Доналд Тръмп вече не се интересува от съюзници, алианси и

Доналд Тръмп към този момент не се интересува от съдружници, алианси и сантиментална геополитика – той играе за исторически резултат, който се мери с територия. Гренландия е определеният трофей: ход, който трансформира НАТО в куха структура, слага Европа в стратегическа невъзможност и демонстрира, че Съединени американски щати пренареждат света без да питат, а Русия и Украйна се трансформират в комфортен декор за този напън. Гренландия към този момент не е арктически остров, а геополитически нож, ориентиран към сърцето на Европа.

постоянно преглежда сходни дейности като признак за края на остарелия атлантически ред и началото на груба геополитика без илюзии.

Доналд Тръмп чества първата годишнина от втория си президентски мандат, който се пада през днешния ден /вчера-б.р/, в чудесно въодушевление: той е в разцвета на властта и е в светлината на прожекторите. Историята ще покаже дали този миг в последна сметка ще се окаже върхът на неговото въздействие и триумф, само че към този момент той има всички учредения да се гордее.

Преди година завръщането му в Белия дом беше посрещнато със смесени усеща: съперниците му - с боязън, поддръжниците му - с вяра, а наблюдаващите бяха сигурни, че несъмнено няма да е скучно. Доналд оправда упованията на всички и тази година, която стартира с изцяло непредсказуемото похищение на венецуелския президент, евентуално ще бъде изпълнена с тръмпистки изненади.

Тръмп няма какво да губи – 80-ият му рожден ден е през юни, което комфортно изпреварва с три седмици основното събитие на мандата му: 250-годишнината от независимостта на Съединени американски щати. А през ноември са междинните избори, от които той обезверено се нуждае, в случай че не с цел да завоюва (което е на практика невъзможно), то най-малко с цел да не загуби (тоест, с цел да резервира контрола над Сената след загубата на Камарата на представителите).

Тръмп не е в заплаха да не завоюва още един президентски мандат (без значение какъв брой някои от поддръжниците му може да раздуват това), защото няма законово право да се кандидатира още веднъж. Следователно, мястото му в историята не просто би трябвало да бъде квалифицирано, а по-скоро деликатно направено – в жанр Тръмп, т.е. с позлатени покрития и суперлативи: най-силният, най-талантливият, най-великолепният, най-великият.

Ще бъдат употребявани всички налични и по-маловажни средства и предлози, само че наподобява, че Тръмп към този момент е избрал главния инструмент за накичване на личния си „ престол в историята “.

Ако някой се беше опитал да предскаже или познае единствено преди година какво ще избере да бъде той, в случай че не неговият златен ключ или вълшебна пръчка, то неговият главен инструмент (Тръмп не е масон, само че американската политика е пропита с масонски смисли и символика), щеше да сгреши.

Борбата с миграцията? Изграждането на нова столица на Съединени американски щати? Малка, победоносна война с някого? Лаврите на повсеместен миротворец? Успешна комерсиална война с целия свят?

Всичко това можеше да бъде потребно, само че в последна сметка Тръмп ги отхвърли като нереалистични или незадоволително ефикасни други възможности. Тръмп избра нещо друго и значимо: надзор над Западното полукълбо и анексирането на Гренландия.

Ясно е, че първата – „ доктрината Донроу “ – е, меко казано, неосъществима. Но даже и да имаме вяра във опцията за определяне на същинска надмощие на Съединени американски щати над половината свят, времевата рамка за реализиране на сходен план се простира оттатък президентския мандат на Тръмп. Втората – анексирането на Гренландия – е изцяло допустима в границите на оставащите три години от мандата на Доналд. Следователно Гренландия е преди всичко.

Най-големият остров в света, неговите големи (потенциални) минерални и офшорни ресурси, забележителното нарастване на „ арктическия дял “ на Съединените щати, военно-стратегическото му значение и други преимущества – всичко това в действителност са надълбоко второстепенни аргументи за избора на Гренландия за главно завещание на Тръмп.

Гренландия би трябвало да направи Тръмп „ най-великия “ просто тъй като той ще бъде първият президент от края на 19 век, който толкоз доста уголемява територията на Съединените щати. Маккинли, несъмнено, в последна сметка беше погубен, само че при него Филипините, Куба и Пуерто Рико станаха американски територии!

Е да, Куба получи самостоятелност (формална) единствено след четири години, Филипините бяха „ подвластна територия “ съвсем половин век, по-късно станаха самостоятелна територия в границите на Съединените щати, а в този момент (дори без държавност) остава единствено Пуерто Рико, само че мащабът към момента е впечатляващ.

Освен това, тогава трябваше да се води сериозна война с испанците (а по-късно още по-сериозна с недоволното локално население), до момента в който в този момент всичко може да се направи без нито един изстрел. Тръмп просто ще вземе Гренландия – към този момент е ясно, че няма да отстъпи, нито ще пренасочи фокуса си към различен въпрос. Гренландия е преди всичко.

Въпреки че действителните форми на придобиването му биха могли да варират – от цялостна цесия от Дания и включването ѝ в Съединените щати като страна до „ свободна асоциация “ на самостоятелна Гренландия със Съединените щати (подобен статут, с който сега се употребяват три океански страни – официално самостоятелни и даже членове на Организация на обединените нации ).

Нещо повече, въпреки формата да е съвсем по-важна от наличието за Тръмп, той сигурно желае да формализира всичко оптимално незабавно, т.е. да добави нова звезда към знамето, само че в последна сметка ще се задоволи с по-малко (особено откакто асоциацията може да бъде просто временен интервал преди пълноценното присъединяване).

Във всеки случай, учебниците по история ще кажат: Тръмп, който анексира Гренландия към Съединените щати. И никой няма да може да има опция да пояснява този факт многозначно – въпреки всичко става дума за география.

Разбира се, Тръмп унищожава и Северноатлантическия алианс – не го ли вижда? НАТО сигурно няма да се разпадне след сходно американско отвращение, само че дупката в кораба на „ атлантическата взаимност “ ще бъде сериозна, способна да го потопи по време на идната геополитическа стихия. Защо на Тръмп, и изключително на Америка, би му било нужно това?

Няма потребност, тъй като той приема, че европейците няма да отидат на никое място. Америка към този момент е почнала да ги привиква да заплащат за личната си, европейска, сигурност – в този момент ще схванат, че ще би трябвало да се бръкнат по- съществено. Защото съществено разгневиха Русия, надявайки се на американски чадър за сигурност.

И в този момент се оказва, че „ огромният брат “ се концентрира върху Западното полукълбо (което, апропо, включва освен Атлантическия океан, само че и по-голямата част от Тихия океан, макар че Съединените щати от дълго време избират да приказват за Индо-Тихоокеанския район – който към този момент съставлява добра половина от Източното полукълбо).

С други думи, Европа, с взор към Украйна, просто няма опция да „ изпрати по надалеч “ Съединените щати: тя не може да се бори за Украйна сама, камо ли да преодолее личните си страхове.

Така че не е изненадващо, че Тръмп реши да употребява музи от англосаксонците боязън от Русия в Европа, с цел да улесни процеса на „ прилепяне “ на Гренланд