БГНЕС: Новини от България и Света
Светът навлиза в епоха на „ банкрут на водните запаси “, при която реки, езера и подземни водоносни пластове се изчерпват по-бързо, в сравнение с природата може да ги възвърне, предизвестява проучвателен институт на Организация на обединените нации.
В нов отчет на Университетския институт на Организация на обединените нации за водите, околната среда и здравето се показва, че десетилетия на несъразмерна употреба, замърсяване, екологични опустошения и климатичен напън са довели доста водни системи оттатък точката на възобновяване, което постанова въвеждането на ново разбиране.
Термините „ воден стрес “ и „ водна рецесия “ към този момент не отразяват съответно новата действителност, се споделя в разбора. Те са били дефинирани като предизвестия за бъдеще, което може да бъде избегнато, до момента в който светът към този момент е навлязъл в нов стадий.
Докладът предлага понятието „ воден банкрут “ – положение, при което дълготрайното ползване на вода надвишава наличните запаси и нанася толкоз тежки вреди на природата, че предходните равнища на възобновяване стават нереалистични. Това се демонстрира в свиването на огромните езера по света и във все по-честите случаи, при които огромни реки не доближават морето през част от годината.
Загубите на влажни зони са различен индикатор за тази наклонност – към 410 милиона хектара, повърхност съвсем колкото Европейския съюз, са изчезнали през последните пет десетилетия. Изчерпването на подземните води също е обезпокоителен знак: почти 70% от главните водоносни пластове, употребявани за питейни потребности и напояване, демонстрират дълготраен спад. Това води и до възходящ брой така наречен рецесии „ ден нула “, когато търсенето надвишава предлагането – „ градското лице “ на новата действителност.
Климатичните промени в допълнение задълбочават казуса. От 1970 година насам светът е изгубил над 30% от масата на ледниците си, което заплашва сезонните водни запаси, от които зависят стотици милиони хора.
Директорът на института и създател на отчета Каве Мадани акцентира, че следствията се следят на всички обитаеми континенти, въпреки не всяка страна поотделно да се намира във воден банкрут. По думите му това е ясно предизвестие, че е нужна фундаментална смяна в политиките.
Вместо дефицитът на вода да се преглежда като краткотраен проблем, държавните управления би трябвало да признаят действителността и да работят неотложно, с цел да предотвратят още необратими вреди. Докладът не цели обстоен лист на всички водни проблеми, а се пробва да премисли рамката, в която те се правят оценка.
Анализът стъпва върху рецензирано научно проучване, което следва да бъде оповестено в профилираното списание „ Управление на водните запаси “ и официално ще предложи дефиницията за „ воден банкрут “.
Според изпълнителния шеф на благотворителната организация „ УотърЕйд “ Тим Уейнрайт отчетът улавя „ суровата истина “, че международната водна рецесия е минала точката на невъзврат. Част от учените, които не са взели участие в правенето му, приветстват фокуса върху тематиката, само че предизвестяват, че световната картина е нееднородна и сходно резюме може да пренебрегне напредъка, реализиран на локално ниво. | БГНЕС, Агенция Франс Прес
