Години наред националната статистика отчиташе, че разходите на българите при

Години наред националната статистика отчиташе, че разноските на българите при пътешестване в чужбина за превоз са главно перо. Това е обяснимо поради цените главно на самолетните билети и отсъствието на нискобюджетни превозвачи тогава.

Последните данни на Националния статистически институт демонстрират друга наклонност. И тя е, че разноските за храна са с максимален. И това към този момент важи както за пътуванията вътре в страната, по този начин и за тези в чужбина.

Появата на няколко нискобюджетни самолетни компании снижи разноските за превоз в чужбина, само че инфлацията през последната година, мощно изразена при храните, увеличи този тип разноски. В същото време обаче тя оскъпи и горивата, които се отразиха и в цените на самолетните билети. Въпреки това данните демонстрират, че разноските за храна изключително през тази година са главно перо за пътуващите.

Данните са за второто тримесечие на всяка от посочените години като числата обгръщат общо разноските за храна и за превоз на пътувалите през съответния интервал в страната и в чужбина. В сумите не са включени изхарчените пари, когато пътуването е посредством туристически пакет.

В структурата на разноските по типове с максимален условен дял както в страната, по този начин и в чужбина са тези за храна - надлежно 41% и 33.6%, сочат данните. Според тях междинният разход при пътешестване с персонална цел на човек е 226.21 лева в страната и 822.44 лева в чужбина. Същевременно разноските на човек при професионално пътешестване са приблизително 263.79 лева в страната и 1203.39 лева в чужбина.