Гледала съм един предишен филм на Аки Каурисмаки – Мъжът

Гледала съм един предходен филм на Аки Каурисмаки – „ Мъжът без минало ” (носител на огромната премия на журито в Кан), и от него знам, че това е режисьор, който търси лирика в живота на дребния човек, който от време на време в действителност е мнооого огромен.  Новият му филм „ Хавър ” затвърди това предписание, освен това по още по-небрежен и ухилен метод, без нравоучения и тежки проповеди – напряко с непостижима лекост. Филмът споделя за жителите на несъмнено най-бедния квартал на северно-френското пристанище, които се сплотяват в спасението на едно гамбонско момче. То пък инцидентно се озовава в града им до момента в който се пробва да емигрира от родината си и да стигне до Лондон, където живее  майка му. Простичко, скромно, даже некрасиво - финландецът намира хубостта не в бита, а в душата на героите си.  Истината е, че предходният филм на Каурисмаки ми направи доста по-силно усещане, само че това ни минимум не понижава качеството на този. Особено, в случай че той е първият филм на режисьора, който гледате.