Гледах се в огледалото и не можех да се позная.

...
Гледах се в огледалото и не можех да се позная.
Коментари Харесай

Възстановяване от трудна връзка

Гледах се в огледалото и не можех да се позная . Сенките под очите ми, които към този момент бях не запомнила от какъв брой време нося, измореното и измъчено изражение, което говореше толкоз ясно за всичко, което се случваше вътре в мен. Това беше станал непрекъснатият ми облик.

Нямаше почивки, нямаше смяна, нито периодично повтаряне на нюанси. Имаше дълбока дупка, в която бях изпаднала отдавна и от която излизане като че ли няма. Всичко, което усещах вътре си личеше прекомерно ясно и извън. Огорчение, болежка, виновност, яд, позор, умора…

Изключителна отмалялост от една нефункционираща връзка , на която бях посветила последната година от живота си. Знаех, че единственият излаз е на открито, и финалът беше пристигнал, само че по какъв начин щях да се възстановя от всичко това, имаше ли по какъв начин въобще да се погледна още веднъж в миналото и да видя нещо друго от сянката в огледалото?

Оказа се, че има. Процесът е муден и сложен, само че един път минал този път, човек стига до изцелението, което търси и знае, че в случай че желае да резервира себе си, не би трябвало да се връща обратно.

Така и не съумях да прекъсна всевъзможен контакт. Когато нещо ти въздейства зле, само че ти не спираш да го правиш, няма по какъв начин да очакваш да се излекуваш, нали? Само че спирането на връзка в тези връзки не беше алтернатива. Винаги едната или другата страна търсеше път към другия. И колкото и нездравословно да беше това, знаех, че няма по какъв начин да оставя нещата по този начин.

Винаги имаше предпочитание за доизясняване, за истина, за правдивост, за инспекция на действителността. Добрата вест е, че все в миналото това завършва и даже връзката да не е спряла изцяло, в случай че си поел по пътя на изцелението, в един миг тя стопира да има въздействие над теб. Това за мен е и същинското изцеление. Не спирането на всевъзможни връзки, а превъзмогването им . Защото сега, в който страстите от тях спрат да бъдат твои господари, борбата е извоювана. Трудно е, мъчение е, само че е същински допустимо. Как?

Не посредством замесестители, не посредством бягство от действителността със всевъзможни средства, а посредством време и всички действия, които могат да донесат излекуване както на тялото, по този начин и на душата. Има ги. Не алкохол, цигари, занимания и инцидентни срещи, а време уединено със себе си. Време, през което може да боли, може да царува горест и отчаяние, само че време, в което можеш да се погрижиш за себе си, болката и раните. Може да е безшумно, може да е мрачно, може да е самотно, само че минава и идва миг, в който желанието за живот се връща още веднъж.

Смяната на ситуацията е магическо средство, което също лекува тялото и душата. Носи вероятност, свежи чувства, връща тръпката към живота . Не е задоволително, резултатът може да е временен, в случай че промяната е била за малко, само че по малко и на постоянно несъмнено оказва помощ за последователното възобновяване.

Влизането в книжарница и избирането на инцидентна книга е друго магическо средство, което съм употребила не един път и по разнообразни мотиви. Довери се на случайността, на сетивата си и усети ккигата, която те зове. Повярвай ми, ще бъдеш сюрпризиран по какъв начин ще се окаже, че е тъкмо това, което си търсил.

Свързването с природата, с четирите детайла е най-силният врач на всички душевни несъответствия . Слей се с водата, свържи се със земята, наслаждавай се напразно и разреши на огъня да се възпламени още веднъж в теб и да те сгрее. Не от някой различен, а ти самият си набави по този начин нужната топлота, тъй като я имаш, тъй като я носиш, единствено би трябвало да я запалиш.

Днес още веднъж заставам пред огледалото. Сенките ги няма, лицето ми е по-свежо, по-усмихнато и приветливо. Отново има мекост и естетика. Наспивам се, стопирах да се събуждам и още веднъж намирам аргументи да се любувам на живота . Причината? Започнах да се изучавам на прочувствена самостоятелност. Не я диря трепетно в никой и нищо, набирам си я сама. Уча се да пребивавам още веднъж, този път същински и пълноценно.

Най-големият ми урок от една сложна връзка, цената, която трябваше да платя.

Още забавни текстове на създателя може да откриете на facebook.com/mumsfirstdiary

Източник: diana.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР