Гледаме сериала Връзкии разсъждаваме над живота. Ето и втората част

Гледаме сериала " Връзки " и разсъждаваме над живота. Ето и втората част на нашите размишления във връзка някои от най-паметните реплики от кино лентата... 

“Отивам някъде, където няма да те виждам. А къщата и децата оставям на теб ” – Мика, дамата на Тони, откакто го хваща в невярност .

Анелия: “Преди да изречете нещо, когато сте гневни, пробвайте да помислите за следствията ” (Далай Лама).

Елена: Според мен децата не са инструмент в връзките сред двама души. Чувала съм за такива случаи, в които дамата си потегля, оставяйки децата, “за да види той ”, само че не ги разбирам, евентуално тъй като не съм майка.

Косара: Идеално, само че не съм сигурна за кого... Познавам много мъже, които биха се зарадвали на сходно развиване на нещата, само че и такива, които биха били прекомерно неприятно сюрпризирани.

“Искаш брака ни да завърши с бракоразвод? ” – Мика.
“По-добре с бракоразвод, в сравнение с със гибел (от старост). ” – Тони .

Анелия: Ха-ха-ха, ами да! В един миг в случай че единият се опасява да остане самичък, то е добре да намерения дали пък няма да си почине от нерви и досада и да си даде сметка, че по-скоро би трябвало да направи положително на себе си, вместо да си мисли по какъв начин ще откаже на колегата поисканата независимост – и по този начин ще се мъчат двама. А и знаем, че птичката от клетката доста постоянно се връща. Защо ли?

Елена: Ако напреднала възраст е равно на досада – да.

Левена: Аз пък си мисля, че една от главните аргументи, заради която хората остават дружно, откакто магията си е отишла, е страхът от старостта и гибелта. И в това има доста разтуха...

“Не, не, не, няма да й се извиняваш! За какво? За това, че с работата си подценява триумфа ти? За това, че плюе на желанието ти да бъдеш мъж? Ти в случай че в този момент й се извиниш, след няколко години ще й переш чорапите... Няма да правиш взаимни отстъпки. Ще се направиш, че правиш взаимни отстъпки! ” – съвет на Тони към негов пациент.

Анелия: Ми да, но не! Правим се, не се вършим – компромисите са факт. И след всеки един се успокояваме, че сме рационални хора, а не истерички и по тази причина ги вършим. Добре е да разберем, че индивидът против нас ги прави също. Защото сме по-скоро истерички, не светици...

Елена: Ами за жалост има доста мъже, които усещат мъжкото си достолепие застрашено от триумфа на дамата. Ясен сигнал, че дамата би трябвало да си стегне багажа и да потърси благополучие там, където няма толкоз първичен сексизъм.

Косара: Компромисите са част от всяка връзка. Не мисля, че в случай че признаеш грешката си, ставаш по-малко мъж, само че евентуално за мъжете това е тъкмо по този начин – не знам. Знам единствено, че не познавам доста мъже, които се извиняват. Всички избират по какъв начин и дали да се оправдават пред половинката си, в случай че са сбъркали, само че не и непосредствено. Идеята “да се правиш, че правиш взаимни отстъпки ” не е лишена от смисъл; от време на време се постанова да се подхващат сходни ходове, с цел да се избегнат непотребните спорове.Лили: Не взаимни отстъпки би трябвало да се вършат във връзките, тъй като те постоянно излизат прекомерно скъпо и на двамата. По-скоро е нужно да живеем с потребностите на другия, само че не да ги задоволяваме непременно, едвам ги разбираме, да ги одобряваме като част от същността на другия, да желаеме да ги познаем от вътрешната страна, да ги предусещаме и да демонстрираме топло разбирането си за тях, като постоянно когато са в синхрон с нашите, да ги храним с любов.

Криси: Ако един мъж приема извинението и компромиса в една връзка като симптом на уязвимост, то той сигурно страда от тежки непреодолими комплекси. А за мен няма нищо по-отблъскващо от комплексиран мъж, който се усеща застрашен от умни и сполучливи дами.

Левена: Ако една жена е огромна – като цели, упоритости, благоприятни условия – значи й би трябвало мъж, който може да одобри всичко това. Ако не го приема, значи й би трябвало различен мъж, по-голям.