Гледам я в Квартет и си мисля, че няма друга

Гледам я в " Квартет " и си мисля, че няма друга наша актриса, която да влезе толкоз добре в тази роля. Снежина е извънземна на сцена и по този въпрос две отзиви няма. След диалога с нея, си мисля, че тя и в живота е извънземна. Локомотив. Колкото и вагона да закачиш на него, скоростта няма да намалее. Пуф-паф, пуф-паф и композицията ще стигне тъкмо в точния момент на гарата.

Признава си, че като дребна е бягала от солфеж и по този начин и не го е научила. Изобщо не мога да си показва, че Снежина бяга от нещо и не става най-хубавата в делата, с които се захваща. " Нищо " - споделя тя - " Сега може би ще го науча около дребния ми наследник, който е възпитаник в Музикалното ". Снежина - възпитаник и преподавател. И обичан събеседник.
Кога те е боязън на сцената?
Като че ли за първи път изпитах боязън в " Квартет " и то да не си не помни текста. Защото в действителност беше огромно тестване и огромната сцена, и този текст, и единствено ние двамата със Захари - няма нищо друго, което да отклони вниманието от нас. Няма опция за суфльор, а и в случай че забравиш този текст на Хайнер Мюлер няма с какво да го замениш. Тогава за първи път се тормозих, че мога да не помни текст. И се случи, само че не беше съдбовно. Но в последно време повече се опасявам да не стартира да се дръзвам. Губя централизация и стартирам да се дръзвам на сцената. Това е някакъв тип защитна реакция от доста напрежение, съгласно мен. Много постоянно ми се случва, изключително в представленията с Владо Пенев.

Цялото изявление на Диана Алексиева със Снежина Петрова можете да видите на interview.to