Гледах филма Албърт Нобс“ само за да видя дали в

Гледах кино лентата „ Албърт Нобс “ единствено с цел да видя дали в него има друго впечатляващо, като се изключи че Глен Клоуз играе мъж, за което даже е номинирана за Оскар. Оказа се, че друго няма.

Действието се развива през деветнадесети век, когато Албърт Нобс, чието женско име по този начин и не разбираме, работи като иконом в дъблински хотел и събира всяко пени от бакшишите, с цел да си купи някой ден личен дребен бизнес и да заживее като самостоятелен човек. По същата скица той отделя и по някой шилинг, с който да си купи жена, която да му прави компания – за задачата се подмазва с дребни дарове на една от камериерките. Именно тя – Мия Васиковска – е единственото живо създание във кино лентата. Глен Клоуз, която прочее въобще не наподобява на мъж, а по-скоро на извънземно-хермафродит, играе човек освен с неустановен пол, само че и с изцяло неопределени страсти, усеща и мисли. Жестовете и мимиките й са по този начин премерени, че наподобяват изцяло несъществуващи и тя е статична като кукла от самото начало, тъй че просто нямаше по какъв начин да схвана какво споделя тази история. Съчувствие? Съжаление? Смирение? Не почувствах нищо от това. Единственото ясно обръщение на кино лентата е, че никоя цел не си коства да жертваме себе си и че мизерният живот в никакъв случай няма да се изплати, даже и с най-красивата фантазия. Това обаче е прекомерно обикновено, с цел да му се посвети цялостен филм, а Глен Клоуз наподобява не може да му придаде смисъл. Нито пол.