Флоренция и демоните
Гледайте „ Демоните на Да Винчи ” и след това ми кажете, че Флоренция не е елмаз или че италианците не са най-велики на света! Медичите, отпред с Лоренцо Великолепни, и мистичният облик на Леонардо те потапят в нова галактика, от която не искаш да си тръгваш.Сега ще кажете: ами то... нали е сериал, нали е измислица, а те дори и актьорите не са италианци... Не са, не са, но са чудесни, нали? И Том Райли сънувах, и Елиът Коуън сънувах. Една другарка пък е съвсем влюбена в Блейк Ритсън (граф Риарио). Повече от тях обаче свети самата Флоренция. Тя ми стана фантазия, която се сбъдна напълно скоро.
Флоренция не е град, а прекарване. Просто се потапяш във времето и забравяш всичко от ежедневния свят. Флоренция е просвета, изкуство, история, начало, възобновление, гражданска война, тя е безконечна, безкрайна. Флоренция е доста неща, които надали някой би могъл да изброи. Затова ще ви опиша какво не е Флоренция:
Флоренция не е комерсиална улица. Да, има безчет магазинчета и сергийки. Често се случва неориентирани туристи, влизайки от магазин в магазин, да се заблудят, че с това се изчерпва градът. Миризмата на кожа те омайва и няма метод да не хвърлиш едно око на прелестните чанти. Да не приказваме за дребните сувенирни книжарници, където продават милиони разнородни бележници, хартия за писма, картички и така нататък Но дано се държим съществено и да продължим към същинската част от пътешествието.
Флоренция не е място, към което би могъл да се отнесеш с неуважение. И по какъв начин другояче? В разцвета на своето ръководство Медичите са държали в банката си 60% от парите на Европа. Нормално е да оставят културно и историческо завещание, към което не може да бъде безучастен нито един човек, стъпил в този удивителен град.
Флоренция не има знак. Поне не и един единствен. Самият град е знак на цяла ера, на цялостен континент. Разбираемо, не може да се обходят всички забележителности за един ден, даже и за два не може. Започваме с катедралата “Санта Мария дел Фиоре ” (или Дуомо – всички катедрали в Италия се назовават така) и фамозния ѝ купол на Брунелески; до нея е Баптистерият, наименуван Порта към парадайса. Продължаваме с Палацо Векио – е, там са живели моите обичани Медичи, след това галерията Уфици, след това Палацо Пити, покритият мост с бижутерските магазини. Да не забравяме и къщата-музей на Данте. И още, и още...
Флоренция не е място за дребни хора, търсещи дребни удоволствия. Тя самата е гигантско парче от пъзела на международната просвета и е добре да си квалифициран душевен за тази вдъхновяваща среща.
Флоренция не е край. Тя не може да свърши, все ще намериш нещо ново, по- ново, най-ново. Ще намериш хиляди начала и нито един край.
Весела Учкунова-Даскалова е основателка на блога “Кафето, виното и кифлите... ”. На 26 година е, инженер по обучение, има близначки на 1 година и 4 месеца. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, съществени индивиди, които се занимават със зрели, съществени неща. Обича мощно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко написа, въпреки и още от ученическите си години. Първоначално – в един огромен кожен бележник, прикрит от света. След като ражда момиченцата си, взема решение, че е време наличието на бележника да стигне най-малко до близки и другари, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.
Флоренция не е град, а прекарване. Просто се потапяш във времето и забравяш всичко от ежедневния свят. Флоренция е просвета, изкуство, история, начало, възобновление, гражданска война, тя е безконечна, безкрайна. Флоренция е доста неща, които надали някой би могъл да изброи. Затова ще ви опиша какво не е Флоренция:
Флоренция не е комерсиална улица. Да, има безчет магазинчета и сергийки. Често се случва неориентирани туристи, влизайки от магазин в магазин, да се заблудят, че с това се изчерпва градът. Миризмата на кожа те омайва и няма метод да не хвърлиш едно око на прелестните чанти. Да не приказваме за дребните сувенирни книжарници, където продават милиони разнородни бележници, хартия за писма, картички и така нататък Но дано се държим съществено и да продължим към същинската част от пътешествието.
Флоренция не е място, към което би могъл да се отнесеш с неуважение. И по какъв начин другояче? В разцвета на своето ръководство Медичите са държали в банката си 60% от парите на Европа. Нормално е да оставят културно и историческо завещание, към което не може да бъде безучастен нито един човек, стъпил в този удивителен град.
Флоренция не има знак. Поне не и един единствен. Самият град е знак на цяла ера, на цялостен континент. Разбираемо, не може да се обходят всички забележителности за един ден, даже и за два не може. Започваме с катедралата “Санта Мария дел Фиоре ” (или Дуомо – всички катедрали в Италия се назовават така) и фамозния ѝ купол на Брунелески; до нея е Баптистерият, наименуван Порта към парадайса. Продължаваме с Палацо Векио – е, там са живели моите обичани Медичи, след това галерията Уфици, след това Палацо Пити, покритият мост с бижутерските магазини. Да не забравяме и къщата-музей на Данте. И още, и още...
Флоренция не е място за дребни хора, търсещи дребни удоволствия. Тя самата е гигантско парче от пъзела на международната просвета и е добре да си квалифициран душевен за тази вдъхновяваща среща.
Флоренция не е край. Тя не може да свърши, все ще намериш нещо ново, по- ново, най-ново. Ще намериш хиляди начала и нито един край.
Весела Учкунова-Даскалова е основателка на блога “Кафето, виното и кифлите... ”. На 26 година е, инженер по обучение, има близначки на 1 година и 4 месеца. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, съществени индивиди, които се занимават със зрели, съществени неща. Обича мощно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко написа, въпреки и още от ученическите си години. Първоначално – в един огромен кожен бележник, прикрит от света. След като ражда момиченцата си, взема решение, че е време наличието на бележника да стигне най-малко до близки и другари, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ