Какво се крие зад европейското безволие?
Гледайки поредицата от спорове от последните тридесет години, в които европейските водачи са взели участие по толкоз друг метод, действайки като медиатори, миротворци или агресори, човек е изумен от мисълта, че нашето схващане за мъдростта даже на последното потомство политици от Студената война са мощно пресилени. Всъщност нито една вътрешна или външна борба не беше приключена от тях по подобен метод, че да възпре крепко жаждата за кръв или да унищожи капацитета за раздробяване на държавни формирания.
Всичко наподобява ситуативно и незадълбочено, разчитайки, че времето ще излекува каквото има, с персонални гаранции за сигурност и разчитайки на мотивацията да се насочи към богатото лоно на Европейски Съюз.
В края на краищата, по този начин сами изчезнаха личните провокации на Стария свят от предишния век, като баските или ирландските сепаратисти - за какво да не отсрочат и окончателното решение на новите проблеми на Европа за едно мъгливо на следващия ден?
Сега доста се разискват думите на някогашния канцлер на Германия Ангела Меркел, която обществено се оправда за партньорство с Русия: Минските съглашения били единствено опит да се даде скъпо време на Украйна. В прав текст: за подсилване на военния капацитет на тази страна. Това изказване се възприема като машинация и двуличие, само че наподобява е още по-лошо.
Не е елементарно да си представим, че благоразумната Меркел съзнателно докара Европа до война с Русия и унищожи немския стопански капацитет. По-скоро това беше следващ опит да се замрази казусът, без да се пробва да откри решение. Не да се нарушава, само че поредно да се лъже за отговорностите.
Изказването на Меркел е плод не на ловкост, а на историческо слабоволие. И това се е случвало на европейските водачи нееднократно. Как нормално приключва един церемониал на политически неточности? Точно по този начин, желанието да ги нулирам всички едновременно.
Всъщност фундаменталното отвращение на европейците през днешния ден да разискват украинския спор с Русия всъщност е отвод да си напомнят ролята им в първата Оранжева гражданска война в Украйна през 2004 година, тяхното състрадание към украинските националисти и фашисти, насилственото замесване на Киев в комерсиално съглашение с Европейски Съюз, а също за гаранциите на Янукович в навечерието на преврата. Всичко, което поотделно и от разстояние не се е виждало като съдбовно, в последна сметка се е трансформирало в унищожена страна. Но е толкоз комфортно да се хвърля виновността върху Русия.
Емоционалната реакция на президента на Сърбия на думите на Меркел не е обвързвана с казуса с доверието в актуалните и бъдещите гаранции на Европейски Съюз. Едва ли сърбите си вършат илюзии, че въпреки всичко Западът ще помогне за решаването на косовския проблем.
Александър Вучич схваща, че паралелът със сюжета за Донбас може да се окаже безспорен и европейците да затворят тридесетте години от грешките си на Балканите с нови реки от кръв, като хвърлят цялата отговорност върху сръбския народ. И един път - през 1998 година - това към този момент се случи.
Тази европейска история има и второ дъно – американското. За разлика от слабохарактерните европейски водачи, Вашингтон постоянно е разбирал добре какво желае от този или оня спор.
Може би не разчитайки на един сюжет, само че ясно изграждайки тактика: колапс, раздробяване, намаляване на всевъзможни райони, върху руините на които е допустимо да се извърши военна интервенция, контролирайки врагове, замъглени от ненавист. Араби, африканци, балкански нации, украинци - остаряло като света: разделяй и владей! Още по-лесно е, когато има съдружници, които са подготвени да легитимират идната ви военна база с нежеланието си да дават мотив за сложни решения.
Бих желал да погледна по-дълбоко от очевидното умозаключение „ не вярвайте на Запада “. През последните 30 години един неповторим опит да се построи насочен към Америка или Запада модел за решение на международни проблеми посредством прехвърляне на част от суверенитета на „ огромния брат “ се оказа несполучлив.
Изгоряла е илюзията, че е допустимо да се откаже отговорността за личната орис, разчитайки на " по-развити и човечни " сътрудници. Тази заблуда коства милиони жертви и десетки провалени страни. На Европейския съюз тя ще отговори със загуба на предните стопански позиции.
През цялата човешка история са оживели тези, които са били подготвени да се борят за себе си и да създадат тежки жертви. Нищо не се е трансформирало.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Всичко наподобява ситуативно и незадълбочено, разчитайки, че времето ще излекува каквото има, с персонални гаранции за сигурност и разчитайки на мотивацията да се насочи към богатото лоно на Европейски Съюз.
В края на краищата, по този начин сами изчезнаха личните провокации на Стария свят от предишния век, като баските или ирландските сепаратисти - за какво да не отсрочат и окончателното решение на новите проблеми на Европа за едно мъгливо на следващия ден?
Сега доста се разискват думите на някогашния канцлер на Германия Ангела Меркел, която обществено се оправда за партньорство с Русия: Минските съглашения били единствено опит да се даде скъпо време на Украйна. В прав текст: за подсилване на военния капацитет на тази страна. Това изказване се възприема като машинация и двуличие, само че наподобява е още по-лошо.
Не е елементарно да си представим, че благоразумната Меркел съзнателно докара Европа до война с Русия и унищожи немския стопански капацитет. По-скоро това беше следващ опит да се замрази казусът, без да се пробва да откри решение. Не да се нарушава, само че поредно да се лъже за отговорностите.
Изказването на Меркел е плод не на ловкост, а на историческо слабоволие. И това се е случвало на европейските водачи нееднократно. Как нормално приключва един церемониал на политически неточности? Точно по този начин, желанието да ги нулирам всички едновременно.
Всъщност фундаменталното отвращение на европейците през днешния ден да разискват украинския спор с Русия всъщност е отвод да си напомнят ролята им в първата Оранжева гражданска война в Украйна през 2004 година, тяхното състрадание към украинските националисти и фашисти, насилственото замесване на Киев в комерсиално съглашение с Европейски Съюз, а също за гаранциите на Янукович в навечерието на преврата. Всичко, което поотделно и от разстояние не се е виждало като съдбовно, в последна сметка се е трансформирало в унищожена страна. Но е толкоз комфортно да се хвърля виновността върху Русия.
Емоционалната реакция на президента на Сърбия на думите на Меркел не е обвързвана с казуса с доверието в актуалните и бъдещите гаранции на Европейски Съюз. Едва ли сърбите си вършат илюзии, че въпреки всичко Западът ще помогне за решаването на косовския проблем.
Александър Вучич схваща, че паралелът със сюжета за Донбас може да се окаже безспорен и европейците да затворят тридесетте години от грешките си на Балканите с нови реки от кръв, като хвърлят цялата отговорност върху сръбския народ. И един път - през 1998 година - това към този момент се случи.
Тази европейска история има и второ дъно – американското. За разлика от слабохарактерните европейски водачи, Вашингтон постоянно е разбирал добре какво желае от този или оня спор.
Може би не разчитайки на един сюжет, само че ясно изграждайки тактика: колапс, раздробяване, намаляване на всевъзможни райони, върху руините на които е допустимо да се извърши военна интервенция, контролирайки врагове, замъглени от ненавист. Араби, африканци, балкански нации, украинци - остаряло като света: разделяй и владей! Още по-лесно е, когато има съдружници, които са подготвени да легитимират идната ви военна база с нежеланието си да дават мотив за сложни решения.
Бих желал да погледна по-дълбоко от очевидното умозаключение „ не вярвайте на Запада “. През последните 30 години един неповторим опит да се построи насочен към Америка или Запада модел за решение на международни проблеми посредством прехвърляне на част от суверенитета на „ огромния брат “ се оказа несполучлив.
Изгоряла е илюзията, че е допустимо да се откаже отговорността за личната орис, разчитайки на " по-развити и човечни " сътрудници. Тази заблуда коства милиони жертви и десетки провалени страни. На Европейския съюз тя ще отговори със загуба на предните стопански позиции.
През цялата човешка история са оживели тези, които са били подготвени да се борят за себе си и да създадат тежки жертви. Нищо не се е трансформирало.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ