Фалити на банки в САЩ на хоризонта – задава се криза на ликвидността
Главният изпълнителен шеф на частна капиталова компания на стойност $5.61 милиарда неотдавна изрази угриженост по отношение на продължаващата рецесия в банковия бранш.
Доун Фицпатрик, основен изпълнителен шеф на Soros Fund Management, счита, че проблематичният бранш продължава да демонстрира предупредителни знаци, които демонстрират, че на хоризонта се задават още банкови банкрути.
Фицпатрик чака, че тези банкрути ще се случат най-вече измежду по-малките банки, които може да не привлекат толкоз внимание, колкото към този момент случилите се по-мащабни банкрути. Тя акцентира, че в бранша съществуват съществени проблеми, които към момента не са изцяло решени.
Директорът на компанията разиска и нуждата банките да бъдат готови за идните регулаторни ограничения, които тя дефинира като “доста строги ”. Тя предвижда, че Федералният запас ще вкара регулации, задължаващи банките да оповестяват неосъществените си загуби от активи, изключително от притежавани държавни облигации.
Този ход е част от цялостния обзор на банковото контролиране от страна на Федералния запас, който евентуално ще докара до засилени стрес проби и унищожаване на изключенията за насъбрания различен изчерпателен приход (AOCI). Освобождаването на AOCI позволяваше на банките да заобикалят пазарната оценка на активите си.
Освен това Фицпатрик чака засилен надзор върху ръководството на ликвидността, като показва, че на този аспект не е било отделено задоволително внимание по време на финансовата рецесия от 2008 година Тя твърди, че догатките по отношение на депозитите са били неточни, което разкрива нуждата от възстановяване на практиките за ръководство на пасивите.
По време на разгара на банковата рецесия CNN заяви, че американските банки се борят с неосъществени загуби в размер на $620 милиарда вследствие на строгите парични политики на Федералния запас.
Банките, които бяха вложили обилни средства в американски облигации и държавни скъпи бумаги, когато лихвените проценти бяха близки до нулата, претърпяха обилни загуби в портфейла си, когато Федералният запас нападателно увеличи лихвените проценти.
Повишаването на лихвените проценти обезцени съществуващите облигации, защото държавното управление емитира нови дългови скъпи бумаги, предлагащи по-висока рентабилност.
