Главните герои в тази книга са двама мъже и една

Главните герои в тази книга са двама мъже и една жена.
Те са несъединени самотни върхове на любовен триъгълник.
Живеят отвратително дълго, до наши дни.
Иначе са връстници на новата българска страна.
Провират се през войни, протести, преврати.
Но Историята е единствено украса.
Както множеството книги на света, и тази споделя за обич и за гибел.
Героите би трябвало да устоят и на двете.
И в живота, и в книгата ранната гибел е отблъскваща.
Късната – привлекателна.
Но чунким някой в миналото си е отивал в точния момент?

Новият разказ на Иван Станков  " Късна гибел " продължава " описа за линията на самотата ". В него основен воин като че е Времето. Романът плува като транспортен съд – обратно – от спомен към спомен. Двама мъже герои – две вероятни разнообразни биографии. В романа се появяват и български литературни силуети, лица на своето време – Яворов, Димитър Талев, Иван Динков, Георги Марков – писатели, които значат своето време и са скрити репери.

Как в един голям разказ се побират дейности и събития от 140 години живот? Проф. Иван Станков споделя в " Артефир " за новата си книга:

" Реших да опитвам в този разказ и да основа чувство за история, което да не смазва читателя. Винаги съм избягвал (в положителните късни литературни обичаи от 60 години на ХХ век) да тичам от спора, само че в тази книга съм употребявал контраста – той не всеки път допуска спор. Двамата ми герои са двете крайни точки на човешката права. Единият е христолюбив, доброжелателен, на прага на човешката праведност, другият – влиза като дребен и приветлив изверг Шопенхауеров вид, желае да ръководи ориста си. Може да се каже " съвършеният службогонец ". Накрая съм се опитал да бъда милосърден към него посредством другия воин. 

Не желаех романът да бъде исторически – въпреки всичко историята има декоративни функционалности, макар че в него има и политически фигури – те са единствено преминаващи сенки край героите, като декор и сценография. Смятам, че не сме се трансформирали доста от библейските персонажи до през днешния ден. Двамата герои показват две линии на една комплицирана серпантина.

Исках да избягам от носталгията, носталгията непрестанно допуска времева отдалеченост. Исках " Късна гибел " да бъде " онлайн " и по тази причина има и ретроспекции, и интроспекции – обратно и напред във времето. Исках да раздвижа читателя да излезе отвън историческата ритмика на българския ХХ век и да почувства времената леснопреодолими посредством личната си памет, с цел да не бъде времето постъпателно и читателят да си пусне хронометъра. Рискувах доста да объркам читателското внимание, само че читателят би трябвало да бъде изпитван. "

Въпросът е за Една огромна обич, която преодолява всичко. " Това е тематика, която е допустимо най-универсалният ключ за разбирането на света и на индивида. Темата за любовта и за гибелта ни съпътстват от времето на Хектор и Андромаха. Писателите елементарно намират тематичния извор, въпросът е да се откри нов език, нови обстановки, в които да бъдат ситуирани героите. Тримата ми герои образуват нещо като любовен триъгълник. Любовното възприятие постоянно ме е вълнувало и в предходните ми книги. Любовта е най-голямата и най-трудната тематика на света. "

Чуйте повече от звуковия файл.

Иван Станков е публицист и преводач. Професор по българска литература във Великотърновския университет. Роден през 1956 година в с. Гомотарци, Видински окръг. Завършва българска лингвистика през 1982 година Автор на монографични проучвания върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил Попов, Борис Христов и други

Преводач от румънски на Мирча Картареску, Дан Лунгу и други

Автор на книгите  " Спомени за вода. Dm “ (2014), " Улици и кораби. Gm “(2017),  " Имена под снега. А7 “ (2019) и " Вечерна женитба “ (2020).

Носител е на Националната литературна премия „ Елиас Канети “, на литературните награди на Портал " Култура “, " Стоян Михайловски “ и " Хеликон “.
Снимки – ИК Хермес и Кармен Манукян, БНР По обявата работи: Милена Очипалска