Икономист от КНСБ: В Бюджет 2022 няма политика по доходите
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов дефинира актуалната година като неповторима поради това, че през нея ще имаме четири бюджета. " Издръжката на живот на едно домакинство и един работещ нараства много повече, в сравнение с преди. Нещата не стоят по никакъв начин добре и аз към този момент стартирам да се тормозя за ролята на държавното управление. Говорим от половин година, че приходите би трябвало да нарастват, само че не сме го видели ", съобщи той пред NOVA.
Според Костов минималната заплата от 710 лева не е задоволителна, тъй като инфлацията набира мощ. " Две трети от хората не получават междинна работна заплата. По този същия метод за две трети от хората персоналната инфлация е двойна, защото те използват артикули и услуги, които нарастват доста повече и действителната им покупателна дарба понижава, тъй като приходите не порастват ", посочи специалистът.
По думите му в Бюджет 2022 няма политика по приходите, като се изключи минималната заплата. " Този растеж на минималната заплата е непълен, тъй като не покрива 50% от междинната заплата ”, добави Костов. На въпрос имаме ли опция с приходите към днешна дата да покрием инфлацията, той отговори: " Не. За първи път от 10 години българският служащ на минимална заплата загуби действителна покупателна дарба. " Според него в този момент не би трябвало да се гонят европейски стойности във възнагражденията, а да се компенсира загубата. " В бюджетната сфера няма нито един лев за растеж на заплатите, отвън педагозите ", сподели Костов и посочи, че от КНСБ имат доста рецензии към държавната сметка за тази година.
Икономистът съобщи, че един работещ човек би трябвало да взема малко над 1400 лева брутна заплата, с цел да живее добре. " Според данни на Национален осигурителен институт към две трети от хората не взимат тази сума. Най-ниската заплата е в Благоевград, а най-висока е в столицата ", означи той.
Според Костов минималната заплата от 710 лева не е задоволителна, тъй като инфлацията набира мощ. " Две трети от хората не получават междинна работна заплата. По този същия метод за две трети от хората персоналната инфлация е двойна, защото те използват артикули и услуги, които нарастват доста повече и действителната им покупателна дарба понижава, тъй като приходите не порастват ", посочи специалистът.
По думите му в Бюджет 2022 няма политика по приходите, като се изключи минималната заплата. " Този растеж на минималната заплата е непълен, тъй като не покрива 50% от междинната заплата ”, добави Костов. На въпрос имаме ли опция с приходите към днешна дата да покрием инфлацията, той отговори: " Не. За първи път от 10 години българският служащ на минимална заплата загуби действителна покупателна дарба. " Според него в този момент не би трябвало да се гонят европейски стойности във възнагражденията, а да се компенсира загубата. " В бюджетната сфера няма нито един лев за растеж на заплатите, отвън педагозите ", сподели Костов и посочи, че от КНСБ имат доста рецензии към държавната сметка за тази година.
Икономистът съобщи, че един работещ човек би трябвало да взема малко над 1400 лева брутна заплата, с цел да живее добре. " Според данни на Национален осигурителен институт към две трети от хората не взимат тази сума. Най-ниската заплата е в Благоевград, а най-висока е в столицата ", означи той.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ