АЛСИБ: как изглеждат летищата от наем-заем днес
Главното въздушно трасе за транспорт на самолети от Съединени американски щати до Съюз на съветските социалистически републики по съглашението „ наем-заем “ е намерено през 1942 година.
Какво е останало през днешния ден от тези летища, издигнати във безконечната заледеност на Сибир?
Архивна фотография
Въздушното трасе Аляска-Сибир е основано за транспорт на бойни самолети и товари от Съединени американски щати в Съюз на съветските социалистически републики по контракта „ наем-заем “. Маршрутът му е дълъг 6500 км, от които 5000 км минават през територията на Съветския съюз. Той е доста тежък: безлюдната тундра на Чукотка и непроходимата тайга на Сибир, мощни насрещни ветрове, диви мразове, безконечна заледеност. И в тези условия са издигнати и реконструирани 16 летища, посредством които на фронта са закарани съвсем 8000 самолета. Тези летища по-късно служат и за цивилен цели.
1. Уелкал, Чукотски самостоятелен окръг
Архивна фотография
Първото летище е издигнато в дребното ескимоско село Уелкал (в превод „ челюстите на кита “) на брега на Берингово море. Строителството на летището лишава единствено няколко седмици – от средата на август до края на септември 1942 година. За това време са разтоварени 12 парахода, които придвижват строителни материали, гориво и храна. Около ескимоските домове бързо изникват икономически постройки, яранги с укрепени стени от шперплат и има дори и трапезария.
Сергей Фадеичев/ТАСС
През август 2022 година по случай 80-годишнината от трасето „ Аляска-Сибир “ в Уелкал е открит монумент на починалите по време на полетите летци.
Летището престава да се употребява през 1980-те. В селото, където през днешния ден живеят 200 души, може да се стигне с постоянни автобуси с хеликоптер от близкото село Егвекинот.
2. Марково, Чукотски самостоятелен окръг
Архивна фотография
От Уелкал до Сеймчан (едно от главните летища в Алсиб) дистанцията е съвсем 1500 км над съвсем безлюдните Чукотка и Колима. По средата на маршрута вземат решение да построят запасно летище в село Марково. Почвата тук е доста мека и се постанова да бъде укрепена с пясък и трошляк. Днес тук е построена нова писта и постройката на летището е ремонтирана. Марково е много огромно село – тук живеят над 700 души и летището го свързва с другите села в региона.
Legion Media
3. Омолон, Чукотски самостоятелен окръг
Запасното летище на към 500 км от Марково е издигнато през 1942 година. Първоначално тук има единствено еленовъдски бригади. Село Оломон се появява за обслужване на летище Алсиб.
Днес в Оломон живеят 600 души и летището е единствената им целогодишна връзка с останалите обитаеми места. Няколко пъти месечно има самолети до Магадан и Кепервеем (село в Чукотка), а хеликоптерите доставят артикули на еленовъдите.
4. Сеймчан, Магаданска област
Архивна фотография
Отсечката от Сеймчан до Якутск е най-сложният от всички направления, защото той минава освен над вулканични хълмове и гори, само че и над така наречен „ полюси на студа “ в региона на Оймякон. Летището, издигнато през 1942 година, е доста извънредно. Дървената постройка наподобява на баснословен съветски терем.
След войната и доникъде на 1980-те Сеймчан се употребява интензивно от локалните авиолинии. Днес популацията на селото е намаляло неведнъж (през 1991 година тук живеят 10 000 души, а през днешния ден те са единствено 2000). Намалял е и броят на полетите. Но самолетите към момента летят до Магадан. Сградата на летището е приета за обект на културното завещание.
5. Сусуман, Магаданска област
Архивна фотография
Първото летище край град Сусуман е издигнато още в средата на 1930-те години, когато тук действа база на геолози. През 1942 година летището е преместено по-близо до обитаемото място и е приспособено за потребностите на АЛСИБ. В това време то е известно като Берельох, защото до него минава едноименната река. Летните условия в този регион били доста рискови: непрекъснато има мъгли и гъсти облаци.
Правителство на Магаданска област
След войната то се употребява като районно летище до 1998 година, след това е закрито, само че през 2012 година тук още веднъж стартират да летят самолети от Магадан. През 2019 година летището в Сусуман получава и нова постройка.
6. Оймякон, Якутия
Архивна фотография
Село Оймякон в източната част на Якутия е най-студеното място в Русия, където температурата през зимата постоянно пада до под 50 градуса. Летище „ Томтор “ край Оймякон се появява през септември 1942 година. Голяма част от служащите, които го строят, са пандизчии и някои от тях остават да работят в летището и след освобождението си.
Getty Images
Днес в селото живеят към 500 души, само че летището продължава да работи и свързва селото с Якутск, столицата на района. Оймякон е трансформирал рисковия мраз в своя забележителност и тук идват към 1000 туристи годишно, като множеството от тях посещават мястото точно през зимата.
7. Хандига, Якутия
Гугъл Maps
През есента на 1942 година край село Хандига е издигната първата писта. Но още през идващото лято тя е погълната от тресавище – такива са почвите тук. Налага се незабавно да се търси друго място за строителство и е определено село Теплий ключ на към 75 км от Хандига. Още през ноември 1943 година е открита пистата. Летището се употребява за доставка на ресурси в годините на войната.
Още през 1950-те стартират да се одобряват и цивилен полети, интензивно да се строят нови жилищни здания, клубове, развива се инфраструктурата. Днес летището се реконструира. В покрайнината му живеят към 6000 души.
8. Якутск, Якутия
Архивна фотография
Това летище е едно от най-старите в Русия. Открито е при започване на 1930-те. Първоначално то свързва столицата на Якутия с геоложките бази, а през 1942 година става основно летище по трасето на АЛСИБ. След Великата отечествена война доста водачи, работещи по това трасе, минават на работа в гражданската авиация на Якутск.
Валерий Шарифулин/ТАСС
Днес летището в Якутск е освен най-голямото, построено върху безконечната заледеност (в самия град живеят към 350 000 души), само че и единственият в света полигон за изпитване на авиотехника в рисков мраз.
9. Киренск, Иркутска област
Архивна фотография
Самият Киренск е древен сибирски град, учреден през 1630 година на река Лена. Тук живеят непрекъснато към 12 000 души. През 1942 година покрай извършвам кражба съвсем напълно с ръчен труд е издигнато главното летище в Алсиб.
Мемориал Аляска-Сибир в гр. Киренск
Днес то се употребява за връзка с Иркутск и отдалечените обитаеми места в региона.
10. Красноярск
Архивна фотография
Последната права – от Киренск до Красноярск, е дълга 960 км и минава над тайгата. Авиотранспорт в Красноярск, най-големия сибирски град, има още от края на 1920-те, само че летището за полети по съглашението „ наем-заем “ се постанова да се построи от нулата.
Андрей Самсонов/ТАСС
На летището има две бетонни писти, четири хангара за самолетите, хранилища и гаражи. Веднага след войната тук стартира да се строи чакалня за гражданската авиация, която приема самолети от целия Съюз на съветските социалистически републики. С времето градът се разраства и през 1970-те летището се оказва измежду жилищните квартали. През 1980 година в Красноярск е намерено ново огромно летище на 27 км от града, което работи и до през днешния ден. На мястото на остарялото летище през днешния ден е открит Площад на героите на АЛСИБ.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Какво е останало през днешния ден от тези летища, издигнати във безконечната заледеност на Сибир?
Архивна фотография
Въздушното трасе Аляска-Сибир е основано за транспорт на бойни самолети и товари от Съединени американски щати в Съюз на съветските социалистически републики по контракта „ наем-заем “. Маршрутът му е дълъг 6500 км, от които 5000 км минават през територията на Съветския съюз. Той е доста тежък: безлюдната тундра на Чукотка и непроходимата тайга на Сибир, мощни насрещни ветрове, диви мразове, безконечна заледеност. И в тези условия са издигнати и реконструирани 16 летища, посредством които на фронта са закарани съвсем 8000 самолета. Тези летища по-късно служат и за цивилен цели.
1. Уелкал, Чукотски самостоятелен окръг
Архивна фотография
Първото летище е издигнато в дребното ескимоско село Уелкал (в превод „ челюстите на кита “) на брега на Берингово море. Строителството на летището лишава единствено няколко седмици – от средата на август до края на септември 1942 година. За това време са разтоварени 12 парахода, които придвижват строителни материали, гориво и храна. Около ескимоските домове бързо изникват икономически постройки, яранги с укрепени стени от шперплат и има дори и трапезария.
Сергей Фадеичев/ТАСС
През август 2022 година по случай 80-годишнината от трасето „ Аляска-Сибир “ в Уелкал е открит монумент на починалите по време на полетите летци.
Летището престава да се употребява през 1980-те. В селото, където през днешния ден живеят 200 души, може да се стигне с постоянни автобуси с хеликоптер от близкото село Егвекинот.
2. Марково, Чукотски самостоятелен окръг
Архивна фотография
От Уелкал до Сеймчан (едно от главните летища в Алсиб) дистанцията е съвсем 1500 км над съвсем безлюдните Чукотка и Колима. По средата на маршрута вземат решение да построят запасно летище в село Марково. Почвата тук е доста мека и се постанова да бъде укрепена с пясък и трошляк. Днес тук е построена нова писта и постройката на летището е ремонтирана. Марково е много огромно село – тук живеят над 700 души и летището го свързва с другите села в региона.
Legion Media
3. Омолон, Чукотски самостоятелен окръг
Запасното летище на към 500 км от Марково е издигнато през 1942 година. Първоначално тук има единствено еленовъдски бригади. Село Оломон се появява за обслужване на летище Алсиб.
Днес в Оломон живеят 600 души и летището е единствената им целогодишна връзка с останалите обитаеми места. Няколко пъти месечно има самолети до Магадан и Кепервеем (село в Чукотка), а хеликоптерите доставят артикули на еленовъдите.
4. Сеймчан, Магаданска област
Архивна фотография
Отсечката от Сеймчан до Якутск е най-сложният от всички направления, защото той минава освен над вулканични хълмове и гори, само че и над така наречен „ полюси на студа “ в региона на Оймякон. Летището, издигнато през 1942 година, е доста извънредно. Дървената постройка наподобява на баснословен съветски терем.
След войната и доникъде на 1980-те Сеймчан се употребява интензивно от локалните авиолинии. Днес популацията на селото е намаляло неведнъж (през 1991 година тук живеят 10 000 души, а през днешния ден те са единствено 2000). Намалял е и броят на полетите. Но самолетите към момента летят до Магадан. Сградата на летището е приета за обект на културното завещание.
5. Сусуман, Магаданска област
Архивна фотография
Първото летище край град Сусуман е издигнато още в средата на 1930-те години, когато тук действа база на геолози. През 1942 година летището е преместено по-близо до обитаемото място и е приспособено за потребностите на АЛСИБ. В това време то е известно като Берельох, защото до него минава едноименната река. Летните условия в този регион били доста рискови: непрекъснато има мъгли и гъсти облаци.
Правителство на Магаданска област
След войната то се употребява като районно летище до 1998 година, след това е закрито, само че през 2012 година тук още веднъж стартират да летят самолети от Магадан. През 2019 година летището в Сусуман получава и нова постройка.
6. Оймякон, Якутия
Архивна фотография
Село Оймякон в източната част на Якутия е най-студеното място в Русия, където температурата през зимата постоянно пада до под 50 градуса. Летище „ Томтор “ край Оймякон се появява през септември 1942 година. Голяма част от служащите, които го строят, са пандизчии и някои от тях остават да работят в летището и след освобождението си.
Getty Images
Днес в селото живеят към 500 души, само че летището продължава да работи и свързва селото с Якутск, столицата на района. Оймякон е трансформирал рисковия мраз в своя забележителност и тук идват към 1000 туристи годишно, като множеството от тях посещават мястото точно през зимата.
7. Хандига, Якутия
Гугъл Maps
През есента на 1942 година край село Хандига е издигната първата писта. Но още през идващото лято тя е погълната от тресавище – такива са почвите тук. Налага се незабавно да се търси друго място за строителство и е определено село Теплий ключ на към 75 км от Хандига. Още през ноември 1943 година е открита пистата. Летището се употребява за доставка на ресурси в годините на войната.
Още през 1950-те стартират да се одобряват и цивилен полети, интензивно да се строят нови жилищни здания, клубове, развива се инфраструктурата. Днес летището се реконструира. В покрайнината му живеят към 6000 души.
8. Якутск, Якутия
Архивна фотография
Това летище е едно от най-старите в Русия. Открито е при започване на 1930-те. Първоначално то свързва столицата на Якутия с геоложките бази, а през 1942 година става основно летище по трасето на АЛСИБ. След Великата отечествена война доста водачи, работещи по това трасе, минават на работа в гражданската авиация на Якутск.
Валерий Шарифулин/ТАСС
Днес летището в Якутск е освен най-голямото, построено върху безконечната заледеност (в самия град живеят към 350 000 души), само че и единственият в света полигон за изпитване на авиотехника в рисков мраз.
9. Киренск, Иркутска област
Архивна фотография
Самият Киренск е древен сибирски град, учреден през 1630 година на река Лена. Тук живеят непрекъснато към 12 000 души. През 1942 година покрай извършвам кражба съвсем напълно с ръчен труд е издигнато главното летище в Алсиб.
Мемориал Аляска-Сибир в гр. Киренск
Днес то се употребява за връзка с Иркутск и отдалечените обитаеми места в региона.
10. Красноярск
Архивна фотография
Последната права – от Киренск до Красноярск, е дълга 960 км и минава над тайгата. Авиотранспорт в Красноярск, най-големия сибирски град, има още от края на 1920-те, само че летището за полети по съглашението „ наем-заем “ се постанова да се построи от нулата.
Андрей Самсонов/ТАСС
На летището има две бетонни писти, четири хангара за самолетите, хранилища и гаражи. Веднага след войната тук стартира да се строи чакалня за гражданската авиация, която приема самолети от целия Съюз на съветските социалистически републики. С времето градът се разраства и през 1970-те летището се оказва измежду жилищните квартали. През 1980 година в Красноярск е намерено ново огромно летище на 27 км от града, което работи и до през днешния ден. На мястото на остарялото летище през днешния ден е открит Площад на героите на АЛСИБ.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ