Ричард Ран: Зеленият дневен ред ще остави много хора на студено тази зима
Годишната конференция на Организация на обединените нации за климата (COP27), която преди малко завърши в Египет, може би сложи връх по максимален брой неприятни хрумвания, представяни в миналото на огромна интернационална конференция.
Ричард Ран е ръководител на Института за световен стопански напредък и на MCon LLC
Заявената причина за тези конференции е да се реши „ казусът “ с световното стопляне - практическото политическо решение обаче ще остане вечно недостижимо, до момента в който конференциите се организират на забавни места, където доста от участниците могат да долетят с частните си самолети.
Препоръките от тази конференция към този момент даже не претендират, че вършат нещо за понижаване световното стопляне, а вместо това се трансформират в торба с недомислени хрумвания за прекачване на благосъстояние от някои (но не от всички) богати страни към някои (но още веднъж не от всички) небогати страни. За следващ път се потвърждава, че починалият бележит икономист лорд П. Т. Бауър е прав, когато отбелязва, че помощта е развой на прекачване на благосъстояние от небогати хора в богати страни към богати хора в небогати страни.
Богатите страни в света не са станали богати с помощта на приемането на задгранична помощ. Те са станали богати, тъй като са развили правни системи, които пазят частната благосъстоятелност и върховенството на закона и дават опция за подем на свободните пазари и нововъведенията. Индустриалната гражданска война, почнала във Англия през 1700 година, е разрешила на всяко потомство да живее по-добре и по-дълго от предходното. От времето на Древния Рим до началото на индустриалната гражданска война междинната дълготрайност на живота е малко повече от 30 години, само че тези, които са претърпели детските заболявания, са могли да чакат да доживеят до 40 или даже 50 години. Едва през последното десетилетие по-голямата част от популацията на света има приходи на „ междинната класа “, а не живее в беднотия, и може да чака да доживее близо 70 години. (В Съединени американски щати средностатистическият мъж може да чака да доживее до 73 години, а средностатистическата жена - до 79 години; само че в страни като Япония, Сингапур и Хонконг междинната дълготрайност на живота е с осем и повече години по-голяма, в сравнение с в Съединени американски щати.)
Това стана допустимо с помощта на изгарянето на изкопаеми горива. Индустриалната гражданска война зависи от механичната мощ (а не от животинския или човешкия мускул), с цел да се движи или създава съвсем всичко. Водните колела са осигурявали известна закрепена мощ, само че единствено в региони с подобаваща топография и превалявания. Изобретяването на парната машина трансформира всичко. Преди Джеймс Уат да построи първата действително използвана и гъвкава парна машина през 1765 година, в употреба са били няколко парни машини. Първоначално парната сила е употребена в мините и фабриките, по-късно при започване на XIX в. - за задвижване на лодки, а в края на 30-те години на XIX в. - за задвижване на железниците. Железопътната линия прави допустимо пътуването на дълги дистанции и евтиното превозване на артикули, без да се постанова да се разчита на несигурните вятърни и водни пътища. След завършването на Трансконтиненталната железница през 1869 година пътуването от Ню Йорк до Сан Франциско става за една седмица, а не за към шест месеца с конски вагони или ветроходни кораби заобикалящи Южна Америка.
Парната машина се задвижва от изкопаеми горива - изначало дърва, след това въглища, а по-късно петрол или газ. Не е пресилено да се каже, че без изкопаемите горива и без силата и гъвкавостта, обезпечавани от парните машини, хората щяха да бъдат доста по-бедни и по-нездрави, а продължителността на живота им доста щеше да намалее. Някои небогати страни желаят „ компенсации “ от богатите страни за екологичните вреди, които богатите страни сякаш са нанесли на бедните страни. Колко хора в бедните страни биха били склонни да се откажат от актуалното лекуване и фармацевтичните артикули, модерното земеделие, колите, рейсовете, камионите и самолетите, които имат вследствие на прехвърлянето на технологии и артикули, които получават от богатите страни, в подмяна на половината от равнището на CO2 в атмосферата им? (По подигравка на ориста до момента това е подтикнало растежа на земеделските култури.)
Схемата, която беше най-обсъждана на конференцията, предвиждаше някои богати страни да вършат вноски във фонд, който да се ръководи от Организация на обединените нации. След това средствата щяха да бъдат предоставени на „ заслужили “ небогати страни. Какво би могло да се обърка?
Разбира се, „ вноските “ на богатите страни ще изискват по-високи налози. По-високите налози биха забавили растежа, намалявайки приходите и опциите на най-бедните в богатите страни.
По същото време, когато се предлагаха политиките на преразпределение, в Европа нарастваше загрижеността за дефицита на сила през тази зима, значително провокиран от приемането на зелени политики, които оставиха доста хора на студено. Добре знае се, че доста повече хора умират от мраз, в сравнение с от горещина. В резултат на зелената стратегия и на войната Русия против Украйна огромна част от Европа няма да има задоволително електрическа енергия и газ, с цел да се отопляват домовете и предприятията. Миналата седмица списание „ Икономист “ цитира доста изследвания и модели, които демонстрират, че тази зима „ непотребните “ смъртни случаи от мраз могат да доближат стотици хиляди.
Някои от най-запалените по „ зелената стратегия “ ни споделят, че популацията, което може да „ издържи “ нашата планета, без да нанася вреди на околната среда, е единствено към 1 милиард души - а ние сме 8 милиарда. Така че, наподобява, че мнението на радикалните природозащитници е, че няколкостотин хиляди европейци, които несъзнателно ще умрат директно или индиректно от студа, са единствено дребна вноска за „ нужното “ обезлюдяване. /БГНЕС
Ричард Ран е ръководител на Института за световен стопански напредък и на MCon LLC. Неговият разбор е оповестен във „ Вашингтон таймс “.
Ричард Ран е ръководител на Института за световен стопански напредък и на MCon LLC
Заявената причина за тези конференции е да се реши „ казусът “ с световното стопляне - практическото политическо решение обаче ще остане вечно недостижимо, до момента в който конференциите се организират на забавни места, където доста от участниците могат да долетят с частните си самолети.
Препоръките от тази конференция към този момент даже не претендират, че вършат нещо за понижаване световното стопляне, а вместо това се трансформират в торба с недомислени хрумвания за прекачване на благосъстояние от някои (но не от всички) богати страни към някои (но още веднъж не от всички) небогати страни. За следващ път се потвърждава, че починалият бележит икономист лорд П. Т. Бауър е прав, когато отбелязва, че помощта е развой на прекачване на благосъстояние от небогати хора в богати страни към богати хора в небогати страни.
Богатите страни в света не са станали богати с помощта на приемането на задгранична помощ. Те са станали богати, тъй като са развили правни системи, които пазят частната благосъстоятелност и върховенството на закона и дават опция за подем на свободните пазари и нововъведенията. Индустриалната гражданска война, почнала във Англия през 1700 година, е разрешила на всяко потомство да живее по-добре и по-дълго от предходното. От времето на Древния Рим до началото на индустриалната гражданска война междинната дълготрайност на живота е малко повече от 30 години, само че тези, които са претърпели детските заболявания, са могли да чакат да доживеят до 40 или даже 50 години. Едва през последното десетилетие по-голямата част от популацията на света има приходи на „ междинната класа “, а не живее в беднотия, и може да чака да доживее близо 70 години. (В Съединени американски щати средностатистическият мъж може да чака да доживее до 73 години, а средностатистическата жена - до 79 години; само че в страни като Япония, Сингапур и Хонконг междинната дълготрайност на живота е с осем и повече години по-голяма, в сравнение с в Съединени американски щати.)
Това стана допустимо с помощта на изгарянето на изкопаеми горива. Индустриалната гражданска война зависи от механичната мощ (а не от животинския или човешкия мускул), с цел да се движи или създава съвсем всичко. Водните колела са осигурявали известна закрепена мощ, само че единствено в региони с подобаваща топография и превалявания. Изобретяването на парната машина трансформира всичко. Преди Джеймс Уат да построи първата действително използвана и гъвкава парна машина през 1765 година, в употреба са били няколко парни машини. Първоначално парната сила е употребена в мините и фабриките, по-късно при започване на XIX в. - за задвижване на лодки, а в края на 30-те години на XIX в. - за задвижване на железниците. Железопътната линия прави допустимо пътуването на дълги дистанции и евтиното превозване на артикули, без да се постанова да се разчита на несигурните вятърни и водни пътища. След завършването на Трансконтиненталната железница през 1869 година пътуването от Ню Йорк до Сан Франциско става за една седмица, а не за към шест месеца с конски вагони или ветроходни кораби заобикалящи Южна Америка.
Парната машина се задвижва от изкопаеми горива - изначало дърва, след това въглища, а по-късно петрол или газ. Не е пресилено да се каже, че без изкопаемите горива и без силата и гъвкавостта, обезпечавани от парните машини, хората щяха да бъдат доста по-бедни и по-нездрави, а продължителността на живота им доста щеше да намалее. Някои небогати страни желаят „ компенсации “ от богатите страни за екологичните вреди, които богатите страни сякаш са нанесли на бедните страни. Колко хора в бедните страни биха били склонни да се откажат от актуалното лекуване и фармацевтичните артикули, модерното земеделие, колите, рейсовете, камионите и самолетите, които имат вследствие на прехвърлянето на технологии и артикули, които получават от богатите страни, в подмяна на половината от равнището на CO2 в атмосферата им? (По подигравка на ориста до момента това е подтикнало растежа на земеделските култури.)
Схемата, която беше най-обсъждана на конференцията, предвиждаше някои богати страни да вършат вноски във фонд, който да се ръководи от Организация на обединените нации. След това средствата щяха да бъдат предоставени на „ заслужили “ небогати страни. Какво би могло да се обърка?
Разбира се, „ вноските “ на богатите страни ще изискват по-високи налози. По-високите налози биха забавили растежа, намалявайки приходите и опциите на най-бедните в богатите страни.
По същото време, когато се предлагаха политиките на преразпределение, в Европа нарастваше загрижеността за дефицита на сила през тази зима, значително провокиран от приемането на зелени политики, които оставиха доста хора на студено. Добре знае се, че доста повече хора умират от мраз, в сравнение с от горещина. В резултат на зелената стратегия и на войната Русия против Украйна огромна част от Европа няма да има задоволително електрическа енергия и газ, с цел да се отопляват домовете и предприятията. Миналата седмица списание „ Икономист “ цитира доста изследвания и модели, които демонстрират, че тази зима „ непотребните “ смъртни случаи от мраз могат да доближат стотици хиляди.
Някои от най-запалените по „ зелената стратегия “ ни споделят, че популацията, което може да „ издържи “ нашата планета, без да нанася вреди на околната среда, е единствено към 1 милиард души - а ние сме 8 милиарда. Така че, наподобява, че мнението на радикалните природозащитници е, че няколкостотин хиляди европейци, които несъзнателно ще умрат директно или индиректно от студа, са единствено дребна вноска за „ нужното “ обезлюдяване. /БГНЕС
Ричард Ран е ръководител на Института за световен стопански напредък и на MCon LLC. Неговият разбор е оповестен във „ Вашингтон таймс “.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ