Годината е 1849, денят – сравнително топъл 3 октомври. По

Годината е 1849, денят – относително топъл 3 октомври. По улиците на Балтимор, най-големия град в щата Мериленд, е открит 40-годишен мъж в безпомощно положение. Той е несъответстващ, комплициран, няма визия къде се намира и какво му се е случило. Облечен е в непознати облекла. Не знае по какъв начин е стигнал до Балтимор, откакто е бил в Ричмънд, Вирджиния, седмица по-рано. Водят го в болница, само че лекарите не съумяват да му оказват помощ. Така Едгар Алън По умира на 7 октомври, а повода за гибелта му остава неразбираема и до през днешния ден.

В нощта на гибелта си писателят, стихотворец и книжовен критик повтаря неуморно името „ Рейнолдс “, само че никой няма визия какво е желал да каже. Странностите не престават и след сетния му мирис, когато всички негови медицински документи ненадейно изчезват, в това число и смъртния акт. Мистерията провокира доста спекулации – приказва се, че е умрял от алкохолизъм, сифилис, бяс, сърдечно заболяване, контузия на мозъка, самоубийство.  

Погребан е небрежно – за едвам няколко минути в Уестминстърското гробище в Балтимор. Смъртта му по този начин и не е оповестена, по тази причина един от най-значимите създатели на XIX в. си отива скрито, без никой да разбере и да си вземе последно довиждане с него. Грешката е поправена едвам 160 години по-късно – през 2009 година, когато в Балтимор е проведено ново по-голямо заравяне за писателя – такова, каквото заслужава. Създадена е восъчна фигура на По, а артисти влизат в ролята на негови съвременници. Присъстват негови фенове, както и редица писатели, намерили ентусиазъм в неговото творчество.

Едгар Алън По е представител на американския романтизъм и е прочут със своите злокобни разкази, изпълнени с мистериозни обрати. Считан е за основател е на детективския род в литературата, по тази причина и гибелта му буди доста съмнения. Някои литературни критици считат, че точно неговите вълнуващи и необикновени сюжети слагат основата за образуването на научната фантастика като род.

Той е първият американски публицист, който пробва да се прехранва с писане и за малко съумява – когато излиза най-хубавото му произведение " Гарванът ". През останалото време обаче изпитва съществени финансови усложнения и непрекъснато желае заеми от другари, с цел да си заплати наема. И въпреки да печели известност измежду американците и да намира съидейници в литературата, в интервала сред 1845 и 1846 година литературните кръгове го отлъчват поради връзката му с омъжена жена. Така животът на един от най-големите американски писатели потегля стремително надолу и приключва при неизяснени условия, съвсем като в книгите му.

 
Стивън Кинг: " Никой не е по-сляп от оня, който не желае да вижда "