв брой богати познания е имал. В Годишника на Висшето комерсиално учебно заведение от 1938 година открих студията " Библиотеката на Д. А. Ценов " от проф. доктор Димитър Гаврийски (1879-1945), който от откриването на Училището до гибелта си е бил професор по немски език и шеф на Ценовия институт. С прегледа на книгите от библиотеката създателят прави и самобитен вербален портрет на огромния търговец и донор:
" Всички книги в Ценовата библиотека - към 400 тома, са доставяни през разнообразни времена и всеки път съгласно усета и душевните потребности на техния притежател - четем в уводната част на студията. - Само потребностите на неговата душа са давали тенденция при пазаруването на книгите. Духовното му създание постоянно е бягало от площадите на човешките суети, уединявало се е, с цел да влезе в съкровен диалог с някого от обичаните му създатели. И в тази самоволна самотност Ценов е успявал да насочи мислите си към области, непознати на делничния живот на индивида, успокояващи душата и даващи крила за нови полети и творчество. "
На какви езици са книгите от Ценовата библиотека? - въпрос, който, допускам, ще зададе всеки четящ.
Главно на немски, френски и български. Имало две-три книги на съветски език и по една на британски, сръбски, румънски. Ценов прави опит да научи британски, само че не го е научил. За двата огромни европейски езика - немски и френски, можем да кажем с цялостно съображение, че ги е владеел до съвършенство.
Димитър Ценов е бил странник, и то огромен. В туристическия отдел на библиотеката са фамозните пътеводители на Карла Бедекера - за Франция, Париж и покрайнините му, за Лондон, Берлин, Египет, Швейцария и за Южна Германия с Австрия; други пътеводители, от други създатели - за Триест и покрайнините му, Виена и покрайнините й, Наухайм и покрайнините му, за Ница, Монако и Мантон, за цяла Франция и пр.; също една хубава монография за Неапол, неговите покрайнини и Сицилия. Има още десетки скъпи съчинения и за далечни и непознати земи, които персонално не е могъл да посети.
Теорията на политическата спестовност не го е занимавала, интересувал се е от практическата страна на стопанския живот - стопанските последствия от парижките контракти за мира (на немски) и няколко тома по петролната промишленост. Десет са книгите по градинарство и зарзаватчийство.
Димитър Ценов е бил буен ловджия. Много са книгите по лов и лов на риба в неговата библиотека. Има и две книги за развъждането и подготовката на ловното куче. Запазени са 17 годишнини (от 1896 до 1912) на списанието Wild und Hund, хубаво подвързани в томове с по 950 страници. " Естествената история на птиците в Средна Европа " от 11 тома ни подсказва, че е бил и огромен фен на животните. Колко добър ездач е, ни приказват негови фотоси на кон, както и книги за ездата.
Димитър Ценов се е старал да бъде безупречен в светското държание. Десет са книгите в библиотеката за игрите винт, преферанс, вист, пикет, рамс и др.; за дуела и понятието чест, за законодателството по дуелирането; упътвания и препоръки за държане в обществото при всички вероятни случаи в живота на човека; както и 286 писма-образци на френски и британски език.
Исторически, публицистични и художествени книги - основно лирика, също ни подсказват за желанията му към антични и модерни създатели.
Не на последно място са книгите, които ни приказват за рядката обич на Д. Ценов към музиката. Той не се е задоволявал с едно-две слушания на опери и оперети. Набавял си либретата им - 22 на брой (на немски), и ги изучавал добре, с цел да му бъде по-достъпна музиката им при всяко ново посещаване на театъра.
Прегледът на книгите от библиотеката на Димитър Ценов, който е направил проф. доктор Д. Гаврийски, е самобитен вербален портрет на бележития донор. От него читателят научава какви разнородни духовни ползи е имал този невероятен българин: неутолима е била жаждата му за познания, за навлизане в тайните на света!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ