Главният секретар на МВнР на Гърция в специално интервю за БНТ
Главният секретар на Министерство на външните работи на Гърция по въпроса на гръцките общности в чужбина и обществената дипломация Янис Хрисулакис даде особено изявление за Българска национална телевизия пред Аделина Радева.
Как гръцките общности по света се трансформират в най-хубавите посланици на страната в чужбина? И по какъв начин във времена на пандемия се сортират посланията, посредством които Гърция доближава до всяко кътче на света и чака своите посетители? И още: започва нова, атрактивна и безвъзмездна платформа за проучване на гръцки език от чужденци.
Ето какво сподели Янис Хрисулакис:
Г-н Хрисулакис, Бих желала да поговорим за това по какъв начин оползвотворявате механизмите на обществената дипломация като инструмент за представянето на страната ви в чужбина. Тази тематика е изключително значима, изключително в изискванията на пандемия.
Сред компетенциите на Главния секретариат за гърците в чужбина и обществена дипломация на Министерство на външните работи са и службите за обществена дипломация, като някои от тях са към посолствата, други към консулските служби, а трети са независими звена в доста градове по света. По този метод имаме опцията да чуваме какво се споделя за Гърция в целия свят, да научим какво споделят медиите за нас по тематики, които ни интересуват, както и да сътворяваме наша публика, тъй че да представяме гръцките позиции или отговорите ни на това, което се популяризира като информация в средствата за всеобщо осведомление.
В същото време обаче, „ тежката артилерия “, „ локомотивът “, движещата мощ на Гърция е културата и заради това водим и така наречен културна дипломация. На наша страна имаме освен гърци, имаме и другари на Гърция-филелинисти и точно посредством тях имаме опцията да предаваме посланията си. Комуникирали сме доста такива послания изключително в последно време, тъй като тази година означаваме 200-годишнината от гръцката гражданска война за самостоятелност от 1821 година и в тази връзка организирахме голям брой начинания и събития в региона на обществената дипломация. В тази връзка бих желал да благодаря на българското държавно управление за осветяването на Националния замък на културата в София в цветовете на нашето национално знаме. Ако си спомняте, във връзка националния празник на страната ми осветихме доста емблематични здания и монументи на културата по света.
Осветихме постройката на операта в Сидни и здания в Мюнхен в Германия, осветихме и посолствата ни по целия свят и Националната библиотека в Уругвай, тъй че използваме инструментите на обществената дипломация, с цел да развием и разпространяваме по света на по този начин да се каже запазената марка „ Гърция “.
Разбира се, тази година е особена заради годишнината от гръцкото въстание за самостоятелност, само че бих желала да се спрем на посланията, които избирате всяка година и които се отнасят и до туризма. Как избирате какво да визиите всяка година?
Вижте, през последната година и половина нещата стоят по по-различен метод. Появи се пандемията, която сложи на тестване целия свят и по тази причина трябваше да се променим и да се приспособяваме. Трябваше да споделяме цифрово с целия свят. Бяхме се погрижили за някои неща и авансово. Успоредно с това обаче направихме и доста други начинания, защото задачата ни е да поддържаме връзка. Не забравяйте, че ние сме Главен секретариат за гърците и гръцките общности в чужбина и желаеме да въвлечем в това и нашите сънародници, ние желаеме да ги свържем с родината, с Гърция и въпреки това да се възползваме от огромните благоприятни условия, които съществуват. Така посланията ни имат постоянно връзка с настоящото състояние.
Българите в чужбина също са доста. Преди всичко те са най-големият вложител, тъй като изпращат много пари на роднините си в страната. Как съумяват гърците в чужбина да бъдат самобитни посланици на Гърция в чужбина? По какъв метод си сътрудничат в вас по тези въпроси?
Ние в действителност направихме една изключителна акция за нашите сънародници в чужбина. Имаме към този момент две обособени да ги назовем генерации. Едното е остарялото потомство на нашите сънародници-емигранти, а другото е обвързвано с явлението на така наречен приключването на мозъци. Ние работим в тясно съдействие с всички тях, вършим доста постоянно срещи по видеоконферентна връзка, съвсем всеки ден организираме видеоконференции и обсъждаме разнообразни въпроси. Изграждаме мрежи от емигранти и ги осведомяваме за протичащото се в Гърция, за това какво положително се случва тук, осведомяваме ги за настоящото законодателство. Например, за поколението, обвързвано с приключването на мозъци в този момент има данъчни тласъци при завръщането им в Гърция, има и разнообразни финансови тласъци, има други отстъпки и удобства. Т.е. подтиква се завръщането на поколението, обвързвано с приключването на мозъци, което е едно доста значимо потомство. Това са образовани младежи, които са голям човешки капитал и съставляват сериозен човешки запас за страната ни. Информираме всички тях, изградихме мрежи.
Ще се спра единствено на някои от ограниченията. Организирахме събитие, в което участваха 100 лекари-емигранти от 25 страни. Всички те са доста значими в страните си. Напр. измежду тях беше Алберт Бурла, който е от гръцки генезис и е основен изпълнителен шеф на Pfizer, Джордж Янкопулос от фармацевтичната компания, основала лекарството с моноклоналните антитела за ковид, а преди и за Ebola, беше Мене Пангалос от AstraZeneca. Ние събираме всички тях, те се срещат, могат да обменят опит и всичко това носи добавена стойност за Гърция. Затова организираме нашите емигранти, събираме ги, беседваме. Друг образец е полемиката с Гръцката научна асоциация по биология на Съединени американски щати. Повечето от тях са професори от Харвард и имаме поредност от лекции, наречени „ Запознайте се с експертите ", където образци за сполучливи гърци се дават на по-младите В същото време контактуваме с доста вложители, които не са безусловно гърци. Не забравяйте, че Майкрософт се подготвени да влагат в Гърция в създаване на центрове за данни. Това ще докара до връщане на хора в страната, които ще обслужват тези центрове. Така че ние организираме срещи и конференции, вършим мрежи и по-късно ги осведомяваме и използваме човешките запаси, само че също по този начин и насърчаваме вложенията.
Като засегнахте тематиката в вложенията, желая да Ви попитам кой е най-големият тласък за един вложител да пристигна в страната? Добрата дипломация, която вършиме, положителната икономическа среда или политическата непоклатимост?
Мисля, че и трите дружно. Първо, ще Ви кажа за мотивациите и ще Ви дам един доста добър образец. През последните месеци в Гърция се разви доста мощно дипломацията, обвързвана с киноиндустрията. Бях на о-в Спецес и Даниел Крейг, добре познатият ни артист от филмите за Джеймс Бонд, снимаше там. В атинския квартал Кукаки и други региони на Атина се снима филм за живота на баскетболиста Янис Адетокумбо. Така че имаме доста тласъци да дойдат тези продукции. Стимул номер едно, обвързван със законодателството е така наречен Cash Back, т.е. тези, които влагат в снимането на кино продукция в Гърция, получават назад избран % от инвестицията си. Друг тласък е Tax Relief. T.e. aко компанията, която основава дадена кинопродукция, се откри в Гърция за избран интервал от време, то тя се възползва от доста отстъпки при разноските си. Така всичко това е мотивация. Освен това в страната съществува политическа непоклатимост, която в този момент се усеща и е забележима на всички места.
И един огромен мост, към това, което казвате, е гръцкият език. Всички, които знаят гръцки език са гърци, както споделят античните мислители. Платформата “Sta ellinika “ (бел. прев. „ На гръцки “) съставлява един нов метод на преподаване, който оферирате. Моля Ви да ни разкажете в този момент малко повече по тематиката, тъй като, доколкото знам в България много хора желаят да научат гръцки език.
Ние имаме вяра, а и мисля, че всички имат вяра, че гръцкият език е едно значимо средство за просвета. Евангелията са написани на гръцки език. Хиляди думи от региона на медицината са с генезис гръцкия език. Той дава хиляди думи и в региона на математиката. Така че ние имаме центрове за гръцки език и гръцки проучвания на доста места по света. Имаме към 350 центъра по целия свят, в които се преподава гръцки, а в стратегиите на доста задгранични университети е залегнало преподаване на гръцки. Ето за какво честваме на 9 февруари, когато се отбелязва Международният ден на гръцкия език. Ние го установихме като ден на гръцкия език, с цел да го създадем световен и да го отпразнуваме по целия свят. В същото време Ви благодаря, че ми дадохте опцията да ви опиша за платформата „ На гръцки " („ Sta ellinika “). Това е платформа, която е наша самодейност, на Главния секретариат за гърците в чужбина и обществена дипломация, осъществена в съдействие с фондация „ Ставрос Ниархос “ и по-специално Центъра за гръцки проучвания към университета „ Саймън Фрейзър “ в канадския град Ванкувър. Това е платформа за образование по гръцки език, ориентирана най-вече към англоезични деца, т.е. деца, които са израснали в англоезична среда, и е направена благодарение на финансиране от фондация " Ставрос Ниархос ". Чрез платформата може да преподава гръцки език, гръцка митология, гръцка просвета по метод, непосредствен до децата посредством рисунки и разнообразни истории. Успехът ѝ е обезпечен, тъй като е измерим - имаме към този момент над 30 000 визити дневно от възпитаници от 118 страни. Платформата към този момент е призната от всички учебни заведения в Северна Америка и Канада. От 1 септември тя е формален учебен инструмент посредством Архиепископията на Северна Америка, воден от нашия архиепископ Елпидофорос. Имаме чудесно съдействие, тъй че можем да въведем платформата от идната година в британските и австралийските учебни заведения.
Започнахме и още една самодейност. Не желаем платформата да бъде ориентирана единствено към англоговорящи деца, а последователно ще я разтеглим и към всички езици. На 1 септември проработи нейната версия за испаноезични и португалоезични деца. Така че платформата ще пътува из Латинска Америка и ще я публикуваме на други езици, т.е. идващите стъпки ще бъдат ориентирани към деца, които са в Индия и са родени в среда, в която техният майчин език е индийският, а самите те желаят да научат гръцки. Същото важи и за Китай. Малко по малко ще покрием цялата планета. Не се обръщаме единствено към деца на емигранти, а към такива, които желаят да научат гръцки език.
Побързайте с българския, тъй като и ние демонстрираме интерес!
Защо не? Давате ми отлична концепция и мисля да я употребявам!
Благодаря Ви за това изявление.
Благодаря Ви и аз доста, защото ми дадохте опция да споделям както със сънародниците ми, по този начин и с всички наши другари в България.
Как гръцките общности по света се трансформират в най-хубавите посланици на страната в чужбина? И по какъв начин във времена на пандемия се сортират посланията, посредством които Гърция доближава до всяко кътче на света и чака своите посетители? И още: започва нова, атрактивна и безвъзмездна платформа за проучване на гръцки език от чужденци.
Ето какво сподели Янис Хрисулакис:
Г-н Хрисулакис, Бих желала да поговорим за това по какъв начин оползвотворявате механизмите на обществената дипломация като инструмент за представянето на страната ви в чужбина. Тази тематика е изключително значима, изключително в изискванията на пандемия.
Сред компетенциите на Главния секретариат за гърците в чужбина и обществена дипломация на Министерство на външните работи са и службите за обществена дипломация, като някои от тях са към посолствата, други към консулските служби, а трети са независими звена в доста градове по света. По този метод имаме опцията да чуваме какво се споделя за Гърция в целия свят, да научим какво споделят медиите за нас по тематики, които ни интересуват, както и да сътворяваме наша публика, тъй че да представяме гръцките позиции или отговорите ни на това, което се популяризира като информация в средствата за всеобщо осведомление.
В същото време обаче, „ тежката артилерия “, „ локомотивът “, движещата мощ на Гърция е културата и заради това водим и така наречен културна дипломация. На наша страна имаме освен гърци, имаме и другари на Гърция-филелинисти и точно посредством тях имаме опцията да предаваме посланията си. Комуникирали сме доста такива послания изключително в последно време, тъй като тази година означаваме 200-годишнината от гръцката гражданска война за самостоятелност от 1821 година и в тази връзка организирахме голям брой начинания и събития в региона на обществената дипломация. В тази връзка бих желал да благодаря на българското държавно управление за осветяването на Националния замък на културата в София в цветовете на нашето национално знаме. Ако си спомняте, във връзка националния празник на страната ми осветихме доста емблематични здания и монументи на културата по света.
Осветихме постройката на операта в Сидни и здания в Мюнхен в Германия, осветихме и посолствата ни по целия свят и Националната библиотека в Уругвай, тъй че използваме инструментите на обществената дипломация, с цел да развием и разпространяваме по света на по този начин да се каже запазената марка „ Гърция “.
Разбира се, тази година е особена заради годишнината от гръцкото въстание за самостоятелност, само че бих желала да се спрем на посланията, които избирате всяка година и които се отнасят и до туризма. Как избирате какво да визиите всяка година?
Вижте, през последната година и половина нещата стоят по по-различен метод. Появи се пандемията, която сложи на тестване целия свят и по тази причина трябваше да се променим и да се приспособяваме. Трябваше да споделяме цифрово с целия свят. Бяхме се погрижили за някои неща и авансово. Успоредно с това обаче направихме и доста други начинания, защото задачата ни е да поддържаме връзка. Не забравяйте, че ние сме Главен секретариат за гърците и гръцките общности в чужбина и желаеме да въвлечем в това и нашите сънародници, ние желаеме да ги свържем с родината, с Гърция и въпреки това да се възползваме от огромните благоприятни условия, които съществуват. Така посланията ни имат постоянно връзка с настоящото състояние.
Българите в чужбина също са доста. Преди всичко те са най-големият вложител, тъй като изпращат много пари на роднините си в страната. Как съумяват гърците в чужбина да бъдат самобитни посланици на Гърция в чужбина? По какъв метод си сътрудничат в вас по тези въпроси?
Ние в действителност направихме една изключителна акция за нашите сънародници в чужбина. Имаме към този момент две обособени да ги назовем генерации. Едното е остарялото потомство на нашите сънародници-емигранти, а другото е обвързвано с явлението на така наречен приключването на мозъци. Ние работим в тясно съдействие с всички тях, вършим доста постоянно срещи по видеоконферентна връзка, съвсем всеки ден организираме видеоконференции и обсъждаме разнообразни въпроси. Изграждаме мрежи от емигранти и ги осведомяваме за протичащото се в Гърция, за това какво положително се случва тук, осведомяваме ги за настоящото законодателство. Например, за поколението, обвързвано с приключването на мозъци в този момент има данъчни тласъци при завръщането им в Гърция, има и разнообразни финансови тласъци, има други отстъпки и удобства. Т.е. подтиква се завръщането на поколението, обвързвано с приключването на мозъци, което е едно доста значимо потомство. Това са образовани младежи, които са голям човешки капитал и съставляват сериозен човешки запас за страната ни. Информираме всички тях, изградихме мрежи.
Ще се спра единствено на някои от ограниченията. Организирахме събитие, в което участваха 100 лекари-емигранти от 25 страни. Всички те са доста значими в страните си. Напр. измежду тях беше Алберт Бурла, който е от гръцки генезис и е основен изпълнителен шеф на Pfizer, Джордж Янкопулос от фармацевтичната компания, основала лекарството с моноклоналните антитела за ковид, а преди и за Ebola, беше Мене Пангалос от AstraZeneca. Ние събираме всички тях, те се срещат, могат да обменят опит и всичко това носи добавена стойност за Гърция. Затова организираме нашите емигранти, събираме ги, беседваме. Друг образец е полемиката с Гръцката научна асоциация по биология на Съединени американски щати. Повечето от тях са професори от Харвард и имаме поредност от лекции, наречени „ Запознайте се с експертите ", където образци за сполучливи гърци се дават на по-младите В същото време контактуваме с доста вложители, които не са безусловно гърци. Не забравяйте, че Майкрософт се подготвени да влагат в Гърция в създаване на центрове за данни. Това ще докара до връщане на хора в страната, които ще обслужват тези центрове. Така че ние организираме срещи и конференции, вършим мрежи и по-късно ги осведомяваме и използваме човешките запаси, само че също по този начин и насърчаваме вложенията.
Като засегнахте тематиката в вложенията, желая да Ви попитам кой е най-големият тласък за един вложител да пристигна в страната? Добрата дипломация, която вършиме, положителната икономическа среда или политическата непоклатимост?
Мисля, че и трите дружно. Първо, ще Ви кажа за мотивациите и ще Ви дам един доста добър образец. През последните месеци в Гърция се разви доста мощно дипломацията, обвързвана с киноиндустрията. Бях на о-в Спецес и Даниел Крейг, добре познатият ни артист от филмите за Джеймс Бонд, снимаше там. В атинския квартал Кукаки и други региони на Атина се снима филм за живота на баскетболиста Янис Адетокумбо. Така че имаме доста тласъци да дойдат тези продукции. Стимул номер едно, обвързван със законодателството е така наречен Cash Back, т.е. тези, които влагат в снимането на кино продукция в Гърция, получават назад избран % от инвестицията си. Друг тласък е Tax Relief. T.e. aко компанията, която основава дадена кинопродукция, се откри в Гърция за избран интервал от време, то тя се възползва от доста отстъпки при разноските си. Така всичко това е мотивация. Освен това в страната съществува политическа непоклатимост, която в този момент се усеща и е забележима на всички места.
И един огромен мост, към това, което казвате, е гръцкият език. Всички, които знаят гръцки език са гърци, както споделят античните мислители. Платформата “Sta ellinika “ (бел. прев. „ На гръцки “) съставлява един нов метод на преподаване, който оферирате. Моля Ви да ни разкажете в този момент малко повече по тематиката, тъй като, доколкото знам в България много хора желаят да научат гръцки език.
Ние имаме вяра, а и мисля, че всички имат вяра, че гръцкият език е едно значимо средство за просвета. Евангелията са написани на гръцки език. Хиляди думи от региона на медицината са с генезис гръцкия език. Той дава хиляди думи и в региона на математиката. Така че ние имаме центрове за гръцки език и гръцки проучвания на доста места по света. Имаме към 350 центъра по целия свят, в които се преподава гръцки, а в стратегиите на доста задгранични университети е залегнало преподаване на гръцки. Ето за какво честваме на 9 февруари, когато се отбелязва Международният ден на гръцкия език. Ние го установихме като ден на гръцкия език, с цел да го създадем световен и да го отпразнуваме по целия свят. В същото време Ви благодаря, че ми дадохте опцията да ви опиша за платформата „ На гръцки " („ Sta ellinika “). Това е платформа, която е наша самодейност, на Главния секретариат за гърците в чужбина и обществена дипломация, осъществена в съдействие с фондация „ Ставрос Ниархос “ и по-специално Центъра за гръцки проучвания към университета „ Саймън Фрейзър “ в канадския град Ванкувър. Това е платформа за образование по гръцки език, ориентирана най-вече към англоезични деца, т.е. деца, които са израснали в англоезична среда, и е направена благодарение на финансиране от фондация " Ставрос Ниархос ". Чрез платформата може да преподава гръцки език, гръцка митология, гръцка просвета по метод, непосредствен до децата посредством рисунки и разнообразни истории. Успехът ѝ е обезпечен, тъй като е измерим - имаме към този момент над 30 000 визити дневно от възпитаници от 118 страни. Платформата към този момент е призната от всички учебни заведения в Северна Америка и Канада. От 1 септември тя е формален учебен инструмент посредством Архиепископията на Северна Америка, воден от нашия архиепископ Елпидофорос. Имаме чудесно съдействие, тъй че можем да въведем платформата от идната година в британските и австралийските учебни заведения.
Започнахме и още една самодейност. Не желаем платформата да бъде ориентирана единствено към англоговорящи деца, а последователно ще я разтеглим и към всички езици. На 1 септември проработи нейната версия за испаноезични и португалоезични деца. Така че платформата ще пътува из Латинска Америка и ще я публикуваме на други езици, т.е. идващите стъпки ще бъдат ориентирани към деца, които са в Индия и са родени в среда, в която техният майчин език е индийският, а самите те желаят да научат гръцки. Същото важи и за Китай. Малко по малко ще покрием цялата планета. Не се обръщаме единствено към деца на емигранти, а към такива, които желаят да научат гръцки език.
Побързайте с българския, тъй като и ние демонстрираме интерес!
Защо не? Давате ми отлична концепция и мисля да я употребявам!
Благодаря Ви за това изявление.
Благодаря Ви и аз доста, защото ми дадохте опция да споделям както със сънародниците ми, по този начин и с всички наши другари в България.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ