Главният прокурор финтира депутатските въпроси за неудобните дела
Главният прокурор Иван Гешев отхвърли да отговоря на въпроси по съответни каузи пред депутатите от правната комисия, които сега изслушват доклада му до Народното събрание за първите 8 месеца от мандата му. Главният прокурор се оправда с тълкуването на Конституционния съд, че Народното събрание не може да разпитва за съответни проблеми. Гешев посочи, че в случай че по-рано знаел какви въпроси ще има към него, щял да желае разрешението на наблюдаващите прокурори да даде детайлности за придвижването по делата. Той ще има тази опция, тъй като докладът му ще бъде излушан и в пленарната зала.
Така без отговор останаха въпросите за какво 2 години се точи инспекцията за жилището на някогашния финансов министър Владислав Горанов, за фотосите и записите на премиера Бойко Борисов, както и за " Барселонагейт ", за танкера " Бадр ", за " Апартаментгейт ".
Преди Явор Божанков от Българска социалистическа партия да зададе тези въпроси, които очевидно подразниха основния прокурор, чуването му беше прекратено за малко, когато мъж от публиката в правната комисия хвърли по него подправени банкноти евро. " Беше занимателно. Това демонстрира равнището на политическа просвета и на действителните цели на хората, които стачкуват ", разяснява Гешев, откакто индивидът бе изведен от заседателната зала. Преди това той отхвърли да вземе банкнотите, тъй като заплатата му била добра. Коментира иронично, че добре, че са били банкнотите, а не револвер.
Прокуратурата изиска по-ниски условия към работата си
Преди присъединяване на основния прокурор в правната комисия, говорителката му Сийка Милева и заместничката му Красимира Филипова оповестиха, че са нужни промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които ще занижат условията към прокуратурата и ще я улеснят при събирането на доказателства и внасянето на каузи в съда.
" Главният прокурор сезира с експертните оферти представителите на изпълнителната и законодателната власт – в лицето на Министерския съвет, Министерство на правораздаването и Народното събрание, от чиято воля зависи разискването и приемането им по надлежния ред ", сподели Милева за предложенията. Нито едно от тях обаче не бе показано с съответен текст. Не беше споделен и сравнителният разбор, представен от прокурорите.
" Всяко официално нарушаване в процеса на събиране на доказателства води до тяхната невалидност. Това доста усложнява процеса на доказване. И се стига до оправдателни присъди при ясни доказателства за създателя на закононарушенията и виновността му ", оплака се Филипова. Тя изясни, че доста от дейностите по следствието са неповторими и по тази причина един път позволени, нарушаванията са съдбовни. " Предлагаме не всяко нарушаване да води до невалидност на доказателствата. А единствено когато са основни или има подозрения за достоверността на тези доказателства ", добави Филипова.
Следващото недоволство на прокуратурата е, че в този момент българският стандарт изисква прокурорът да е убеден, че са налице всички доказателства за откриване на истината, с цел да внесе делото в съда. Сравнителният разбор показвал, че в други страни това не е по този начин.
" Целим да се освободим от тези извънредно високи условия ", уточни зам.-главният прокурор. Тя даде за образец по какъв начин във Франция въобще не е належащо прокурорът да е уверен, а единствено да има съществени и съгласувани доказателства. В Италия работил така наречен автоматизъм – когато има доказателства, тогава внася делото в съда.Филипова уточни и прекомерно многото условия към обвинителните актове - " изисква се подробност, трудност. Има такива обвинителни актове, които наброяват стотици и хиляди страници. Което затруднява правенето им и слагането на главните въпроси пред съда ", уточни тя. Според прокуратурата обвинителните актове би трябвало да са по-опростени и с по-малко елементи. " Фактите да се излагат в по-опростена форма, без сериозен разбор и обосновка на доказателства ", уточни още заместничката на Иван Гешев.
По думите ѝ интернационалните стандарти изискват единствено упрекнатият да е осведомен с характера и причините за обвиняването. Във Франция формално правене на обвинителен акт се изисква единствено за най-тежките закононарушения. В Германия не се изискват елементи, не се разказва методът на осъществяване на закононарушенията - без непотребни мнения и детайлности. По същия метод е и в Италия, заключи Филипова.
за наблюдаване на демокрацията, върховенството на закона и главните права, която е част от комисията ЛИБЕ, управлението на прокуратурата се оплака от формалния развой в България.
" Въпреки постигнатия прогрес и постигнатите резултати, прокуратурата на продължава да се сблъсква със характерни компликации при следствието и повдигането обвинявания за закононарушения за корупция. На първо място те са свързани със законодателството. Наказателният кодекс е признат през 1968 година, в изискванията на социалистическата обществена система и плановата стопанска система. Въпреки десетките си промени той не дава отговор в задоволителна степен на новите социално-икономически условия. Към това би трябвало да се добави изключителният педантизъм на Наказателно-процесуален кодекс, което доста усложнява наказателното произвеждане и го прави трудно както за прокурорите, по този начин и за проверяващите органи ", написа в отговорите. И се добавя, че в обвинителния акт прокурорът би трябвало да пресъздаде обстоятелствата до степен, че самият той е бил очевидец на незаконното действие, което е неразумно високо равнище на детайлизиране. Стандартът за доказване по наказателни каузи в България е най-висок в целия Европейски съюз, твърди още прокуратурата.
Така без отговор останаха въпросите за какво 2 години се точи инспекцията за жилището на някогашния финансов министър Владислав Горанов, за фотосите и записите на премиера Бойко Борисов, както и за " Барселонагейт ", за танкера " Бадр ", за " Апартаментгейт ".
Преди Явор Божанков от Българска социалистическа партия да зададе тези въпроси, които очевидно подразниха основния прокурор, чуването му беше прекратено за малко, когато мъж от публиката в правната комисия хвърли по него подправени банкноти евро. " Беше занимателно. Това демонстрира равнището на политическа просвета и на действителните цели на хората, които стачкуват ", разяснява Гешев, откакто индивидът бе изведен от заседателната зала. Преди това той отхвърли да вземе банкнотите, тъй като заплатата му била добра. Коментира иронично, че добре, че са били банкнотите, а не револвер.
Прокуратурата изиска по-ниски условия към работата си
Преди присъединяване на основния прокурор в правната комисия, говорителката му Сийка Милева и заместничката му Красимира Филипова оповестиха, че са нужни промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които ще занижат условията към прокуратурата и ще я улеснят при събирането на доказателства и внасянето на каузи в съда.
" Главният прокурор сезира с експертните оферти представителите на изпълнителната и законодателната власт – в лицето на Министерския съвет, Министерство на правораздаването и Народното събрание, от чиято воля зависи разискването и приемането им по надлежния ред ", сподели Милева за предложенията. Нито едно от тях обаче не бе показано с съответен текст. Не беше споделен и сравнителният разбор, представен от прокурорите.
" Всяко официално нарушаване в процеса на събиране на доказателства води до тяхната невалидност. Това доста усложнява процеса на доказване. И се стига до оправдателни присъди при ясни доказателства за създателя на закононарушенията и виновността му ", оплака се Филипова. Тя изясни, че доста от дейностите по следствието са неповторими и по тази причина един път позволени, нарушаванията са съдбовни. " Предлагаме не всяко нарушаване да води до невалидност на доказателствата. А единствено когато са основни или има подозрения за достоверността на тези доказателства ", добави Филипова.
Следващото недоволство на прокуратурата е, че в този момент българският стандарт изисква прокурорът да е убеден, че са налице всички доказателства за откриване на истината, с цел да внесе делото в съда. Сравнителният разбор показвал, че в други страни това не е по този начин.
" Целим да се освободим от тези извънредно високи условия ", уточни зам.-главният прокурор. Тя даде за образец по какъв начин във Франция въобще не е належащо прокурорът да е уверен, а единствено да има съществени и съгласувани доказателства. В Италия работил така наречен автоматизъм – когато има доказателства, тогава внася делото в съда.Филипова уточни и прекомерно многото условия към обвинителните актове - " изисква се подробност, трудност. Има такива обвинителни актове, които наброяват стотици и хиляди страници. Което затруднява правенето им и слагането на главните въпроси пред съда ", уточни тя. Според прокуратурата обвинителните актове би трябвало да са по-опростени и с по-малко елементи. " Фактите да се излагат в по-опростена форма, без сериозен разбор и обосновка на доказателства ", уточни още заместничката на Иван Гешев.
По думите ѝ интернационалните стандарти изискват единствено упрекнатият да е осведомен с характера и причините за обвиняването. Във Франция формално правене на обвинителен акт се изисква единствено за най-тежките закононарушения. В Германия не се изискват елементи, не се разказва методът на осъществяване на закононарушенията - без непотребни мнения и детайлности. По същия метод е и в Италия, заключи Филипова.
за наблюдаване на демокрацията, върховенството на закона и главните права, която е част от комисията ЛИБЕ, управлението на прокуратурата се оплака от формалния развой в България.
" Въпреки постигнатия прогрес и постигнатите резултати, прокуратурата на продължава да се сблъсква със характерни компликации при следствието и повдигането обвинявания за закононарушения за корупция. На първо място те са свързани със законодателството. Наказателният кодекс е признат през 1968 година, в изискванията на социалистическата обществена система и плановата стопанска система. Въпреки десетките си промени той не дава отговор в задоволителна степен на новите социално-икономически условия. Към това би трябвало да се добави изключителният педантизъм на Наказателно-процесуален кодекс, което доста усложнява наказателното произвеждане и го прави трудно както за прокурорите, по този начин и за проверяващите органи ", написа в отговорите. И се добавя, че в обвинителния акт прокурорът би трябвало да пресъздаде обстоятелствата до степен, че самият той е бил очевидец на незаконното действие, което е неразумно високо равнище на детайлизиране. Стандартът за доказване по наказателни каузи в България е най-висок в целия Европейски съюз, твърди още прокуратурата.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ