Денят, който събра две съдби в една
Годината е 1971, датата – 21 декември. Вечер е. На летището в София българска културна делегация чака своя полет за Алжир. Танцов отбор „ Аура “, Янка Рупкина, Борис Годжунов, оркестър „ София “, Мария Нейкова и Паша Христова са измежду заминаващите. За тях това е едно радостно и екзотично пътешестване, което чакат с неспокойствие. Никой не подозира, че за 30 души от тази радостна компания това ще е последният полет. Последното небе преди тъмнината на могилата.
Мария Нейкова в този ден навършва 25. Паша Христова също е едвам на 25. Дълги години Държавна сигурност криеше показанията на оживелите в тази декемврийска вечер. Дело №449/71 от тайните досиета на Държавна сигурност бе наречено „ Африканска задача “.
Съдбата свързва Мария Нейкова и Паша Христова по своя непонятен за мозъците на хората метод. Мария, която има празник, оцелява в страшната злополука. Паша, която е бременна и също толкоз млада, умира.
„ На предната седалка пред мен седяха Паша Христова и Николай Арабаджиев “, споделя Мария Нейкова. „ Двамата бяха на една седалка. След като се настаних добре в креслото, крепко се вързах с коланите и се подготвих за политане. Когато самолетът се подвигна във въздуха, само че не мога да кажа на какъв брой метра, видях и почувствах по какъв начин целият се наклони наляво. Крилото сочеше надолу. Миг по-късно видях по какъв начин то се удари в земята и видях мощна светлина. Усетих мощни трясъци и пламък, огнено кълбо се надигаше откъм моя прозорец. До този миг в самолета цареше цялостна тишина. Чу се единствено мъжки глас, който извика: " Хайде, хайде, отиваме си "... След малко самолетът беше на земята, започнаха писъци и стенания. Около мен нямаше никакви признаци на живот. Паша Христова беше клюмнала на една страна, неподвижна. Седящият до мен Христо Денев беше умрял. Моята седалка се беше откъснала от стената, като и двата ми крайници бяха притиснати. Откъм краката ми идваше дим, а откъм прозореца огнен пламък. Извиках няколко път: " Изгарям, горя ", само че никой не ми оказа помощ с нищо. През това време бях в цялостно схващане “.
21 декември, в който една звезда е родена, и 21 декември, в който една звезда угасва. Паша Христова можеше да изпее още доста песни с прелестния си глас.
Казват, че няколко години след самолетната злополука, Мария Нейкова се е срещнала с Ванга. А пророчицата я посрещнала с думите: „ Ти що не умря? Знам те, Маре, ти си от джазовите! Та, да ти кажа – на този свят всеки се ражда с писмо. В твоето не беше писано да умреш в злополуката. Пред тебе има още 40 години живот “.
Съдбата на Мария Нейкова, която живее във всички нас с песента ù от „ Козият рог “, е по също толкоз тайнствен метод обвързана със самия филм. Един след различен, като че ли съгласно някаква тъмна поличба, си отиват от този свят режисьорът на кино лентата Методи Андонов, операторът Димо Коларов, сценаристът Николай Хайтов, актьорите Антон Горчев, Милен Пенев, Катя Паскалева, а 10 дни след Катя си отива и Мария...
И до през днешния ден скърбя, че не се стопирах и не попитах Горчев какво мисли за тази странна история. Виждах го в годините след 1989-а по улица „ Асен Златаров “, живеехме в един квартал. Виждах го все по-умислен, все по-отслабнал, все по-немощен и обезверен. Милият Горчев бе замязял на спокоен фантом, който се поклащаше постепенно по тротоара, като че ли в някакъв захлас, като че ли откъснат от тази действителност, която не го отбрани по никакъв метод и лиши достолепието на доста гении. Нарича се безсрамен комерсиален свят. Да не кажа по-силни думи, че ме е позор.
Господи, виждах на няколко пъти и Катя, Катя Паскалева, на една скамейка в парка „ Заимов “. Тиха бе, примирена някак. И нищо не можех да направя.
„ Вървят ли двама на дълъг път и път да няма не ще се спрат... “ Много ми е мъчно да пиша за тях като за спомен. Роди се звезда, угасна звезда може би даже не са точните думи, тъй като 21 декември постоянно ще е особена дата за нас – за тези, които помним лицата им. На Мария, на Паша, на всички, които оставиха толкоз ярки следи, че нищо не би могло да ги угаси.
Светете, звездички...
10+ обичани песни от български филми
Мария Нейкова в този ден навършва 25. Паша Христова също е едвам на 25. Дълги години Държавна сигурност криеше показанията на оживелите в тази декемврийска вечер. Дело №449/71 от тайните досиета на Държавна сигурност бе наречено „ Африканска задача “.
Съдбата свързва Мария Нейкова и Паша Христова по своя непонятен за мозъците на хората метод. Мария, която има празник, оцелява в страшната злополука. Паша, която е бременна и също толкоз млада, умира.
„ На предната седалка пред мен седяха Паша Христова и Николай Арабаджиев “, споделя Мария Нейкова. „ Двамата бяха на една седалка. След като се настаних добре в креслото, крепко се вързах с коланите и се подготвих за политане. Когато самолетът се подвигна във въздуха, само че не мога да кажа на какъв брой метра, видях и почувствах по какъв начин целият се наклони наляво. Крилото сочеше надолу. Миг по-късно видях по какъв начин то се удари в земята и видях мощна светлина. Усетих мощни трясъци и пламък, огнено кълбо се надигаше откъм моя прозорец. До този миг в самолета цареше цялостна тишина. Чу се единствено мъжки глас, който извика: " Хайде, хайде, отиваме си "... След малко самолетът беше на земята, започнаха писъци и стенания. Около мен нямаше никакви признаци на живот. Паша Христова беше клюмнала на една страна, неподвижна. Седящият до мен Христо Денев беше умрял. Моята седалка се беше откъснала от стената, като и двата ми крайници бяха притиснати. Откъм краката ми идваше дим, а откъм прозореца огнен пламък. Извиках няколко път: " Изгарям, горя ", само че никой не ми оказа помощ с нищо. През това време бях в цялостно схващане “.
21 декември, в който една звезда е родена, и 21 декември, в който една звезда угасва. Паша Христова можеше да изпее още доста песни с прелестния си глас.
Казват, че няколко години след самолетната злополука, Мария Нейкова се е срещнала с Ванга. А пророчицата я посрещнала с думите: „ Ти що не умря? Знам те, Маре, ти си от джазовите! Та, да ти кажа – на този свят всеки се ражда с писмо. В твоето не беше писано да умреш в злополуката. Пред тебе има още 40 години живот “.
Съдбата на Мария Нейкова, която живее във всички нас с песента ù от „ Козият рог “, е по също толкоз тайнствен метод обвързана със самия филм. Един след различен, като че ли съгласно някаква тъмна поличба, си отиват от този свят режисьорът на кино лентата Методи Андонов, операторът Димо Коларов, сценаристът Николай Хайтов, актьорите Антон Горчев, Милен Пенев, Катя Паскалева, а 10 дни след Катя си отива и Мария...
И до през днешния ден скърбя, че не се стопирах и не попитах Горчев какво мисли за тази странна история. Виждах го в годините след 1989-а по улица „ Асен Златаров “, живеехме в един квартал. Виждах го все по-умислен, все по-отслабнал, все по-немощен и обезверен. Милият Горчев бе замязял на спокоен фантом, който се поклащаше постепенно по тротоара, като че ли в някакъв захлас, като че ли откъснат от тази действителност, която не го отбрани по никакъв метод и лиши достолепието на доста гении. Нарича се безсрамен комерсиален свят. Да не кажа по-силни думи, че ме е позор.
Господи, виждах на няколко пъти и Катя, Катя Паскалева, на една скамейка в парка „ Заимов “. Тиха бе, примирена някак. И нищо не можех да направя.
„ Вървят ли двама на дълъг път и път да няма не ще се спрат... “ Много ми е мъчно да пиша за тях като за спомен. Роди се звезда, угасна звезда може би даже не са точните думи, тъй като 21 декември постоянно ще е особена дата за нас – за тези, които помним лицата им. На Мария, на Паша, на всички, които оставиха толкоз ярки следи, че нищо не би могло да ги угаси.
Светете, звездички...
10+ обичани песни от български филми
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ