ИЗВЪНРЕДНО: Гешев сезира Конституционния съд заради текст от Държавния бюджет
Главният прокурор внесе в Конституционния съд (КС) искане за оповестяване на противоконституционност на параграф 17 от преходните и заключителните разпореждания в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година /ЗДБ на Република България за 2022 г./ заради несъгласие с наредбите на член 4, ал.1 и член 53, ал.4 от Конституцията. Искането е направено след изпратено писмо от над 100 преподаватели от съвсем всички университети в страната с апел основният прокурор да упражни правото си, планувано в член 150 от Конституцията, и да сезира Конституционен съд с искане за оповестяване на противоконституционност на въпросната наредба.
Представителите на университетските среди показват, че основаването на успореден ред за дофинансиране на висшите учебни заведения би довело до неприемливо прекрачване на границата, сложена от закона, и до ограничение на демократично извоюваните права на университетската общественост в страната.
След обзор на относимата правна уредба основният прокурор е открил съществуване на съображение за сезиране на Конституционния съд.
В настояването до Конституционен съд основният прокурор показва, че обвързването на финансирането на държавните висши учебни заведения с условието за „ привеждането на критериите и индикаторите в правилниците за атестиране на университетския състав в сходство с методика, избрана с акт на Министерския съвет “ нарушава академичната автономност, с която съгласно Конституцията се употребяват висшите учебни заведения (чл. 53, ал.4 от КРБ) ), както и правилото на правовата страна (чл.4, ал.1 от КРБ).
Привеждането на правилниците на висшите учебни заведения в сходство „ с методиката, избрана с акт на Министерския съвет “ следва да се извърши с смяна в правилниците за активността на висшите учебни заведения, което е пълномощие на Общото им заседание.
Задължителните критерии за оценка на членовете на университетския състав на висшите учебни заведения са изчерпателно разказани в Закона за висшето обучение (чл.57). В същото време с параграф 17 от преходните и заключителните разпореждания в ЗДБ на Република България за 2022 година, Народното събрание препраща към бъдещи, „ спомагателни “, наложителни критерии за „ оценка приноса на всеки член на университетския състав “ направени от Министерски съвет по „ методика, избрана с акт на Министерския съвет “, което основава непреодолима неизясненост по отношение на волята на законодателя.
В сходство с член 84, т.1 от Конституция на Република България публичните връзки, свързани с конституционното обвързване на страната да „ предизвиква образованието, като основава и финансира учебни заведения, подкрепя способни възпитаници и студенти, основава условия за професионално образование и подготовка “ и метода по който следва да „ упражнява надзор върху всички типове и степени учебни заведения “ е предоставено на Народното събрание, което само има пълномощия да приема, променя, добавя и анулира законите.
В настояването си до Конституционния съд основният прокурор отбелязва и че упражняването на законодателно пълномощие за надзор върху активността на висшите учебни заведения, като се заобикалят наредбите на Закона за нормативните актове, изискващи провеждането на публично разискване при изменение на закон, респ. без да бъде поискано мнението на академичната общественост, накърнява правилото за правовата страна, залегнал в член 4 алинея 1 от Конституцията на Република България. Съблюдаването на този принцип е отговорност на всички органи, натоварени с упражняването на обществена власт.
Представителите на университетските среди показват, че основаването на успореден ред за дофинансиране на висшите учебни заведения би довело до неприемливо прекрачване на границата, сложена от закона, и до ограничение на демократично извоюваните права на университетската общественост в страната.
След обзор на относимата правна уредба основният прокурор е открил съществуване на съображение за сезиране на Конституционния съд.
В настояването до Конституционен съд основният прокурор показва, че обвързването на финансирането на държавните висши учебни заведения с условието за „ привеждането на критериите и индикаторите в правилниците за атестиране на университетския състав в сходство с методика, избрана с акт на Министерския съвет “ нарушава академичната автономност, с която съгласно Конституцията се употребяват висшите учебни заведения (чл. 53, ал.4 от КРБ) ), както и правилото на правовата страна (чл.4, ал.1 от КРБ).
Привеждането на правилниците на висшите учебни заведения в сходство „ с методиката, избрана с акт на Министерския съвет “ следва да се извърши с смяна в правилниците за активността на висшите учебни заведения, което е пълномощие на Общото им заседание.
Задължителните критерии за оценка на членовете на университетския състав на висшите учебни заведения са изчерпателно разказани в Закона за висшето обучение (чл.57). В същото време с параграф 17 от преходните и заключителните разпореждания в ЗДБ на Република България за 2022 година, Народното събрание препраща към бъдещи, „ спомагателни “, наложителни критерии за „ оценка приноса на всеки член на университетския състав “ направени от Министерски съвет по „ методика, избрана с акт на Министерския съвет “, което основава непреодолима неизясненост по отношение на волята на законодателя.
В сходство с член 84, т.1 от Конституция на Република България публичните връзки, свързани с конституционното обвързване на страната да „ предизвиква образованието, като основава и финансира учебни заведения, подкрепя способни възпитаници и студенти, основава условия за професионално образование и подготовка “ и метода по който следва да „ упражнява надзор върху всички типове и степени учебни заведения “ е предоставено на Народното събрание, което само има пълномощия да приема, променя, добавя и анулира законите.
В настояването си до Конституционния съд основният прокурор отбелязва и че упражняването на законодателно пълномощие за надзор върху активността на висшите учебни заведения, като се заобикалят наредбите на Закона за нормативните актове, изискващи провеждането на публично разискване при изменение на закон, респ. без да бъде поискано мнението на академичната общественост, накърнява правилото за правовата страна, залегнал в член 4 алинея 1 от Конституцията на Република България. Съблюдаването на този принцип е отговорност на всички органи, натоварени с упражняването на обществена власт.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ