Дългът на Италия ще счупи рекорда от 1920-а
Големината на италианския дълг ще надвиши през тази година предходното си рекордно ниво, регистрирано след първата международна война. Причина са големите разноски за справяне с провалите от пандемията от COVID-19 на най-пострадалото от болестта стопанство от еврозоната.
В годишния " Икономически и финансов документ " на италианското министерство на финансите е планувано, че Брутният вътрешен продукт на Италия ще нарасне с 4.5% през 2021-а - под предходните 6%, предсказани през есента. Бюджетният недостиг ще се усили до 11.8% против прогнозираните през януари 8.8 %. Публичната задлъжнялост на Ботуша ще доближи 159.8% от Брутният вътрешен продукт - с 0.3% над досегашния връх от 159.5% от Брутният вътрешен продукт, регистриран през 1920-а, малко преди ерата на диктатора Бенито Мусолини.
Новите прогнози бяха утвърдени от премиера Марио Драги на 15 април и ще образуват предварителната рамка за бюджет 2022-а, който ще бъде показан през септември. Кабинетът утвърди и нов пакет от тласъци в размер на 40 милиарда евро.
Драги употребява позицията си на италиански министър председател, с цел да реализира нещо, което в никакъв случай не си е представял като ръководител на Европейската централна банка: солидни фискални тласъци. Още през първите си два месеца на поста той хвърли 70 милиарда евро в поддръжка на стопанската система. В композиция със тласъците, признати от предходното държавно управление, това прави общо над 170 милиарда евро за отбрана на семействата и на бизнеса на Ботуша от пандемията. Което е и главната причина за големия недостиг и обществен дълг на страната.
Господин Драги работи с презумцията, че европейските стопанства ще са по-силни в дълосрочен проект, в случай че фискалните и паричните управляващи работят дружно, с цел да ги върнат към напредък колкото е допустимо по-рано. И въпреки че това значи голяма задлъжнялост в кратковременен небосвод, алтернативата би била поредност от полумерки и болнав напредък, който ще остави Италия и еврозоната надалеч след Съединени американски щати и Китай.
Тази тактика, която е енелогична на американската, въпреки и много по-постна, е най-безстрашната проява на смяната на фискалната философия на Европа от нейния доминиран от финансовата дисциплинираност отговор на рецесията на държавния дълг преди десетилетие. Решимостта на Драги да сложи растежа в центъра на политиката на кабинета си засилва ролята на Италия паралелно с Франция в отхвърлянето на евентуални искания за ограничавания на разноските и за добиване на изгода от желанието на пазара да финансира икономическото възобновяване.
Последната прогноза на МВФ е за 4.2% напредък на Италия през тази година - по-бърз в сравнение с е междинният на блока на еврото. Дефицитите на Драги обаче са и доста по-агресивни в сравнение с сътрудниците му от общността.
В изгода на Рим работи ршението за анулация на европейските фискални правила до 2022-а, което отваря необятно вратата за страните, искащи да употребяват огромни фискални тласъци. Засега разноските на Италия са подкрепени от ЕЦБ, която купува държавни облигации, с цел да държи под надзор спреда сред доходността на дълговите бумаги на обособените страни. Това прави насъбраният по време на пандемията дълг по-евтин за обслужване.
От друга страна, Италия би трябвало да получи помощ от Брюксел в размер на към 200 милиарда евро когато по-късно през годината стартират да идват средствата от Фонда за възобновяване от пандемията.
Въпреки че решението на конституционния съд на Германия да спре утвърждението на проекта за възобновяване и разправиите в полската ръководеща коалиция заплашват да забавят утвърждението на програмата, вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис увери на 16 април, че Европейският съюз е " във финалната фаза " на подготовката за превеждане на средствата, без значение че някои страни към момента не са си свършили работата. На конференция в Брюксел след диалози с финансовите министри от общността Домбровскис съобщи, че " проектите на голямо болшинство от страни членки са в напреднал стадий ".
Брутният вътрешен продукт на Италия се сви с 8.9% през предходната година поради съвсем цялостното блокиране на страната в отговор на първата вълна от разпространяването на ковид. Дефицитът скочи до 9.5% от Брутният вътрешен продукт против едвам 1.6% през 2019-а. Рим не е имал двуцифрен бюджетен дефицит от началото на 90-е години на предишния век.
Италианското финансово министерство предвижда, че дефицитът ще намалее до 5.9% от Брутният вътрешен продукт, а дъгът ще спадне до 156.3% от Брутният вътрешен продукт през 2022-а. Бюджетният дефицит ще се върне под 3% от Брутният вътрешен продукт, каквито са условията на Пакта за непоклатимост и напредък на Европейски Съюз, през 2025-а.
В годишния " Икономически и финансов документ " на италианското министерство на финансите е планувано, че Брутният вътрешен продукт на Италия ще нарасне с 4.5% през 2021-а - под предходните 6%, предсказани през есента. Бюджетният недостиг ще се усили до 11.8% против прогнозираните през януари 8.8 %. Публичната задлъжнялост на Ботуша ще доближи 159.8% от Брутният вътрешен продукт - с 0.3% над досегашния връх от 159.5% от Брутният вътрешен продукт, регистриран през 1920-а, малко преди ерата на диктатора Бенито Мусолини.
Новите прогнози бяха утвърдени от премиера Марио Драги на 15 април и ще образуват предварителната рамка за бюджет 2022-а, който ще бъде показан през септември. Кабинетът утвърди и нов пакет от тласъци в размер на 40 милиарда евро.
Драги употребява позицията си на италиански министър председател, с цел да реализира нещо, което в никакъв случай не си е представял като ръководител на Европейската централна банка: солидни фискални тласъци. Още през първите си два месеца на поста той хвърли 70 милиарда евро в поддръжка на стопанската система. В композиция със тласъците, признати от предходното държавно управление, това прави общо над 170 милиарда евро за отбрана на семействата и на бизнеса на Ботуша от пандемията. Което е и главната причина за големия недостиг и обществен дълг на страната.
Господин Драги работи с презумцията, че европейските стопанства ще са по-силни в дълосрочен проект, в случай че фискалните и паричните управляващи работят дружно, с цел да ги върнат към напредък колкото е допустимо по-рано. И въпреки че това значи голяма задлъжнялост в кратковременен небосвод, алтернативата би била поредност от полумерки и болнав напредък, който ще остави Италия и еврозоната надалеч след Съединени американски щати и Китай.
Тази тактика, която е енелогична на американската, въпреки и много по-постна, е най-безстрашната проява на смяната на фискалната философия на Европа от нейния доминиран от финансовата дисциплинираност отговор на рецесията на държавния дълг преди десетилетие. Решимостта на Драги да сложи растежа в центъра на политиката на кабинета си засилва ролята на Италия паралелно с Франция в отхвърлянето на евентуални искания за ограничавания на разноските и за добиване на изгода от желанието на пазара да финансира икономическото възобновяване.
Последната прогноза на МВФ е за 4.2% напредък на Италия през тази година - по-бърз в сравнение с е междинният на блока на еврото. Дефицитите на Драги обаче са и доста по-агресивни в сравнение с сътрудниците му от общността.
В изгода на Рим работи ршението за анулация на европейските фискални правила до 2022-а, което отваря необятно вратата за страните, искащи да употребяват огромни фискални тласъци. Засега разноските на Италия са подкрепени от ЕЦБ, която купува държавни облигации, с цел да държи под надзор спреда сред доходността на дълговите бумаги на обособените страни. Това прави насъбраният по време на пандемията дълг по-евтин за обслужване.
От друга страна, Италия би трябвало да получи помощ от Брюксел в размер на към 200 милиарда евро когато по-късно през годината стартират да идват средствата от Фонда за възобновяване от пандемията.
Въпреки че решението на конституционния съд на Германия да спре утвърждението на проекта за възобновяване и разправиите в полската ръководеща коалиция заплашват да забавят утвърждението на програмата, вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис увери на 16 април, че Европейският съюз е " във финалната фаза " на подготовката за превеждане на средствата, без значение че някои страни към момента не са си свършили работата. На конференция в Брюксел след диалози с финансовите министри от общността Домбровскис съобщи, че " проектите на голямо болшинство от страни членки са в напреднал стадий ".
Брутният вътрешен продукт на Италия се сви с 8.9% през предходната година поради съвсем цялостното блокиране на страната в отговор на първата вълна от разпространяването на ковид. Дефицитът скочи до 9.5% от Брутният вътрешен продукт против едвам 1.6% през 2019-а. Рим не е имал двуцифрен бюджетен дефицит от началото на 90-е години на предишния век.
Италианското финансово министерство предвижда, че дефицитът ще намалее до 5.9% от Брутният вътрешен продукт, а дъгът ще спадне до 156.3% от Брутният вътрешен продукт през 2022-а. Бюджетният дефицит ще се върне под 3% от Брутният вътрешен продукт, каквито са условията на Пакта за непоклатимост и напредък на Европейски Съюз, през 2025-а.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ