Годишният
отчет на Европейската комисия за върховенството на закона в Общността заплашва и Унгария от прекъсване на средствата от постпандемичния фонд . Докладът недвусмислено обрисува дефицити в независимостта на съда и незадоволителна битка с корупцията. Новият механизъм за оценка на използването на правилата на правовата страна планува „ прекъсване на кранчето “.
Още при започване на месеца Европейската комисия отсрочи утвърждението на националния проект за резистентност и развиване на унгарското държавно управление, а с това и изплащането на първия транш от плануваните за страната средства. 750-те милиарда евро във фонда би трябвало да трансфорат европейската стопанска система в климатично неутрална и цифрова. А терзанията на Брюксел са, че парите могат да завъртят корупционната
рулетка в правно нестабилните страни членки.
За да не се случи това, преди съвсем година европейските водачи се споразумяха, въпреки и трудно, да обвържат върховенството на правото с финансовите помощи за превъзмогване на пандемичната рецесия в стопанската система. Но дали този нов механизъм ще даде упования резултат? Ако погледнем опита на България и Румъния с мониторинговите отчети, оптимизмът бързо се изпарява.
„ За страдание явно няма различен метод, с изключение на финансов напън “, разяснява за „ Събота 150 “ Мария Бергер, професор по европейско 
право във Виенския университет, някогашен евродепутат и някогашен министър на правораздаването на Австрия.
„ Мисля, че финансовите наказания ще дадат резултат, само че въпреки всичко би трябвало да изчакаме. Унгария и Полша отнесоха новия механизъм пред Съда на Европейския съюз. Решението се чака през есента и по-късно евентуално ще станем очевидци на първите финансови наказания “.
Полша и Унгария са нормалните обвинени „ проблематични деца “, когато приказваме за европейски полезности. Но дали новият механизъм е верният инструмент?
Ако не се постановяваше да се използва финансов напън, щеше, несъмнено, да е по-добре. Но по този начин стоят нещата. Имаше задоволително диалози и разисквания. Имаме пределно ясни правосъдни решения на Съда в Люксембург. Унгария от елементи се съобрази с тях, само че Полша отиде доста надалеч.
Визирате полския Конституционен съд, който се готви да пренебрегва европейското законодателство. Колко сериозен е този проблем, не разклаща ли Полша основите на Европейски Съюз?
Точно по този начин. Когато страна членка не зачита европейското право и декларира, че повече няма да се преценява с него, тогава защо приказваме? Общото законодателство е основата на Европейския съюз.
Ако продължим разумно да разсъждаваме, страна, която не зачита европейското право, евентуално би трябвало да напусне Общността. Така направи Англия. Помним, че Обединеното кралство години наред подлагаше на критика европейското законодателство, въпреки британците да участваха в изковаването на европейските закони. Преди Брекзит те неведнъж нападнаха европейски закони освен пред Съда на Европейски Съюз, само че и пред Съда за човешките права в Страсбург. С влизането си в Европейския съюз Полша и Унгария също се задължиха да ползват европейското право.
Някои анализатори считат, че спорът с Полша е даже по-опасен казус от Брекзит.
Всяка страна членка на Евросъюза ни е скъпа. Жалко е, че казусът е плод на болните политически упоритости на едно държавно управление. Разбирам и поддържам всички, които макар арогантното му държание се пробват да спасят европейското участие. В случая с Англия направихме всичко допустимо да предотвратим Брекзит. Въпреки всичко обаче не мисля, че Полша и Унгария са тръгнали по същия път.
Много дълго Европа живя разграничена сред Изтока и Запада, в годините на Студената война. Разширяването на Европейския съюз на изток вдъхна огромни очаквания, че Желязната завеса вечно е останала в предишното. Но в този момент сякаш старите страни членки, западноевропейските страни, са натрупали яд против новите членки от Източна Европа, че не зачитат философията на Общността. Изчерпва ли се търпението им?
Забелязвам сгъстяване на позициите по отношение на Полша и Унгария. Все повече национални държавни управления взимат страна, откакто дълго време бяха оставили Съвета, Комисията и Парламента сами да се борят. Моята страна, Австрия, също дълго време се въздържаше от интервенция. Дори беше прекомерно отзивчива към Полша и изключително към Унгария.
Мисля, че през последните седмици палачинката се обръща, в случай че мога по този начин да се изразя. С ЛГБТ- закона Унгария просто прекрачи границата и предстоящо провокира остра реакция от Нидерландия и някои други страни.
Аргументите в Будапеща и Варшава са, че европейското законодателство навлиза прекомерно надълбоко във вътрешните работи на националните страни с прекомерно доста регулация. А в съответния случай с Унгария - по какъв начин да възпитават децата си. Разбирате ли тази рецензия?
Правото е свързващото звено в Европейски Съюз, не можем да се лишим от него. Без правната основа Европейски Съюз ще се разпадне, или най-малко няма да действа като общественост на споделени полезности. В основата на европейското право стоят гражданските права. Всички жители на Европейски Съюз, без значение в коя страна живеят, имат идентични права. Нещо повече - могат да се защитят против възможните похищения на националната страна. А това е допустимо единствено в случай че европейското право е над националното.
Свободното придвижване на хора и капитали, отвореният трудов пазар, шерването на услуги в границите на Европейския съюз - всичко това изискуем на европейското законодателство. Без тези обезпечени права Европейският съюз би бил просто стопански съюз или зона за свободна търговия.
Европейският съюз е Общност на споделени полезности. Правовата страна, демокрацията, отбраната на малцинствата са полезности, залегнали в Договорите. Не мисля, че можем и въобще желаеме да се върнем обратно, да отстъпим от Лисабонския контракт, който за мен е достижение.
Въпросът е, не би трябвало ли да приемем по-силни принадлежности, с цел да защитим по-добре полезностите си от изключително упорити, да не кажа инатливи държавни управления? А също, не би трябвало ли в най-лошия случай да има опция за изключване на страна членка от Общността? Засега като най-драстична мярка може да се отнеме правото ѝ на глас.
В Австрия все по-упорито се приказва за „ орбанизация “. Докладът на Европейската комисия за върховенството на закона съдържа извънредно остра рецензия към партийното финансиране. Помним аферата „ Ибиса и “ „ неприличното предложение “ на някогашния вицеканцлер Щрахе за непрозрачно подаяние на съветската олигархия за неговата крайнодясна партия.
Комисията подлага на критика метода на отчитане на партийните дотации и дарения. Според отчета на Еврокомисията Сметната палата няма задоволително пълномощия да управлява докладите на партийните централи. Това не е нов проблем за Австрия. Не единствено сегашните ръководещи не са склонни да разширят пълномощията на Сметната палата.
Понеже споменавате аферата „ Ибиса “ - въпреки казусът да е по-стар, аферата го извади още един път на показ, тъй като даренията за партиите към момента са мъчно контролируеми.
Друга сериозна забележка към Австрия се отнася до медийната независимост и скритото финансиране на проправителствени издания посредством публикуването на реклама на държавните институции. Имат се поради милионите евро, които се дават за разяснителни изявления по време на пандемията. Миналата година държавното управление гласоподава рекламен и пиар бюджет в границите на повече от 200 милиона евро за идващите четири години.
Споделям наблюденията на редица интернационалните организации, че разпределението на държавната реклама е непрозрачно и зависи от политическите настройки на изданието. Няма потребност човек да е експерт, с цел да разбере, че избрани медии са облагодетелствани. Приходите от реклама на проправителствените издания са доста по-високи от тези на сериозните медии.
И по този метод ръководещите трансформират другарски настроените медии в своя маша?
О, да! Особено в този момент, по време на пандемията, си пролича доста ясно. Заради пандемията управляващите са длъжни да осведомят популацията и заплащат за публикуването на известия в проправителствени издания. Това е помощ, без която някои от тези медии не биха могли да съществуват. Заради коронакризата рекламите и приходите внезапно понижиха. В същото време обособени медии се радват на финансова инжекция от властта. Това напълно не е редно.
В Австрия към този момент назоваваме обявленията на държавните институции „ рекламна корупция “. Просто тъй като посредством рекламата държавното управление си купува послушанието на медиите. При това с пари на данъкоплатците. 
