Годината е 1982. Държавният съвет издава указ за одобряване на

...
Годината е 1982. Държавният съвет издава указ за одобряване на
Коментари Харесай

Днес се навършват 40 години от най-паметната българска експедиция

Годината е 1982. Държавният съвет издава декрет за одобрение на българската експедиция до връх Еверест - “Врата на небесата ", властелинът на Хималаите с чудовищните си 8848 метра. 1984 година Христо Проданов, Методи Савов, Иван Вълчев, Николай Петков и Кирил Досков стават първите българи, покорили царя на върховете.

Мисията им минава през най-трудния сектор - Западния гребен още наименуван " Сивата кула “.  Това е една от пирамидите на Еверест, изискваща скално катерене и оценена като пета категория компликация заради непрекъснатите годишни ветрове и надморска височина над 8700 м.

Подготовката на алпинистите стартира през 1983 година, като първо ги изпращат на лагери по българските планини, от там в Кавказ и Памир. Изследвания им се организират в Космическия институт в Москва под управлението на военачалник Олег Газенко-съветски и съветски физиолог учен. Одобрената група се състои от 24 души с началник Аврам Аврамов. От тях 19 са алпинисти и 5-ма спомагателен личен състав.

Николай Петков - един от българските алпинисти стигнали до шапката на Хималаите споделя, че експедицията е била една от най-мащабните и сложните за осъществяване, които не могат да се срещнат в днешно време, написа.

" Ице, ти си огромен българин. Не заспивай! ". Това са последните думи, които Георги Имов насочва  към Христо Проданов - първият българин, покорил най-високия връх на планетата на 20 април 1984 година Той съумява да стигне самичък до върха без кислороден уред и с рекордния маршрут от 33 дни от базовия лагер. След него на 8 май стъпват Иван Вълчев и Методи Савов и на 9 май - Николай Петков и Кирил Досков.

Не питай за цената на фантазията -

бори се, литвай, падай и умирай!

Носи я постоянно напред - в ръката,

възкръсвай, ставай, искай и намирай!

Не я затваряй в себе си, в душата...

Изправен дишай, в никакъв случай не спирай,

мечтай за насладата, за хубостта.

С екстаз и боязън, с религия в чудесата -

тя ражда и мира и светлината,

с кръвта заплаща любовта и свободата.

Не питай за цената на фантазията.

Людмил Янков написа това стихотворение в памет на приятеля си Христо Проданов, който в никакъв случай няма да се върне от задачата.
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР