Георги Михайлов: Проблемът с общинските болници не може да бъде заметен под килима
Големите градове, където е съсредоточено към 40% от популацията, въобще не са витрина на българското опазване на здравето, съобщи в изявление за предаването " Преди всички " проф. Георги Михайлов , народен представител от Българска социалистическа партия и член на парламентарната здравна комисия. Той разяснява отсроченото разискване по запитване на левицата за Стратегията за опазване и развиване на общинските лечебни заведения, поради неявяване на здравния министър от страната. Дебатът ще се организира идната седмица, заяви Михайлов.
Този проблем стои от години и не се взема решение от години. Реформа в последните години не можем да кажем, че има. Единствената сериозна промяна в българското опазване на здравето се случи преди 20 години и тя на практика не беше приключена, заключи проф. Михайлов:
Общинските лечебни заведения лекуват към 2 млн от жителите на страната, само че тези два милиона са в мъчно налични региони, отдалечени от огромните градове региони, с население с релативно ниски приходи, доста огромна част от популацията, които не са здравноосигурени… И заради това, че те обслужват много огромна част от неосигурените жители, които са обществено слаби, заради това, че при тези лечебни заведения не е допустимо да се свият по чисто софтуерни аргументи така наречен скъпо струващи клинични пътеки, те непрестанно натрупат отговорности. А всичко това се е вкоренило и в цялата структура на финансирането на здравната система, която не е мръднала напред повече от 10 години.
Михайлов напомни позицията на Българска социалистическа партия за надпартиен и професионален диалог за нов модел на опазване на здравето, както и предлагането някои от актуалните проблеми да бъдат отчасти, палиативно решени през бюджета:
Да бъдат ориентирани целево към 40 млн лв. в бюджета на Министерството на здравеопазването и те да бъдат употребявани, с цел да се получи глътка въздух за тези общински лечебни заведения. Но това не се одобри. Нещата стоят в една доста сериозна патова обстановка. Задължение на Министерството на здравеопазването и на държавното управление е да намерят опция, защото тези лечебни заведения фактически в разстояние на идващите няколко месеца безусловно ще би трябвало да затворят порти. /…/ Проблемите на опазването на здравето не просто чукат на вратата, те влизат през отворената врата и желаят своето решение. Общинските лечебни заведения са единствено една част от тежкия пъзел на опазването на здравето.
Михайлов предвижда, че в случай че през идващите седмици казусът не бъде решен, общественото напрежение в регионите, застрашени от затваряне на лечебни заведения, доста ще нарасне. Запитан не се ли притеснява, че тематиката може да прегори под напора на други противоречиви въпроси като Истанбулската спогодба да вземем за пример, Михайлов отговори:
Няма по какъв начин да прегори. Няма по какъв начин лечебни заведения, които ще банкрутират и ще лишат от своята активност райони на страната, да останат отвън полезрението на страната и на обществото. Това неизбежно ще увеличи градуса на напрежението. Това не може да се случи. Ако някой си фантазира, че казусът може да бъде заметен под килима, доста горчиво ще се излъже.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Този проблем стои от години и не се взема решение от години. Реформа в последните години не можем да кажем, че има. Единствената сериозна промяна в българското опазване на здравето се случи преди 20 години и тя на практика не беше приключена, заключи проф. Михайлов:
Общинските лечебни заведения лекуват към 2 млн от жителите на страната, само че тези два милиона са в мъчно налични региони, отдалечени от огромните градове региони, с население с релативно ниски приходи, доста огромна част от популацията, които не са здравноосигурени… И заради това, че те обслужват много огромна част от неосигурените жители, които са обществено слаби, заради това, че при тези лечебни заведения не е допустимо да се свият по чисто софтуерни аргументи така наречен скъпо струващи клинични пътеки, те непрестанно натрупат отговорности. А всичко това се е вкоренило и в цялата структура на финансирането на здравната система, която не е мръднала напред повече от 10 години.
Михайлов напомни позицията на Българска социалистическа партия за надпартиен и професионален диалог за нов модел на опазване на здравето, както и предлагането някои от актуалните проблеми да бъдат отчасти, палиативно решени през бюджета:
Да бъдат ориентирани целево към 40 млн лв. в бюджета на Министерството на здравеопазването и те да бъдат употребявани, с цел да се получи глътка въздух за тези общински лечебни заведения. Но това не се одобри. Нещата стоят в една доста сериозна патова обстановка. Задължение на Министерството на здравеопазването и на държавното управление е да намерят опция, защото тези лечебни заведения фактически в разстояние на идващите няколко месеца безусловно ще би трябвало да затворят порти. /…/ Проблемите на опазването на здравето не просто чукат на вратата, те влизат през отворената врата и желаят своето решение. Общинските лечебни заведения са единствено една част от тежкия пъзел на опазването на здравето.
Михайлов предвижда, че в случай че през идващите седмици казусът не бъде решен, общественото напрежение в регионите, застрашени от затваряне на лечебни заведения, доста ще нарасне. Запитан не се ли притеснява, че тематиката може да прегори под напора на други противоречиви въпроси като Истанбулската спогодба да вземем за пример, Михайлов отговори:
Няма по какъв начин да прегори. Няма по какъв начин лечебни заведения, които ще банкрутират и ще лишат от своята активност райони на страната, да останат отвън полезрението на страната и на обществото. Това неизбежно ще увеличи градуса на напрежението. Това не може да се случи. Ако някой си фантазира, че казусът може да бъде заметен под килима, доста горчиво ще се излъже.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ