5 идеи за по-свежо и вълнуващо лято в града
Гледате ли морето единствено на фотография, до момента в който броите дните до идващия уикенд или до тази толкоз предстояща почивка? Да, сигурна съм, че и вие превъртате из нюс фийда си в обществените мрежи с лека злоба към всички тези, които се крият от жегата измежду вълните и блажено отпиват от ободрителен коктейл на плажния бар. Толкова го мечтаем това лято и толкоз малко и изплъзващо се ни се коства. Или най-малко на мен, в този момент, когато всичките ми приятелки са на море, а аз още не мога да стигна до него.
Затова пък взех решение, че мога да направя летните мигове в София по-свежи и занимателни. От една страна има толкоз готини концерти и фестивали, които се случват сега, а от друга – обичам тези дребни неща, с които мога да си снабдявам наслаждение. Между работата, сред графиците, сред делниците и уикендите. Освен това е задоволително да облека някоя красива ефирна пола, да я съчетавам с комфортни сандали и да сграбчи обичаната си дребна чанта. А в нея мога да нося единствено червило и телефон, тъй като откогато открих мобилното приложение за разплащане, нямам потребност от нищо друго!
Едно от моите летни бягства е спонтанният следработен пикник в някой парк , който ми е наоколо. Взимам си одеяло, някоя книга, нещо освежаващо за пиянство и се приписвам на миговете, в които към този момент се усеща прохладата на вечерта, изключително след дългите горещи дни. Така си присвоявам време за обичано нещо, което ме води на близки и далечни места, срещаме с познати и непознати лица, и в същото не съм у дома и мога да посрещна залеза на открито.
Понякога обаче обичам да се подслонявам в някои от дребните столични кина като „ Одеон “ и “Г8 “. Винаги ги избирам пред огромните зали, тъй като ми основават по-интимно прекарване с филмите, изключително тези, които могат да се гледат точно в тях – обичаното ми европейско кино. Въпреки че неотдавна гледах последния филм на Уди Алън – „ Фестивалът на Рифкин “, който малко ме разочарова. Затова пък финландският „ Туве “, отдаден на известната писателка и художничка Туве Янсон, ме изпрати с кълбо от страсти, които ме държаха дълго след финалните надписи.
През уикендите постоянно се укривам от жегата в някоя изложба , тъй като в София това лято сигурно могат да се прегледат извънредно забавни изложения. Като тази в Софийска градска художествена изложба – „ Храна: насъщност, другарство, обред “, която може да бъде посетена до 21 август. Тя изследва тематиката за храната, която излиза от подтекста на биологичната същина и се трансформира в мотив за другарство сред хората, в предмет на човешкия труд, или в неотменима част от разнообразни ритуали, обреди и обичаи. Сред творбите има творби на Иван Мърквичка, Никола Михайлов, Петър Морозов, Никола Аврамов, Антон Митов, Иван Милев, Иван Пенков, Владимир Димитров-Майстора, Бенчо Обрешков, Златю Бояджиев и други
И още...
Затова пък взех решение, че мога да направя летните мигове в София по-свежи и занимателни. От една страна има толкоз готини концерти и фестивали, които се случват сега, а от друга – обичам тези дребни неща, с които мога да си снабдявам наслаждение. Между работата, сред графиците, сред делниците и уикендите. Освен това е задоволително да облека някоя красива ефирна пола, да я съчетавам с комфортни сандали и да сграбчи обичаната си дребна чанта. А в нея мога да нося единствено червило и телефон, тъй като откогато открих мобилното приложение за разплащане, нямам потребност от нищо друго!
Едно от моите летни бягства е спонтанният следработен пикник в някой парк , който ми е наоколо. Взимам си одеяло, някоя книга, нещо освежаващо за пиянство и се приписвам на миговете, в които към този момент се усеща прохладата на вечерта, изключително след дългите горещи дни. Така си присвоявам време за обичано нещо, което ме води на близки и далечни места, срещаме с познати и непознати лица, и в същото не съм у дома и мога да посрещна залеза на открито.
Понякога обаче обичам да се подслонявам в някои от дребните столични кина като „ Одеон “ и “Г8 “. Винаги ги избирам пред огромните зали, тъй като ми основават по-интимно прекарване с филмите, изключително тези, които могат да се гледат точно в тях – обичаното ми европейско кино. Въпреки че неотдавна гледах последния филм на Уди Алън – „ Фестивалът на Рифкин “, който малко ме разочарова. Затова пък финландският „ Туве “, отдаден на известната писателка и художничка Туве Янсон, ме изпрати с кълбо от страсти, които ме държаха дълго след финалните надписи.
През уикендите постоянно се укривам от жегата в някоя изложба , тъй като в София това лято сигурно могат да се прегледат извънредно забавни изложения. Като тази в Софийска градска художествена изложба – „ Храна: насъщност, другарство, обред “, която може да бъде посетена до 21 август. Тя изследва тематиката за храната, която излиза от подтекста на биологичната същина и се трансформира в мотив за другарство сред хората, в предмет на човешкия труд, или в неотменима част от разнообразни ритуали, обреди и обичаи. Сред творбите има творби на Иван Мърквичка, Никола Михайлов, Петър Морозов, Никола Аврамов, Антон Митов, Иван Милев, Иван Пенков, Владимир Димитров-Майстора, Бенчо Обрешков, Златю Бояджиев и други
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ