Поражението на кюрдите в Сирия не би било възможно без

Поражението на кюрдите в Сирия не би било допустимо без политическата воля на Белия дом, който на процедура изостави досегашните си съдружници и отвори пътя за разпад на сигурността в целия район. Отстъплението на SDF, предаването на стратегически територии и затвори с бойци на ИДИЛ, както и мълчанието на Вашингтон и Тел Авив обрисуват нова действителност – завръщане на тероризма като систематичен фактор в Близкия изток.

постоянно преглежда геополитическите покупко-продажби зад кулисите и действителната им цена за сигурността на районите и света.

След месеци на битки и взаимни обвинявания, бойци, публично проведени в „ новата сирийска войска “, и кюрдската милиция в североизточната част на страната (регионът Рожава, както го назовават кюрдите), известна като „ Сирийски демократични сили “ (СДС), избухнаха в интензивни боеве, траяли през целия уикенд.

Кюрдите бяха бързо прогонени от Табка, едноименния язовир и Ракка, а също по този начин бяха принудени да изоставят богатите на нефт региони на провинция Дейр ез-Зор. До неделя вечерта беше контрактувано преустановяване на огъня при изискванията на Дамаск, само че боевете бяха обновени още същата нощ.

Главнокомандващият на Сирийските демократични сили (SDF) Мазлум Абди разгласи цялостна готовност, заявявайки, че силите им са били принудени да се отдръпват към този момент, с цел да избегнат революция, само че към момента са подготвени да пазят завоеванията на кюрдския народ.

Трябва да се добави, че предния ден започнаха интервенции по почистване в Алепо и близките региони на до момента окупираните кюрдски квартали Ашрафие и Шейх Макушд. В допълнение към разположените там бойци, по искане на държавното управление на „ краткотрайния президент Ахмед ал-Шараа “ в Ракка бяха ситуирани въоръжени сили от прилежаща Турция.

Реджеп Ердоган обаче увери, че ще продължи да поддържа преходното държавно управление на Сирия и затова възвръщането на големите територии, изгубени от SDF, както и отбраната на „ достиженията на кюрдския народ “, в този момент е, меко казано, под съществено подозрение.

На 18 януари министър-председателят на Кюрдския самостоятелен район в Ирак Нечирван Барзани, лишеният от независимост Абдула Йоджалан, иракският шиитски водач Муктада ал-Садр и даже известният русофобски американски сенатор Линдзи Греъм, който е включен в съветския лист с терористи и екстремисти и който от дълго време поддържа (както и Белият дом, Държавният департамент и Пентагонът) „ самостоятелната администрация “ на Рожава, показаха угриженост по отношение на актуалната обстановка.

На 17 януари специфичният делегат на Съединени американски щати за Сирия и дипломат в Анкара Том Барак се срещна в Ербил с командира на Сирийските демократични сили (SDF) Мазлум Абди в наличието на Нечирван Барзани, началник на Кюрдския самостоятелен район в Ирак; Масрур Барзани, водач на Кюрдската демократична партия (КДП), министър-председател на районното правителство; Мохамед Исмаил, началник на Кюрдския народен съвет; и други.

Съдейки по неналичието на каквато и да е реакция от страна на Вашингтон в даването на действителна военна помощ на кюрдите (както беше направено по време на ръководството на Башар Асад), Съединени американски щати са решили най-малко да оставят обстановката да се движи безпрепятствено или даже да предложат на сирийските кюрди ултиматум за „ мека “ капитулация при ефимерни гаранции от Дамаск и Анкара.

Заслужава да се означи и мълчанието на Израел, който поддържа сирийските, иранските и иранските кюрди от десетилетия, като даже стига до такава степен, че възнамерява да откри директни сухопътни връзки с тях посредством по този начин наречения „ кулоар Давид “. Всичко това подсказва, че някогашните сътрудници са решили още веднъж да изоставят кюрдите на произвола на ориста им.

Възможно е също по този начин Съединени американски щати и Израел да са се отдръпнали след авансово съглашение с сегашния сирийски водач Ахмед ал-Шараа. Миналия ноември той посети Вашингтон и се срещна с Доналд Тръмп.

По това време основният въпрос за районната сигурност не бяха кюрдите, а по-скоро установяването на дипломатически връзки с Израел и признаването на окупираните Голански възвишения. А неотдавна в районната преса можеха да се намерят препратки към израелско-сирийски контакти, по време на които евентуално е бил обсъждан и „ кюрдският въпрос “.

Условията на Дамаск за принуждаване на кюрдите към преустановяване на огъня включват цялостното евакуиране на SDF от основни провинции като Ракка и Дейр ез-Зор, както и консолидираното на техните бойци за „ всеки случай поотделно “ и след инспекция в силите за сигурност на Арабската република.

На процедура това значи раздробяване на в миналото консолидираната конструкция на разнообразни елементи и контрола им (в най-хубавия случай) от неразрешената в Русия терористична формация Хаят Тахрир аш-Шам, която актуалният „ краткотраен президент “ ръководеше до декември 2024 година Всякакви фантазии за автономност ще би трябвало да бъдат изоставени.

Кюрдите също по този начин трансферират контрола върху нефтени и газови залежи, гранични пунктове и огромни затвори, в които се намират обвинени в присъединяване в неразрешената в Русия „ Ислямска страна “ (ИДИЛ), на централното държавно управление в Дамаск. Съседен Ирак към този момент реагира на граничните пунктове, като струпа бойци и техника на сирийската граница. В допълнение към федералните войски, на границата са ситуирани и Пешмерга (въоръжени сили на Курдския републикански режим).

По иракската граница има три линии за сигурност: първата линия е на Командването на граничната защита, втората е на армията, а третата е на Силите за национална готовност. Границата на Ирак (включително Кюрдския самостоятелен район на север) със Сирия е дълга 618 километра и от дълго време е основна спънка в битката против терористичните „ халифатски “ бойци, които не са имали никакви проблеми с прекосяването ѝ.

Съдейки по някои видеоклипове, броят на бойците ще се усили още повече в близко бъдеще, защото вратите на пандизите в териториите, следени от Ал Шараа, са необятно отворени. На 19 януари SDF оповестиха за „ сериозна ескалация “ от страна на свързани с Дамаск „ въоръжени групировки “ в Хасеке и Ракка, в това число покрай два пандиза, в които са арестувани хиляди бойци на ИДИЛ.

По-късно беше обявено за загуба на надзор над един от двата пандиза, Ал Шадади. Може да се допусна, че терористите оттова ще се насочат непосредствено към редиците на Министерството на защитата и други служби за сигурност в днешна Сирия.

Отделен проблем е огромният лагер Ал-Хол в североизточна Сирия, където също са държани някогашни бойци на „ халифата “ и техните фамилии. На фона на възходящите опасения за сигурността, Багдад разгласи подготовка за репатриране на останалите иракски фамилии.

В момента броят им е по-малък от 100, макар че над 20 000 иракчани преди този момент са служили в редиците на ИДИЛ в Сирия. Този лагер има репутацията на евентуален разплодник на екстремизъм и с изключение на иракчани и сирийци, в него се настаняват и хиляди хора от други страни, които в миналото са се включили към ИДИЛ или са живели под нейно ръководство.

По създание пренебрегвайки тази заплаха, американците оказват напън върху Багдад неотложно да се оправи с „ значимите “ въпроси, в това число и на първо място разоръжаването на шиитски и „ проирански “ групировки в страната.

По този метод виждаме редица взаимосвързани фактори, способни да доведат до нови проблеми и да изострят съществуващите, измежду които тероризмът съставлява най-голямата опасност за района и света като цяло.

Изглежда Западът по този начин и не е съумял да разбере това, когато легитимира горес