Разтопен шоколад дава идеята за микровълновата фурна
Годината е 1945-а, малко преди края на Втората международна война. Инженер от американската компания Raytheon работи непрекъснато върху основаването на радарна апаратура за флота. Докато минава един ден около магнетрона (генератор на микровълни), който създава, той усеща нещо необичайно. Парчето шоколад, останало в джоба му, внезапно стартира да се топи.
Надушил нещо ново, инженерът незабавно отива в близката бакалия. Изобщо не е гладен, просто желае да опитва дали силата от вълните в магнетрона може да се употребява за готвенето на храна. Купува царевица за пуканки и бърза с пакета назад. Държейки плика покрай енергийната тръба, той следи по какъв начин зърната се пукат в прелестни бели и вкусни пухчета. Минути по-късно си хапва
първите пуканки, приготвени на микровълни.
Инженерът се споделя Пърси Спенсър, а това, което той преди малко е забелязал, ще докара доста скоро до основаването на първата микровълнова печка. След години тя ще направи гражданска война в храненето, а през днешния ден е дясната ръка на всяка работеща жена.
Спенсър стартира да опитва с микровълновото излъчване. Втората храна, която пробва да сготви, е яйце, което слага покрай магнетронната тръба. До Спенсър се доближава негов сътрудник и двамата дружно следят по какъв начин яйцето стартира да се тресе и клати. Рязкото повишаване на температурата вътре в него оказва огромно вътрешно налягане. Точно когато любопитният сътрудник на Спенсър се навежда напред, с цел да прегледа по-отблизо яйцето, то
експлодира и опръсква с жълтък изуменото му лице.
Физиономията на Спенсър пък се озарява от преди малко направеното научно умозаключение – разтопеното блокче шоколад, пуканките, а в този момент и гръмналото яйце – всички те са разследване на излагането на микровълновата сила. Ако едни пуканки може да бъдат приготвени толкоз бързо, за какво това да не става и с други храни? И опитите стартират.
За да ревизира откритието си, инженерът прави огромна железна кутия, която оборудва с микровълнов генератор. Конструкцията е такава, че силата не може да излезе отвън кутията. Когато слага вътре храна, температурата й внезапно се повишава.
Какъв е главният принцип?
Всяка микровълнова фурна работи, като влияе на храната с нейонизиращо микровълново излъчване. Водата, мазнините и другите субстанции в храната поемат силата от микровълните в развой, който се назовава диелектрично стопляне. Вълните се генерират от магнетрон и по вълновод постъпват в камерата, в която се слага храната. Тя съставлява паралелепипед с железни стени. Всички печки са снабдени със отбрана за прекъсване на излъчването на вълните при отваряне на вратата по време на готвене.
На 8 октомври 1945 година компанията Raytheon подава поръчка за патент за изобретението на Спенсър. За да се тества технологията, в ресторант в Бостън е инсталирана микровълнова фурна за притопляне на храна. През 1947 година на пазара излиза първата микровълнова печка, която компанията назовава „ Рейдър обхват ”. През 40-те години на предишния век
тя тежи повече от 340 кг и е висока съвсем 1,80 метра!
Освен че са доста огромни, първите микровълнови печки са много скъпи – всяка от тях коства по към 5000 $. Те употребяват 3 киловата електрическа енергия, три пъти повече от актуалните модели, а също така се охлаждат с вода.
Заведения, самолетни компании, обслужващи задокеански полети, и жп заведения за хранене незабавно съзират капацитета на изобретението, което подсигурява извънредно бързо подготвяне на огромни количества храна. Кулинарните специалисти обаче скоро виждат и минусите на новото изобретение. Месото не добива златист тен, картофките не стават хрупкави, а си остават някак бели и меки. Като похлупак на всичко готвачът на компанията Raytheon напуща, защото президентът Чарлз Адамс упорства всичко да се подготвя в новата микровълнова печка. Ще са нужни десетилетия, с цел да бъдат усъвършенствани функционалностите на фурната, тъй че тя да може да бъде употребена от междинния консуматор.
