DJ Ради: Не загубих вярата си в по-доброто бъдеще
Години наред DJ Ради беше емблематична част от клубната сцена в София и от придвижването Метрополис. Времената, когато пускаше в " Ялта ", белязаха младините на доста от нас. След това Ради изчезна за дълго, с цел да се завърне още веднъж преди месец.
Къде беше през всичките тези години?
Нагоре-надолу!
Какво завоюва и какво загуби, до момента в който отсъстваше от клубния живот на София?
Не можах да печеля на тото, само че не изгубих вярата си в по-доброто бъдеще.
Очакваше ли толкоз хора да дойдат на празненството в Ялта? Как се почувства?
Не можех да преценява какъв брой хора ще дойдат на празненството, само че се почувствах признателен и благополучен.
Как възприемаш носталгията на хората към времената, в които пускаше в " Ялта "? С какво те са толкоз обичани за толкоз доста хора – с това, че просто сме били млади или...?
Това е магия! Може би като се изключи че сме били по-млади, през тези начални години на по този начин наречения “преход ” свободата, в красивия смисъл на думата, беше по-осезаема. Но това е мое персонално мнение.
Ти беше част от клубната сцена у нас години наред. Кой е твоят професионален връх, моментът, в който се усещаше най-добре?
Не може да се приказва за един-единствен професионален връх. Както написа Хемингуей за Париж, че е един безконечен празник – по този начин бяха и първите 15 години от този интервал.
С какви усеща си мислиш за годините в Метрополис?
Откровено казано – смесени!
Каква музика слушаш у дома?
Всякаква, без “попфолк “ и севернокорейски “денс шлагери ”.
Какво да чакаме от идващите празненства в " Ялта "?
Ще бъдат продължение на празненството от 24 октомври 2014 година, на което публиката се забавляваше доста. Ще се опитам да направя нещо още по-хубаво.
Как се промени българската клубна сцена за тези двадесетина години? А ти самият?
Започна се бурно и вихрено, само че, уви, зацикли, както всичко у нас.
Какво смяташ да правиш от тук нататък?
Да се веселя на живота и да продължа да върша другари и почитатели щастливи с моите умения.
Къде беше през всичките тези години?
Нагоре-надолу!
Какво завоюва и какво загуби, до момента в който отсъстваше от клубния живот на София?
Не можах да печеля на тото, само че не изгубих вярата си в по-доброто бъдеще.
Очакваше ли толкоз хора да дойдат на празненството в Ялта? Как се почувства?
Не можех да преценява какъв брой хора ще дойдат на празненството, само че се почувствах признателен и благополучен.
Как възприемаш носталгията на хората към времената, в които пускаше в " Ялта "? С какво те са толкоз обичани за толкоз доста хора – с това, че просто сме били млади или...?
Това е магия! Може би като се изключи че сме били по-млади, през тези начални години на по този начин наречения “преход ” свободата, в красивия смисъл на думата, беше по-осезаема. Но това е мое персонално мнение.
Ти беше част от клубната сцена у нас години наред. Кой е твоят професионален връх, моментът, в който се усещаше най-добре?
Не може да се приказва за един-единствен професионален връх. Както написа Хемингуей за Париж, че е един безконечен празник – по този начин бяха и първите 15 години от този интервал.
С какви усеща си мислиш за годините в Метрополис?
Откровено казано – смесени!
Каква музика слушаш у дома?
Всякаква, без “попфолк “ и севернокорейски “денс шлагери ”.
Какво да чакаме от идващите празненства в " Ялта "?
Ще бъдат продължение на празненството от 24 октомври 2014 година, на което публиката се забавляваше доста. Ще се опитам да направя нещо още по-хубаво.
Как се промени българската клубна сцена за тези двадесетина години? А ти самият?
Започна се бурно и вихрено, само че, уви, зацикли, както всичко у нас.
Какво смяташ да правиш от тук нататък?
Да се веселя на живота и да продължа да върша другари и почитатели щастливи с моите умения.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ