2025: Задава се глобална криза за съхранение на данни
Глобалната сфера на данни ще се усили с 300 % до 2025 година и светът не разполага с задоволително място в „ облака “, с цел да побере „ умопомрачителното количество “ информация, написа „ Дейли мейл “.
Острото предизвестие идва от учени от Астънския университет във Англия, които се пробват да разработят проект за справяне със обстановката, който обаче не включва построяването на нови сървъри - наличните сега изразходват 1,5 % от международното електричество годишно.
За да се пребори с този проблем, екипът създава нова технология за обезпечаване на повърхности с канали с дебелина по-малка от пет нанометра, към 10 000 пъти по-малка от дебелината на човешки косъм.
Д-р Мат Дери, който управлява плана, сподели в изказване: „ Простото създаване на нови центрове за данни без възстановяване на технологиите за предпазване не е жизнеспособно решение. Все по-често се сблъскваме с риска от по този начин наречената рецесия в съхранението на данни и усъвършенстваните решения за предпазване са наложителни, с цел да сме в крайник с условията на актуалния свят. “
Светът води цифров метод на живот, който непрекъснато генерира голямо количество данни.
Според отчет на Международната корпорация за данни (МКД), “нарастващата ни взаимозависимост от данни води до безпределно разширение на размера на световната сфера на данни “.
Докладът демонстрира, че приблизителните зетабайти (ZB - мярка за потенциал за цифрово съхранение), през 2019 година са били единствено 45ZB, само че до 2025 година се чака нарастване до 175ZB.
Един зетабайт е равностоен на трилион гигабайта. За образец какъв брой огромно е това количество, си представете, че в случай че една чаша от 300 мл. е колкото 1GB, тогава по съответствие на размерите, 1ZB ще съставлява Великата китайска стена.
„ Ако бяхте в положение да съхраните цялата световна сфера на данни сега върху DVD дискове, тогава ще имате купчина от еднослойни Blu-ray дискове с височина, равняваща се на 23 пъти дистанцията до Луната или на 222 обиколки на Земята “, написа МКД в отчета.
Драматичното нарастване е неизбежно и Дери и екипът му се надяват да намерят решение, преди да изтече времето.
Д-р Амит Кумар Саркар, който неотдавна се причисли към екипа на Астънския университет, сподели: „ Ние ще използваме последните достижения в химията на полимерите като прийом за увеличение на количеството данни, които могат да бъдат съхранявани върху съответните носители.
Повишаването на успеваемостта на съществуващите технологии доста ще понижи нуждата от скъпоструващо и нездравословно за околната среда създаване на нови „ мега центрове за данни “.
През 2010 година МКД открива, че едвам 2ZB данни са основани и репликирани в международен мащаб, само че това е единствено три години, откакто “Епъл ” пусна първия си айФон и единствено една година, откакто “Самсунг ” излезе на този пазар.
Тези две устройства дадоха неправдоподобен подтик на скоростта на напредък на данните в света, която виждаме през днешния ден, написа Българска телеграфна агенция. Регистриран е необикновен скок сред 2019 година и 2020 година от 41ZB до 64,2ZB. Той се дължи на голямото количество хора, работещи от персонални устройства по време на рестриктивните мерки поради КОВИД-19.
МКД също предвижда, че 80 % от световните данни ще бъдат неструктурирани до 2025 година
