Филмът, в който главен герой е Модата
Главният воин в този филм е модата – няма нито един кадър, в който на екран да няма най-малко един тоалет или аксесоар, чийто дизайнер да не е звезда, а цената – умопомрачителна. В киното няма доста такива филми – може би единствено „ Сексът и градът “ и „ Дяволът носи Прада “ могат да се похвалят с такова обилие от дизайнерски облекла, само че в концентрацията на последните е в действителност забележителна.
Авторът на книгата Кевин Куан е от богато американо-сингапурско семейство, тъй че доста добре знае за кого написа. Той е продал правата за екранизацията за един $, само че при изискване да има цялостен надзор във всеки един миг и това се отнася и за костюмите. Художничката по костюмите Мери Е. Вогт е направила лист с дизайнерите, които съгласно нея биха подхождали на всеки от героите, а Кевин персонално го е одобрил.
Така да вземем за пример за Елинор (Мишел Йео) и Астрид (Джема Чан) са били определени доста скъпи, типичен фешън къщи като Диор и Валентино, без на никое място по облеклата да има лога или отличителни знаци. Съвсем друго е при Пейк Лин Го (Акуафина) и фамилията й – те самоуверено показват всевъзможни смахнати облекла и носят аксесоари, които мигновено притеглят вниманието. Главната героиня Рейчъл (Констанс Ву) е най-интересна, тъй като нейният жанр се трансформира – от обикновен като модели и цветове първоначално (в Ню Йорк) до пъстър и типично азиатски в края. Характерен миг е сцената, в която двете с Елинор играят „ маджонг “ и до момента в който Елинор е с грациозен костюм на Армани, то Рейчъл е с рокля с десен, който копира остарялата обичайната китайска керамика. Двете алегорично са разменили функциите си. Що се отнася до Ник (Хенри Голдинг) и другите мъже, за техния дрешник са се погрижили Lord's 1974 и Wardrobe от Куала Лумпур. Мери е занесла и няколко сака на Долче и Габана, с цел да им покаже по какъв начин италианците акцентират силуета на мъжа в техен костюм и е поискала същия резултат за актьорите във кино лентата.
Ето няколко от най-забележителните костюми във кино лентата:
Авторът на книгата Кевин Куан е от богато американо-сингапурско семейство, тъй че доста добре знае за кого написа. Той е продал правата за екранизацията за един $, само че при изискване да има цялостен надзор във всеки един миг и това се отнася и за костюмите. Художничката по костюмите Мери Е. Вогт е направила лист с дизайнерите, които съгласно нея биха подхождали на всеки от героите, а Кевин персонално го е одобрил.
Така да вземем за пример за Елинор (Мишел Йео) и Астрид (Джема Чан) са били определени доста скъпи, типичен фешън къщи като Диор и Валентино, без на никое място по облеклата да има лога или отличителни знаци. Съвсем друго е при Пейк Лин Го (Акуафина) и фамилията й – те самоуверено показват всевъзможни смахнати облекла и носят аксесоари, които мигновено притеглят вниманието. Главната героиня Рейчъл (Констанс Ву) е най-интересна, тъй като нейният жанр се трансформира – от обикновен като модели и цветове първоначално (в Ню Йорк) до пъстър и типично азиатски в края. Характерен миг е сцената, в която двете с Елинор играят „ маджонг “ и до момента в който Елинор е с грациозен костюм на Армани, то Рейчъл е с рокля с десен, който копира остарялата обичайната китайска керамика. Двете алегорично са разменили функциите си. Що се отнася до Ник (Хенри Голдинг) и другите мъже, за техния дрешник са се погрижили Lord's 1974 и Wardrobe от Куала Лумпур. Мери е занесла и няколко сака на Долче и Габана, с цел да им покаже по какъв начин италианците акцентират силуета на мъжа в техен костюм и е поискала същия резултат за актьорите във кино лентата.
Ето няколко от най-забележителните костюми във кино лентата:
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ